Ситуация,в която даваш всичко от себе си на някоя жена,а тя не ти отвръща,но и не те "пуска" да си отидеш и да постигнеш душевния мир,от който се нуждаеш отчаяно вече.Защото си станал част от нейният душевен комфорт и самочувствие,защото обича не човека до себе си,а факта,че някой я обича.Жена,която се пести.
Как се преглъща и компенсира това без да отключи поредица от бъдещи наранявания на всеки готов да обича използваната жена?

За да го преглътнеш, първо трябва да престанеш да поемаш нови залци, т.е. трябва да станеш от масата. После всичко е въпрос на време, а когато дойде "новата", ако преживяването е истинско, въпросът "дали-или" изобщо не се появява.

Като студент в трети курс, в лабораторията, където си карах практиката, се мотаеше едно момиче, което си правеше дипломната работа. Тогава имаше един лаф, че жената инженер е като морското свинче - нито е морско, нито е свинче (дано тук няма много инженерки), та колежките не се оправяха много много в практиката и тя от време на време ме питаше някои неща. Беше симпатична, ведра и полека-лека ("от лаф на лаф ...) започнахме да излизаме. Мина почти месец, докато най-после успях да скалъпя достоверен претекст да я поканя в квартирата си. Когато се отдръпнахме един от друг, тя въздъхна с усмивка и каза "Най-после. Бях ти дала само още една седмица срок". Тогава не бях и чувал за дилдо, но се почувствах точно така. Аз съм влюбчива натура, преодолях шамара и любовта с нея си продължи.

След няколко месеца тя се дипломира и замина за родния си град. Като я изпращах на гарата, изведнъж се сетих:

- Нямам твой телефон там.
- За какво ти е?
- Как за какво!?!? Да ти се обаждам. Да се чуваме.
- Ти не разбираш ли, че всичко свърши? Най-добре е да ме забравиш още сега. Чао!

Това беше. На нея и трябваше дилдо за тези няколко месеца и поради липсата им на пазара, тя се беше пресегнала към най-близкото подобие.

плс... като намериш отговора - драсни ми едно лс... та и аз да го знам

Чудо трябва,наистина,за да не си го изкарваш на следващите.Но аз мисля,че всичко може да се забрави,а това зависи най-вече от този следващ човек. Въпрос на шанс.Затова прецизно избирам човека,който да разбие сърцето ми.

Paradise(Not for me)

Може би имаш предвид,че прецизно избираш човека, с който въобще да имаш отношения или съм те разбрала погрешно?Дори еднократно подобно разочарование е достатъчна "обеца".
За мен е важно наясно ли са и двете страни за взаимните си намерения и до колко е сериозно или не за другия.Предпочитам, когато някой иска просто да се позабавлява да знам това!Да има информирано съгласие,ако трябва да подходя шеговито.Да даваш аванси,да допускаш ухажване,да форсираш отношенията и в определен момент да се усетиш,че видиш ли,май сбъркахме,но и да не можеш да се откажеш от тръпката,че си обичан.

Избирам,точно.Правилата,трябва да сме наясно с тях.Всеки търси нещо,и трябва да знае какво.А да заблуждаваш някой,че търсиш нещо,а да искаш съвсем друго..е лошо.Лъжата е кофти работа,а и нали краката и са къси,още по-кофти.Според мен да си наясно е най-важното,дори и да не те устройва.Поне спестява доста илюзии и драми.

Paradise(Not for me)

разбирам те,но...все пак правилата зависят от двама.ако единия е спестил информация,някоя незначителна подробност,като напр.,че търси само удоволствие без задълбочаване?ако успяваш да се ориентираш и в такава ситуация и да се предпазиш преди да е станало късно,браво на теб. каква ли част от нас не са били поставяни нито веднъж в ситуация "искам те,не те искам,иди си,ела" и до колко тя не е чисто женски патент,се питам?

хмм,разбира се,че е женски патент!Спестилият информация си е излъгал съвсем..преднамерено.Не виждам какво има в това изречение:"Искам те,но само за днес,защото утре ще искам нещо друго".Без"съжалявам","извинявай".Бих се извинила ако те настъпя,но защо да се извинявам,защото съм такава каквато съм?Отрежи"ситуацията",не ти трябва.Или я накарай да разбере какво иска.

Paradise(Not for me)

Мислила ли си какво ще се случи, когато си намериш ново занимание и това не е лъскането на нейното его, а твоето собствено?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще бъда по-конкретна.не търся готово решение.имах необходимост да чуя гледни точки.да го обсъдя добронамерено с някой,който е бил в подобна ситуация.да споделя,ако щеш.дори би ми било интересно да чуя гледната точка на другата страна,ако има някой достатъчно смел да признае,че е бил в позиция на пристрастения,но ясно съзнаващ,че е обичан,а не обича,но и не може да се откаже.