Не съм сигурен, че разбирам точно какво ми казваш.

Аз не си падам много колективист и "общественик". По скоро съм единак и в този смисъл вярвам, че важните неща в живота, човек е длъжен да върши сам. А какво е по-важно от отглеждането на дете. Като казвам "сам", в случая имам предвид заедно със съпруга си, давайки максимума от себе си, защото истинското семейство наистина е една клетка, едно цяло, в което няма мое и твое (освен в дреболиите).

Не мисля, че обществото, ощо по-малко нашето, най-малко в този етап от развитието си, е в състояние да отгледа добре едно дете. Ако детето има генни заложби и много късмет, може и да се справи, но без родителска грижа, повечето деца са обречени. Дори когато успеят да избягнат капаните на престъпността и да се справят материално, в душата им остава една нелечима рана.

имах предвид, че децата се влияят много от другите, от връстниците си, от ТВ, от улицата. Та аз кво им говоря има много малка вероятност да му се обърне внимание, защото децата искат да са като другите и друго не ги интересува. А другите, или поне повечето като ги гледам са пропадлици.

Не мога да се съглася. Имам две деца - момче на 24 и момиче на 20.

И двамата не пушат (майка им пуши), синът изобщо не пие (като мен) и никога не му е пукало дали приятелите му няма да го смятат за "мъж" по този повод. Щерката, след като се беше напила от една чаша на едно парти преди 2 години, вече си знае мярката и не се прибира дори леко пийнала. Наркотици не са помирисвали и имат принципно отношение по въпроса от малки. Ходят нормално облечени, нямат други висулки освен нормалните обици на щерката, нито татуировки. От малки и до ден днешен си носят хартийките в джобовете и ги изхвърлят вкъщи, ако не са намерили кошче по пътя. Поздравяват и общуват нормално със съседите. Синът от първия си работен ден се прояви като по-добър работник от останалите и получи съответното признание още преди изтичането на изпитателния му срок. Щерката завърши художествената гимназия и влезе Живопис в Академията, но искаше да следва филмова режисура и въпреки голямата конкуренция и липсата на всякакви връзки в бранша, влезе от първи път. Сама си изкарва парите за следването с доста тежък физически труд.

Семейството ни е сплотено, общуваме постояннно и досега не сме чули една груба дума от децата си.

А те живеят в същото това "общество".

Това го вярвам, има такива деца, познавам. Те са си просто съвестни и мъдри по рождение. Имаш късмет явно.
Познавам също такова дете, а майката му е по незряла и от него. Не че е пропаднала съвсем ама... на ръба. Дъщерята е далеч по мъдра от нея. От бебе я знам, така си се роди. Детето не одобрява постъпките на майка си. Едно, че баба му го възпитавала доста старателно, друго, че детето просто си е такова. Де се вика едва бе проговорило и вече ме учеше кое е правилно и кое не и ми скриваше топката. Просто запаметява и възприема.
Има деца дето са контра на всичко. Може родителите им да са най примерните, те напук ще правят обратно на което трябва. Има и такива, на които не им пука. Като гледам по улиците колко пропадляци има... сигурна съм че не родителите им са ги научили да се напиват, да ходят с размъкнати дрехи, да правят щуротии.
Моите от сега ги виждам кво представляват, как си имат собствено мнение, какви инати са, как непрекъснато копират от др деца.... затова ме хваща страх.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, децата се забавляват докато са деца. Когато пораснат, е друго. Не говорим за чувства,емоции и мечти. Говоря за системата,която започва още от възпитанието. Която те използва по всякакъв начин. Говоря за това,че сега държавата не се интересува колко деца се раждат,а дали ще си плащат данъците. Не се интересува дали ще могат да завършат висше, дали след това ще си намерят работа и т.н.

Деца, младежи, възрастни - емоциите винаги присъстват. Всеки, след като се е родил, се опитва да направи живота си по-добър в конкретните обстоятелства. Това са единствените обстоятелства, които познава.

Аз растнах и се развивах при социализма. Нямах никаква представа, въпреки разказите, какво е да живееш в друго общество и строях живота си в социалистически условия. После нещата се промениха и започнах да се съобразявам с новите дадености.

А "държавата" не сега, а никога не се е интересувала дали децата й ще завършат висше.

Какво е държавата? Няма такова НЕЩО като държава. Има отделни хора на отделни позиции в държавния апарат, които като всички останали хора, търсят основно собственото си благополучие. Според манталитета си, едни го търсят като се опитват да работят добре (така, както го разбират това добре и според възможностите си), за да получат признание, да се издигнат и да достигнат по-добър жизнен статус. Други просто крадат в най-общия смисъл на думата, на трети не им пука - ден да мине, друг да дойде.

По дефиниция трудно се намират свестни хора за държавния апарат. Заплащането обикновено е по-ниско от това във фирмите, следователно там ще ходят най- слабите, некадърни и мързеливи хора. Ако пък отиде някой богат бизнесмен, който умее да управлява и прави пари, то той почти задължително ще използва отдалите му се възможности да направи още повече пари за себе си, т.е. в ущърб на "държавата". Просто това е същността му. Ако не беше такъв, нямаше да си направи милионите.

В нашата пък страна на бедняшки и робски манталитет, държавата винаги е била не просто нещо чуждо, външно от гражданите си, а ВРАГЪТ. Тя е тази, която ни мачка, която ние пък ще измамим, надхитрим, прецакаме...

Тогава какви деца очаква и какви данъци?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите