Мариус Куркински в "Нека говорят с Росен Петров".

Много читав човек. Не са много такива.

Възникна ми въпрос. Има ли разлика между отношението на лесбийките към гей мъжете и към хетеро мъжете?

В моето няма разлика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма разлика и при мен.Разликата идва от това какъв е човека като цяло,а не като ориентираност.Най-добрият ми приятел е хетеро.А човека от обкръжението ми, с който най-малко се разбирам и има постоянно тлеещо напрежение е гей.Просто сме различни.

Мислех си, че хетеро- или хомосексуалността не е само секс. Всъщност това, според мен, е в основата на емоциите и усещанията, а от там и проекциите им в поведението и начина на мислене.

Оттам си мисля, че въпреки индивидуалността на всеки човек, има общи, свързващи черти в зависимост от сексуалността (нарочно бягам от клишето "секуална ориентация", защото мисля, че човекът просто се ражда такъв, а не се "ориентира", т.е. избира какъв да бъде). Примерно преди време съществуваше мнението, че хомосексуалните мъже са относително по-интелектуални от хетеросексуалните - Мариус е много силен пример в това отношение - той е само интелектуалност и емоция, не виждам в него капка прагматизъм.

Та от тези ми мисли се породи въпросът дали хомосексуалните мъже и жени имат обща база, на която да са си по-близки или пък обратното - да се отблъскват повече.

В най-общ план се опитвам да разбера дали хомосексуалността е само в областта на секса или е нещо доста по-дълбоко, което влияе на личността.

като по-изострена чувствителност,по-фин начин за възприемане на света,духовна отвореност и изострена духовна нужда-да.но винаги има изключения.не мога да обобщя или отсека.наистина е индивидуално.
в моя частен случай-не се привличам повече,нито се привличам задължително от хомосексуални мъже и жени,зависи от всичко останало,което ще усетя в тях.средата ми е изградена на база духовна свързаност,интерес към изкуство-музика,литература,театър и т.н..ако не мога да споделя тези си интереси значи няма да се получи.

Да, разбирам, че определяща е индивидуалността. Няма как да бъде другояче.

Все пак човек има някакво усещане за преобладаване. Аз например, определено работя по-добре с жени.

Не знам, може пък да ти липсва достатъчна "представителност" за такава преценка - ако познаваш само 5-6 хомосексуални и 500-600 хетеросексуални, няма как да направиш обобщение.

Не те притискам, разбрах отговора ти - индивидуалността е определяща. Просто доизяснявам въпроса си.

Замисли ме сериозно.Ето я "рекапитулацията" ми.Няма да я коментирам.От "моите" хомосексуални приятели,мъже и жени има художничка, публикуваща писателка,фотографка,лекарка със силно отношение към музиката, музикантка, дизайнерка на вътрешно обзавеждане с хоби керамика,поетеса.
писател-любител/поне до момента ,в който го убедим да публикува,наистина го бива/,музикант, графити-художник и реставратор.

Нещо такова ми се въртеше в главата. Може и да е неосъзнато, но според мен ти търсиш определна душевност, която притежава точните за теб нюанси само когато е изградена на основата на хомосексуалност.

Да,търся определена душеност,но не е обвързана ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с хомосексуалност.средата ми е такава.просто се замислих с какво се занимават хомосексуалните ми приятели.не може да се обобщи.

"Мислех си, че хетеро- или хомосексуалността не е само секс. Всъщност това, според мен, е в основата на емоциите и усещанията, а от там и проекциите им в поведението и начина на мислене.

Оттам си мисля, че въпреки индивидуалността на всеки човек, има общи, свързващи черти в зависимост от сексуалността (нарочно бягам от клишето "секуална ориентация", защото мисля, че човекът просто се ражда такъв, а не се "ориентира", т.е. избира какъв да бъде). Примерно преди време съществуваше мнението, че хомосексуалните мъже са относително по-интелектуални от хетеросексуалните"


Не бих искал да отвличам темата, но горната теза е много спорна. Сексуалността (хомо-, хетеро-) не е като цвета на очите -- раждаш се със сини, да речем, и така докато си жив. Хомо-, хетеро- и пр. са по-скоро условни етикети за академична употреба. Според някои сексолози сексуалността е една, комплексна и флуидна, а средата и стадия в развитието на индивида диктуват избора ни. В този контекст би било съвсем естествено ако сексуалните "ни" предпочитания се изменят с възрастта и обстоятелствата около нас; може и да не се наблюдава промяна, разбира се.

Колкото до мнението, че хомосексуалните мъже са по-интелектуални, според мен това е абсолютно сексистко твърдение в основата, на което най-вероятно стои комплекс за малоценност (по аналогия, неуверени хетеросексуални използват разговорното понятие "сбъркани" по отношение на хомосексуалисти, опитвайки се да внушат по този начин, че хомо- е равносилно на дефектен, непълноценен). Никога не съм попадал на, нито съм чувал да съществуват, някакви статистически данни, които да говорят убедително/ потвърждават по научен начин, че определена сексуалност се корелира с някакви специални духовни качества. Социалната среда, в която израстваме и образованието, което получим ни формират като личности.