Здравейте! Искам да ви помоля за съвет оносно връзката ми с приятелката ми. Ще ви разкажа накратко нашата история. С нея ходим от 9 месеца и наистина съм убедена, че именно тя е жената на живота и мечтите ми. Въпроса е там, че аз съм адски ревнива и не я оставам намира. Ревнувам от едното нищо - като започнем от хората, зяпащи я по улиците до приятелките й, които постоянно я гушкат и лигавят. Въпросът не е в там, а в това, че напоследък иска да съм по-студена към нея, да се държим по-отдалечено и като цяло усещам,че има нещо... говорихме и тя ме успокои, че всичко е наред, че само мен обича, и че иска да е само с мен. Въпреки това аз съм притеснена и ревността в мен напира още повече, а тя се вбесява, когато ревнувам и се сърди. Какъв съвет бихте ми дали, за да спра да я ревнувам или поне по-малко. Убива ме, а и застрашава връзката ни. И ако се разделим, ще се чувстам ужасно, че е било по моя вина и съм можела да го предотвратя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все си мисля че ревността е болест и няма оттърване от нея.Ако не спреш накрая наистина ще се появи основание за такава.Всичко е в психиката.Свикни с мисълта, че е само твоя и дори никой неможе да я докосне.Всички жени се държим една с друга по-свободно, независимо какви са отношенията по между ни.Така,че тя едва ли топли чаршафите на всичките си приятелки.А колкото до хората по улицата -след хубавото как да не се обърнеш.Ами ако си помислиш,че толкова много хора я искат, а само ти я имаш, няма ли да се почустваш по-добре?

И аз имах същия проблем преди време,и аз съм доста ревнива и ревнувах от страхотни глупости.Много я обичах,а пък тя беше и много красива и..сякаш имах параноя.Докато не разбереш,че хората не се притежават,дори да се обичат,никога няма да се успокоиш.Просто изживей щастието си,докато го имаш,и не мисли за...не бъди черногледа.Тя те обича и ти я обичаш.Какво по-хубаво?Не ти пожелавам да разбереш,когато вече е късно как е трябвало да се държиш.Най-важното е да вярваш в човека когото обичаш.

Paradise(Not for me)

Да, и тя повтаря същото, че не трябва да си мисля, че я притежавам, че иска да е свободна, че неможе да става винаги на моето и така... Знам, че ме обича и знам, че и тя осъзнава, колко много я обичам. Просто като се скараме за нещо, то веднага прераства в скандал и си казваме какви ли не неща, за които после и двете съжаляваме. В повечето случаи тя е доста по-груба с мен, дори и тя да е виновна за кавгата аз го отнасям. Но немога да й седна и да й крещя, влюбена съм безумно много в нея и адски ме е страх да не се разделим... имам чувството,че няма да го преживея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и да те съсипе,повярвай ми...и просто се спри.Ако се наложи се прави,че не виждаш някои..неща.А да и крещиш е безумие.Дори тя да е груба,ти не бъди.По принцип винаги едната е "отгоре".Няма как и двете да сте,нали?

Paradise(Not for me)

Ами така е, права си. В една връзка винаги само единият доминира. Винаги едниният е виновен за всичко и той е "слабият". Опитвам се да не забелязвам някои неща, но немога за всяко нещо да си мълча и щом се обадя за нещо, което според нея не е на място, то веднага се започва цупенето и карането. Вече ми е писнало всеки ден едно и също и понякога наистина ми е идвало да кажа КРАЙ, ДО ТУК БЕШЕ! Но само като си помисля, че никога след това няма да мога да я целуна или каквото и да било си казвам, че след малко всичко ще отмине и прощавам за пореден път. Наистина обичам я ужасно много...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, колко удобно. Ти си доминираната, слабата. За малко да си помисля, че се чувстваш прецакана, че всеки път и прощаваш. Кой кого търпи всъщност? Случайно да ти е минавало през главата, че да понасяш непрестанните подозрения, въпросите, скандалите и прочее, е един вид компромис?! Не завиждам на приятелката ти, честна дума.

Мастика, мастика.

Редактирано от casjop на 09.11.09 20:48.

ще прощаваш и в един момент ти ще си тръгнеш,а не тя.ще ти писне.

макар, че не бъркаш ли?ревността заслепява

Разбира се,и както и любовта е чувство.Няма как да го...изолираш от себе си.Само може да го направиш малко по-незабележимо.Заради другия,все пак.А и заради себе си.

Paradise(Not for me)