Много лесбийки и бисексуални се крият от страх сексуалната им ориентация да не навреди на социалния и на професионалния им живот. Но всъщност на някоя от вас разкриването навредило ли е? Имали ли сте проблеми с работодатели, колеги, приятели, след като са разбрали, че сте лесбийки, или бисексуални и имате връзка с жена в момента? Говоря за сериозни хора, не за някоя квартална скинарска банда или хора с двуцифрено IQ. За сериозни хора в живота ви и такива, на които държите, имало ли е проблем, че не сте хетеросексуални?

Аз се определям като бисексуална, въпреки че откакто разбрах, че харесвам и жени, не съм мислила за мъже. Не съм срещала дискриминация (тази думичка я свързвам със съвсем други малцинства) или лошо отношение, последвало от разкриването, че харесвам и жени. Не крия ориентацията си, но и не парадирам. Когато в 11 или 12 клас се целунах с най-добрата си приятелка в училищния двор, доста хора видяха и нямаше никакви негативни реакции, ничие отношение не се промени. И като по-малка се целунах със съученичка пред още десетина деца, които специално ни гледаха, и нищо неприятно не последва. Напоследък забелязвам, че създавам доста приятелства с жени, след като ми се доверят и ми споделят, че са лесбийки или бисексуални. На предишно работно място имах колежка лесбийка и още в деня, в който се запознахме, се сприятелихме много, предимно защото се разкрихме една пред друга. Съвсем наскоро една колежка, която недолюбвах, също ми сподели, че харесва жени (това беше вторият ни разговор въобще откакто се познаваме) и оттогава как мило само се държим една с друга, направо приятелки станахме...

Никой от приятелите си не изгубих, разкривайки се. Всъщност те разбраха, когато и аз разбрах, че ме привличат и жени (до едно време мислех, че съм хетеросексуална, но за моя изненада се оказа, че не съм). Приятелите ми (и мъже, и жени) реагираха съвсем нормално, и досега спокойно си говорим по тематични въпроси. Някои приятели сега се надпреварват да ми дават съвети как да сваля момичето, което харесвам. Скоро може да пусна някоя темичка за хелп по въпроса :-))
На интервюта за работа никога не са ме питали за сексуална ориентация, нито мога да си представя как бих я изразила на работното място, освен ако гаджето ми дойде да ме вземе, което ще е след работно време... Но колежките ми разбират след някой и друг разговор и често се оказва, че и те не са точно хетерки.

Разбира се, бисексуалните се ползват с повече привилегии, предвид от време на време хетеросексуалното си поведение. Но от друга страна, когато едно бисексуално момиче има връзка с жена, веднага го определят като лесбийка. Всъщност веднъж някой попита мен и най-добрата ми приятелка дали сме лесбийки, защото се държахме за ръка и се гушкахме точно все едно сме във връзка. А тогава дори аз още се мислех за хетеросексуална. За обикновения човек с твърде обща... култура, има "лесбийки" и "нормални". Така че хората приемат бисексуалните във връзка с жена за лесбийки. Но да поговорим за обкръжението ни, хората, с които общуваме. Лесбийките и бисексуалните във връзка с жена отнасят ли някакви негативи от интелигентни хора или каквито и да са хора в обкръжението си?

Откакто приятелите ми знаят за сексуалната ми ориентация (т.е. откакто и аз разбрах), съм спокойна и не се притеснявам как ще реагират, ако ги запозная с моя приятелка, или ако заживеем заедно, или ако създам семейство с нея.
Друг въпрос е дали ще стане. Не мога да имам връзка с жена, която ще иска да се крием. Тя трябва да е силна личност, която се бори за правата си, и се гордее, че сме заедно и че се обичаме, а не някоя страхлива душица, която смята, че върши нещо нередно и следи зорко да не я види някой познат, че ме държи за ръка... А повечето се крият. Точно затова реших да попитам: Имали ли сте някакви проблеми след разкриването пред хората от обкръжението ви?
Надявам се след отговорите други момичета, като се убедят, че никой няма да ги изяде, да решат, че достатъчно са се крили и е време да заживеят открито и свободно. А ако наистина някоя е имала проблеми, нека сподели, да мислим как да се справяме с подобни ситуации.

