Ами... не говоря за тази скука, обикновената в ежедневието, тип "свърших всичко в домакинството, гаджето спи, по телевизора не дават нищо интересно, скучно ми е". Малко по-сложно е.
Но то е до човек, има хора и хора. На някои животът се ограничава в събитията от ежедневието. Рядко им е скучно, и то в "малкия" смисъл, справят се бързо със скуката. Това е масата хора, почти всички може би.
Други, може би доста по-малко като брой, не знам... имат в живота си и нещо по-глобално, всеобхватно, дълбоко... знания, мъдрост, в тази посока... На тях никога не им е скучно в малкия смисъл и много рядко им е скучно в глобалния. Но доскучее ли им в глобалния... Става страшно. За тях де, не за някой друг. Могат да се пропият, могат да оставят всичко, могат и просто да изкарат един следобед, мислейки за смисъла... И им минава. Тази "скука" рядко наляга някого, но е много трудна. Трудна скука :-))) Трудна за преживяване, но не и за преодоляване. Та такава скука не искам да ме налегне. Не се знае дали ще ми мине...
Но има много време. Преди да доживея такъв тип скука, има да уча и да уча за живота. Има една приказка - с мъдростта идва тъгата. Преди няколко години изобщо не разбирах защо някой го е казал. Мислех си, пак някакви философски измишльотини. И веднъж взех, че се сетих за какво иде реч. Но тогава вече имах необходимия опит, за да мога да си представя смисъла. Само да си го представя, а докато го преживея има още много хляб да изям. И я го преживея, я не :-) А преди нямах и опита, и се чудех като 5-годишно дете. Също една друга мъдрост - колкото повече знаеш, толкова повече разбираш колко много още не знаеш. Трън в гащите ми е тази лично на мен.

Редактирано от Sann на 02.04.11 13:26.

Сам и понякога самотен, докато си оправиш собствения шит. В началото е малко кофти, но се свиква. После евентуално да заповяда новата връзка.

In for the kill.

Защото връзка, независимо хомо- или хетеросексуална, се създава от две силни, щастливи и уравновесени личности, не от една щастлива и една полу-депресирана... Втората ще бъде голям товар, който ще натежи на първата, а в началото на една връзка това е пагубно. Затова такива връзки рядко се създават и бързо приключват.
Хората търсят силни личности, силни поне колкото тях, за да имат на кого да се опрат в труден момент. Никой не търси връзка, в която да бъде психотерапевт. Аз имам едно такова "приятелство" (в кавички, сещайте се защо), в което аз съм психотерапевта - много е натоварващо. Сериозно, трябва да имаш железни нерви, за да поддържаш нормални отношения с въпросния човек след известно време. И е уморително. Но ти е жал да го изоставиш, като знаеш, че е сам и никой друг не иска да се занимава.
Не си представям да имам такава връзка.
По-добре сам, отколкото зле придружен.

Реална дилема беше. Благодаря на всички за мненията.

Тук ако прибавим и вариациите : сам и зациклил, самотен изациклил, с половинка и сам, самотен с половинка оптимистично щи кажа и по-зле може :-)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите