|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|
жените си обличат бюстие до ръба на зърната и след това през пет минути го повдигат, хващайки го под мишниците.
Може би това е жест с еротичан подтекст като подръпването надолу на прекалено късата пола, но за мен е точно толкова еротичен колкото повдигането на свличащия се панталон при мъжете с притискане с лакти и въртене на ханша.
Ви какво мислите?
| |
|
|
|
това е жест с протективен подтекст,за да не се свлече гореразположеното бюстие долу и да разкрие жестоката истина,че всичко налично е било концентрирано в ограниченото пространство под ръбчето
накара ме да се смея с глас!
| |
|
|
|
И ти ме накара.
Обичам този изказ.
| |
|
|
|
О,изказа ми се дължи на господата Дъглас Адамс,Удхаус и Пратчет
| |
|
|
|
Странно, не съм чел Дъглас Адамс, Удхаус ми е скучен, а Пртачет (любимеца на дъщеря ми) не можах да го издържа в повече от три страници, макар че в къщи има поне двайсет негови книжлета.
Много ценя английския и руския хумор (имат много общо), но последните двама според мен много преиграват и го ползват самоцелно.
Любимецът ми е Чудомир. Прочел съм разказите му поне по двайсет пъти... Всъщност много повече, защото напуснах родния си град преди 35 години. При всяко свое връщане за повече от два дни, препрочитам томчетата му, а когато ми е криво, ги чета и в София.
| |
|
|
|
Ооо,Чудомир е номер едно!!и е неизменна част от купчинката книги,струпана до леглото ми.
| |
|
|
|
Затова ми е странно, когато нещо току-що излязло пред публика бива наричано шедьовър.
За да се види стойността на нещо, трябва да мине достатъчно време. В младите си години, много харесвах разказите на Дончо Цончев. Още тогава усещах някаква плакатност в тях, но емоциите, които предизвикваха у мен, я скриваха успешно. С годините и загрубяването на емоциите, осъзнах, че вече не мога да препрочитам разказите му. Наскоро си купих негова нова книга, разлистих я и я оставих. Това, убедих се, не може да ми се случи с Чудомир или Хайтов например.
| |
|
|
|
аааа,чакай малко.никъде не казвам,че са шедьовър,не са достатъчно "отлежали".но са ме повлияли,къде повече,къде по-малко,като всяко нещо,което съм чела.дали ми харесва или не няма начин да не ми повлияе.рядко оставям книга недовършена.трябва да е нещо,което никак,ама никак не стига до мен,за да се откажа.
относно препрочитането съм съгласна.имам си автори,които винаги ще си препрочитам,има и други,в които вече не откривам нищо и откровено се чудя какво съм намирала преди.
btw беше ми се случвало от книгите да стигна мнооого бързо до бюстието,обаче обратното-от бюстието да стигна до книгата,не беше.
Редактирано от mariam33 на 22.03.10 22:12.
| |
|
|
|
Не казвам, че си казала. Просто си разсъждавам "на глас". При всичките недостатъци на форумите, писането в тях ми допада с това, че мога да си скачам от асоциация на асоциация, а не трябва да "се изказвам" само по темата.
Книгите и филмите ни влияят често дори неосъзнато. Случвало ми се е в книга или филм да ме впечатли нещо силно набиващо се на очи, а след време да изплува дреболийка, която да го измести по важност.
Аз пък често оставям недовършени книги. От една страна, на мен нещата бързо ми омръзват и ако загубя началната инерция, оставя ли книгата за известно време, може и да не се върна към нея. Затова по принцип не обичам да чета дебели книги. От друга, бидейки основно емоционално, отношението ми към книгите е същото като към хората - харесва ми и оставам с нея или не ми харесва и я зарязвам дори насред изречението.
Това за връзката бюстие-книга не го разбрах. Явно, защото не чета Пратчет.
ПП Стоплих. Аз бях забравил, че почнахме от бюстието. Склеразата не прощава.
Редактирано от Питko Любoпитko на 22.03.10 23:04.
| |
|
|
|
на мен пък ми харесва как жените си повдигат и сутиена, и бюстиетата, и подръпват полите, не знам дали е еротично, но е естествено, това е нормално и красиво, защото всичко, което правят жените е красиво, красивите жени...
деденце, смехурко
Редактирано от Vanilllaa на 23.03.10 01:04.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