и в моето CV това не го пише никъде.
Помня седяхме в едно празно кафе с нея преди много време, не бяхме прегърнати, не сме се целували, тя ми говореше нещо тихо, аз се бях втренчила в чашата и си мислех за майка ми, дето преди около половин час беше в нервна криза и заплашваше в несвяст "чуваш ли, ако не си хванеш първия влак за вкъщи днес, ще се обадя в полицията!!".това- на нея, да си тръгва,след като разбра за нас. Седяхме в това кафе и аз си мислех за родителите си- никога няма да свикнат с това, което съм аз.То ги кара да се страхуват някакси. И какво се предполага че трябва да правя.. Това си мислех, докато тя ми жужеше нещо и в един момент до нас сяда един дебел, мазен и лъскав чичка с черен подстриган мустак, тоя същият, дето ни направи кафетата, завря си муцуната в лицата ни и вика: "Вие гаджета ли сте?"..../"А теб какво те интересува и кой си ти?!!!/ ядосах се. Ако момиче и момче вървят по улицата и си говорят нещо, колко непознати хора биха им се наврели да ги питат "вие гаджета ли сте?"//никой не може да ми се завира в сърцето по такъв начин! кого обичам си е моя работа и на хората най-близо до мен.
всеки,когото мога да нарека мой приятел, знае за мен.толкова и трябва мисля.
Не се крия, но и не парадирам с това, което съм. Наричам го лично пространство, то е толкова голямо, колкото си го направиш. Аз се чувствам свободна и в равновесие

Редактирано от barbalq4o на 22.03.11 18:20.

Много е досадно в личния живот да ти се бъркат непознати. Но в кафетата е нормално - непознати си подслушват разговорите, непознати се заговарят. С един приятел като влезем в някое ново кафене, до един час (когато приключим с бизнес темите и започнем да си говорим общи приказки) вече сме приятели с половината посетители... С една приятелка, пак в кафене, веднъж си говорихме за лесбийки, за Джемини и Билитис, за гей парадите, и всички мъже наоколо, дори тези с гаджета (момичета), надаваха ухо и ни гледаха изключително одобрително :-)) Или просто защото двете бяхме русички и секси облечени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

то едно време беше интересно да си лесбийка. сега едва ли ще впечатлиш някой кой знае колко, освен може би лелките в някое балканско помашко село.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, тя полицията по цял ден това прави, следи да арестува някоя лесбийка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Върви ги разправяй на майка ми. ама и такива времена е имало. Ние сме дошли малко наготово сега, намазахме благодарение на тия дето са ги арестували, пребивали у дори убивали. Сега е лесно. А майката е една душица, много добра, но се е стреснала за мене. Аз и това го разбирам, ама какво да направя. Ясно е, че трябва да се говори, само че не знам думите.Това са 35 поколения назад. Засега а най-вероятно и завинаги сме в една тиха симбиоза заобикаляйки темата. Не може всичко да имаме.Така си мисля.

е, разликата в поколенията си казва думата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма такива и упорито продължавам да възприемам
хомосексуалността си като най-скапана житейска драма.

Познати и приятели никога не са ме разпитвали за ориентация, но разберат ли, бягат. Ведно интелигентни и не толкова. Някои иронизират, усещам съжаление в погледите..Родителите реагираха болезнено.

Имам достатъчно мотиви да не афиширам „лесбийщината” и изобщо, иска ми се да я задавям! Във всеки случай докато съм в България. Но това не ти дава основание да ме наричаш страхлива душица.

Опитай да разбереш.

Ребята, давайте жить дружно!

Опитвам се да разбера. Имам една добра позната, т.е. приятелка, но не от тези, истинските. Лесбийка е. Няма такова криене... Никой да не знае, никой да не разбере (от близки и познати, иначе една друга част "познати", сред които съм и аз, си знаят). Дотолкова се старае да угоди на всички, че й уредиха среща с мъж (непознат за нея) и тя отиде, без да има идея как изглежда той, за да не обиди някой. Не може да си хване гадже (момиче), за да не разберат роднините. За справка, не е на 15, а на близо 30 години. И много се опитвам да я разбера. Много сме говорили и много ми е обяснявала мотивите си. Същите като твоите, че и още отгоре. И точно този миши синдром наблюдавам при нея.

