Да разбирам, че всеки иска да му се случи и всеки се съмнява тя ли е? ама истинска ли е? до кога?вярвам ти ти си ми всичко и т.н. и аз го имам и сега си играем на кои е по-по-най смси..игри на нерви а на всичкото отгоре и игри на власт в работата...въпроса ми е как разбрираш че е края след 5 годишна връзка след обещания планове клетви...има ли нещо което ми убягва какво да търся

Е как... то си се усеща... подсъзнателно усещаш че е краят...дори и да не искаш да повярваш... дори и да не ти се иска да е краят.... нищо не можеш да направиш.... насила чувства не се държат... ако са си отишли не можеш да ги върнеш... ако се опиташ, то ще е излишно удължаване на агонията....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да може би и двете усещеме, но никой нищо не прави..подхвърляме си топката с решението е твое от една година, все едно би било по-лесно ако другата е виновна...

Не знам дали е по-лесно ако другият е виновен, но определено е по-приятно другият да е напуснатия.

това търсих да прочета!

Извинявай... незнам в какво точно сте се забъркали, но каквото и да е - ще е гадно.
Не съм те засичал тук от много време, а това означава, че си в дупка.
Знам че е гадно - сори за което. Ако си щастлива, нямаш какво да правиш тук... започвам да звуча като Джейн... така и не разбрах какво стана с нея

...мош фаш мене жаа... или уфсъ

просто понякога хора, които са извън живота ти те удрят с мократа кърпа в лицето...

Така е... като ритник в интимната област... но боли много повече... спаси се някакси

...мош фаш мене жаа... или уфсъ

Аз пък за себе си в едно съм се убедила... в една начеваща връзка, появи ли се първата клетва... това е началото на края.
Твърде често приемаме тръпката за любов. И товарим с огромни очаквания и клетви нещо.. което по съществото си е крехко и нетрайно.

"... определено е по-приятно другият да е напуснатия."

Грешиш! Понякога краят на връзката идва преди любовта да си е отишла. И си мисля, че тогава този, който обича повече прави по-твърдата крачка и къса. Тогава обаче определено не носи нищо приятно, но може би след време и това минава.

Не може да се обича повече или по-малко.
Обичаш или не обичаш. Не мога дори да проумея вариант "обичам я малко, повече, по-малко, много"... Обичам я! - Толкова. И не... любовта не може да отмине. Отминава тръпката... ако мислим че любовта е отминала, значи е отминала тръпката, а ние погрешно сме приемали тръпката за любов.
Като се абстрахираме от това... има адски много връзки, които са изградени на тръпка, навик, примирение, компромис, удобство, ангажимент.. все такива разни различни от любов неща...които вече ни карат да се чувстваме като освободени, когато връзката се прекрати... но там не може да е имало любов.
Любовта си оставя завинаги местенце в сърцето... всяка любов.. към обичан човек, дете, майка, родина, котенцето ни... и прочие...

kogato vruzkata se e iz4erpala i nqma trupka i ne se radvash, kogato drugiqt se pribira, a ponqkoga dori i ne zabelqzvash, 4e e tam. i kogato po4ti edinstvenoto, koeto pravite e da se karate ?!!?......