Ако това те успокоява, някой беше казал, че в една връзка единият обича, а другият се оставя да бъде обичан.

Без да абсолютизираме този афоризъм, мисля, че в него има доста истина. Дори ако вземем предвид факта, че преди създаване и укрепване на връзката, в повечето случаи едната страна е водеща.

Искам да кажа, че е нормално лябовта от двете страни да не е еднакво силна, но както във всичко останало въпросът е на мярка и крайностите са неприемливи.

до тук САМО candyperfumegirl разбра за какво иде реч.
разбира се,че знам това и не,не ме успкоява.аз не искам насила обич,а да ми бъде позволено да си отида.без позвънявания "как си",без "да се видим за кафе",без "имам нужда от помощ".явно не съм ясна.има такива жени,които нищо не искат да дадат,но просто не могат да те оставят да си идеш!не знам защо.не могат да преживеят факта,че си ги преглътнал и продължаваш да живееш,при това се справяш и постоянно напомнят за себе си.на тях им е небоходимо някой да страда и вехне по тях.емоционален ластик.това е.

Естествено ти най-добре знаеш как се чувстваш ТИ и аз не коментирам тази част.

Аз гледам като безпристрастен страничен наблюдател и ми се струва, че в случая нараняването на ТВОЕТО его ти пречи да приемеш, че може да има и друго обяснение на нещата.

Защо мислиш, че другата страна непременно коварно и користно иска да те задържи. Може би дамата е просто повече егоист от средното и иска да се чувства добре, без да осъзнава, че вреди някому.

Представи си ситуация. Не си влюбена в някоя жена, но ти е много приятно да общуваш с нея. В същото време тя е влюбена в теб и схваща твоето благоразположение като любов. Ти отхвърляш лябовта й, но продължава да ти е приятно да общуваш с нея и не ти се иска просто да я забравиш.
Не е ли възможно? Непременно лошо ли е?
Това са емоции, които обикновено не се поддават на проста логика - обича ме-не ме обича.

Ти каза ли на тази дама "Не искам да те виждам вече, това ми причинява дискомфорт. Не ми се обаждай повече!"? Или само й го показа? Или само си мислиш, че си й го показала?

Едва след като изясниш с нея отношенията си в прав текст и тя продължи да се опитва да те "държи на каишка", можеш да я упрекваш. Но тогава пък ще имаш пълното право да бъдеш по-твърда и да й покажеш как стоят нещата.

А?

предавам се!явно случаят е прекалено частен!не сме деца и двете.и да,достатъчно ясно съм заявила позицията си и чувствата си.аз съм прям,ясен и категоричен човек.
говоря за връзка.продължила с години.връзката се създава на база повече от един признак.не говоря за влюбване,не говоря за краткотраен флирт,не говоря за нещо,чийто градеж е започнат,но не е довършен.говоря ти за пълноценна връзка,в която ме изконсумираха,така да се каже,а сега ми се вменява вина,че се чувствам добре!

Е, тогава имаш пълното право да се чувстваш така, както се чувстваш и да отстояваш себе си по всеки ефективен начин, без да чувстваш угризения.

Не се сърди, но ми е трудно да решавам задачка с половината от условието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твърде си..мъж)

Paradise(Not for me)

Бе, вече не толкова твърде, така че по тази линия може би имам някакъв шанс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

както вече споменах по-горе не очаквам готови решения.макар да ценя мнението ти/спечели си го,признавам/ не съм очаквала точно по този проблем да ме разбереш,нито да ми откликнеш адекватно.
за запознатите и препатилите началното ми изложение беше достатъчно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

That's it!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Or is it?