Казваш, че бягат, като ти разберат ориентацията. А преди това в какви отношения сте? Защото не си представям да те харесват, да си им приятелка, да търсят компанията ти и да започнат да те отбягват в момента, в който разберат, че си лесбийка. Аз мога да се сетя за шепа хора, с които бегло се познаваме, и които ако ме видят с жена, ще ме помислят за луда и ще странят от мен, защото в момента не сме в приятелски отношения, а и никога не сме били, но най-вече защото не ме познават - знаем се по физиономии и с някои по имена. Не са общували с мен, или в редки случаи са общували и не сме се харесали. Но нито един от хората, с които прекарвам повече от час на месец, не би реагирал така, защото ме познават, а аз съм винаги приятелски настроена към всеки и хората просто нямат причина да странят от мен. Няма човек, който след като веднъж те е харесал, ще започне да те отбягва поради сексуална ориентация. По-скоро ще започне да възприема лесбийките и бисексуалните като готини хора, защото и ти си от тях.

Всичко това, като го формулирах вече, ме навежда на мисълта, че за да те отбягват хората, причината не е в откритието, че си лесбийка, това може да е само повода. Ако някой си търси повод да страни от теб, ще го намери и в сандвича, който си си занесла на работа ("Тая пък, носи си сандвичи...") или в начина ти на придвижване ("Тая пък, по автобусите се вози" или "Виж я каква бричка кара") или в каквото се сетиш.
Причината е по-скоро в теб като личност, не като сексуална ориентация. Не те познавам, но веднага се сещам за едно нещо, което ме кара да страня от хората, и ти току-що каза, че го имаш - отношението към част от себе си като "най-скапаната житейска драма". Аз страня от хора, които имат ниско самочувствие, не се харесват, подценяват се, мекушави са и т.н. Не казвам, че ти си всичко това, а казвам какви хора биха отметнали различната си ориентация като едно от най-гадните неща, които са им се случили. Ти примерно приемаш сексуалната си ориентация като нещо скапано. Аз страня от хора, които приемат която и да е част от живота си като скапана. Смятам го за пораженческо отношение към самия себе си, а трудно ще имаш пораженческо отношение към себе си, ако си силна личност с добро самочувствие, щастлива от живота си, бореща се там, където страхливите душици се предават, и т.н.
Както казах, имам такава добра позната. Не страня от нея, защото тя се появи в живота ми преди въобще да разбера, че съм бисексуална, и изобщо не ме интересуваше крие ли се или не, имах съвсем бегла представа за каквото и да е, свързано със сексуалните ориентации. Общо взето бях на съвсем друга вълна. Не ме интересуваше кой как се възприема.

Това "съжаление в погледите" мисля, че го предизвикваш със своето отношение към сексуалната си ориентация. Ако хората те виждат щастлива от себе си и от живота си, надали ще предизвикваш съжаление. Ако видят, че си уверена в себе си, надали ще те избягват. Хората търсят силни личности и се присламчват към тях. Ако една силна личност се окаже лесбийка, то това буквално рекламира лесбийството сред "почитателите" й. Ключът е в личността. Сексуалната ориентация е само част от цялата ти личност. Много по-важни са качества като самоувереност, самоуважение, силна воля, добронамереност, отговорност, търпение, отношението ти към останалите и т.н.

Sann,умно момиче си,личи си,но на моменти звучиш така младежки наивно и самоуверено,че чак е сладко.Обзалагам се,че си под 25 годишна :) Замисляла ли се,че съществува свят извън големите градове?Малки местенца,където всички се познават и те гледат странно,дори ако има само намек екстравагантност в облеклото ти,камо ли нещо друго?Тогава всичките самочувствие,самоувереност и желание да се отстояваш не биха ти помогнали.Дали ще се разкриеш или не зависи от собствената ти необходимост от това.
За да отговоря конкретно на въпроса ти-не ми е донесло позитиви,пази Боже и не търся такива.За негативи сериозни също.Все пак живея във втория по големина град в Бг,а това има значение.Имаше за кратко драма сред близките ми,но отмина.Най-добрата ми приятелка още от детство се разрева с глас,но...преживя го. Не държа да се знае на всяка цена,не съм от тези за които ще го предположиш и не го афиширам. Нямам вътрешна необходимост да си го изпиша на челото.Имах такава да го съобщя в работата си,защото ми носеше напрежение да говоря за гаджето си в мъжки род и да ме сватосват постоянно.Направих го,олекна ми и всичко тече гладко сега.
Апропо как родителите ти възприемат твоята бисексуалност?
Само да вметна,че не се заяждам и че...възрастта не е порок :)