Дами, добър вечер. Сърдечно и предварително благодаря на всички вас, които ще отделите от времето си, за да се позабавлявате с личните ми драми. Ще се постарая да съм възможно най-лаконична, но това е нещо, което никога не ми се е отдавало особено, пък и имам доста за споделяне.

Не знам от къде точно да започна, за това ще взема да започна от самото начало, пък каквото сабя покаже. Преди няколко дни реших да приключа връзка с жена, която за мой късмет и ужас се оказа любовта на живота ми. Късмет, защото съм благодарна, че нещо подобно ми се случи. Ужас – след малко ще разберете защо.
Бяхме ‘заедно’ 2 години и 3 месеца. Под ‘заедно’ разбирам съботите и неделите през последните две години, а през последните месеци – съботните вечери и нощи. Това беше така, защото живеем в различни градове, сравнително близо един до друг и аз ходех при нея. ММ (да се чете Моето Момиче) е 15 години по-голяма от мен. И когато я намерих бях в откровен възторг. На третия ден от запознанството ни установих, че я обичам безумно, откровено и наистина. Продължавам да го твърдя и до ден-днешен.

Най-добрата приятелка на ММ всъщност е една жена, с която ММ е имала кратка сексуална афера на времето, аферата е приключила злополучно, но не щеш ли двете решили, че всъщност са сродни души, с ‘огледални хороскопи’ и темподобни глупости и взели, че заживели заедно. Без секс. И живели заедно 10 години.

На десетата година се пръква моята скромна персона. Малко преди аз да се появя на хоризонта, ММ работела услиено, за да направи апартамент на приятелката си с цел последната да си има свой си покрив над главата. И го направи.

Та, появявам се аз. С ММ заочваме да правим умопомрачителен секс и в един момент ММ решава да сподели този факт с приятелката си и го прави, приятелката започва да плаче. (В интерес на истината уважавам това момиче, винаги се е държала много мило с мен.)
Играта загрубява. С ММ правим все по-умопомрачителен секс, пишем и говорим все по-често, аз вече съм имала глуостта да и кажа, че я обичам и в един момент и тя ми изтърсва, че ме обича. И аз взех, че повярвах...Винаги й е било много трудно да ми казва, че ме обича, въпреки че много пъти съм имала нужда от това. Ей така, просто да ми го каже, нали за това сме жени...обаче трудна работа...

С тази жена нямам почти нищо общо. Нямаме общи интереси, слушаме различна музика (като изключим едно-единствено съвпадение), занимават ни коренно различни неща...обаче аз я обичах. И продължавам да я обичам. Карахме се непрекъснато и постоянно. Всеки път, когато се разделяхме, за мен беше края на света. Карахме се на пръв поглед за най-различни неща, но всъщност винаги за едни и същи. Аз исках да бъда номер 1. Исках да знам, че съм най-важният й човек, какъвто е тя за мен. Тя нарича това ‘егоизъм’. Истината е, че тя вече имаше човек номер 1 когато я срещнах и това беше приятелката. Знаех това. Но всеки път се връщах – от слабост, от любов, не знам....И всеки път ставаше така, че трябваше да се извинявам за неща, които карат МЕН да се чувствам зле. Аз бях винаги зад параван, винаги на второ място, никой освен приятелката не знаеше коя съм всъщност.

Приятелката роди миналата година едно прекрасно момченце, да е живо и здраво, и тогава аз окончателно спрях да съществувам. Чувствах се като натрапница, която разваля семейство. Гледах как жената на живота ми отглежда дете с друга жена – нещо, което винаги съм искала за нас двете....това ме убиваше.

През юли тази година тя реши, че иска да се разделим. Отдалечавали я вечните ни разправии и т.н. Идваше ми да си метна въжето и толкоз. Мислих, мислих и реших, че не мога да не я виждам. За това и предложих да останем любовници, като и казах, че няма да я задушавам повече, няма да искам да ми казва, че ме обича, нищо – само секс.

Взе, че се съгласи. И тогава се почна. За 3 месеца ми каза, че ме обича повече пъти, откокото за 3 години. Летяха любовни смси и имейли...с една дума – идилия.
Обаче аз се влюбих. Пак. Колко ми трябва на мен...И защото знам, че никога няма да бъде с мен така, както искам да бъде, реших да си тръгна наистина.

Наравих го. Сега се чувствам като парцал. Писах и няколко пъти, че така или иначе я обичам безумно много, че винаги, когато има нужда от мен ако ме повика аз ще отида, че искам жена, до която да се събуждам и че ако смята, че е тази жена трябва да ми го докаже...Един-единствен път ми заговори за живеене заедно, беше пак след скандал, казах, че съм съгласна и толкоз. След това реше, че се е объркала.

Много дебело искам да подчертая, че ММ е страшно добър човек. Съжалявам, че няма да може да се защити и да изкаже своята гледна точка. Аз също не съм цвете за мирисане. Написах всичко това най-вече защото исках да споделя с хора, които ще ме разберат и може би – подкрепят. Имам нужда да знам, че съм взела правилното решение. И ако някой е имал подобни преживявания ще се радвам да сподели с мен как се е справил, защото към момента съм на ръба на нервна криза. Разумът ми казва ‘ДА’. Проклетото сърце си знае неговото си.

Благодаря ви за вниманието.

Nowadays people know the price of everything but the value of nothing.

Намери си нова, от по-близо, без такъв трети човек. Заеби тия стари истории.

Zdravei,znam che v momenta boli i moje bi oshte dalgo she boli,no kolkoto i iztarkano da zvuchi ti triabva vreme...spri da se borish veche,niama smisal,kogato pootshumi stradanieto,se ogledai za niakoia druga,no gledai da e bez bagaj...kuraj i pomni,che nikoi ne e umrial ot razbito sarce

С тази жена нямам почти нищо общо. Нямаме общи интереси, слушаме различна музика (като изключим едно-единствено съвпадение), занимават ни коренно различни неща...обаче аз я обичах. И продължавам да я обичам. Карахме се непрекъснато и постоянно.
Извинявай, но ти на колко години си? Питам не, заядливо, а, защото ако си още "малка", може би предстои тепърва да разбереш, че любовта...е нещо доста по - различно от разрушителните сексуални изживявания и темпераментните психологични фиксации, които ги съпровождат.
Казано иначе, за да има любов, още повече - реално партньорство в живота (предпочитам го пред термина "връзка"), е необходимо нещо малко - доста по - различно от( страхотен/....) секс. Всъщност, обратно на масовото мнение, аз смятам че сексът въобще не е предпоставка за наличието на любов или връзка. Той е просто логично следствие.
Само че, тъй като животът не се случва само в хоризонтално положение, трябва да има и едни по - други неща между вас - освен наплив на хормони и флуиди.
А, щом като тях ги няма - нямате нищо общо, нищо не ви свързва, няма химия в общуването - просто едно "надлъгване" в едни обяснения, скандали, драми и сдобрявания - и пак обяснения..., от което едната се чувствала излъгана , а другата се чувствала използвана, примерно - то, какво си очаквала от тази връзка - е странно (освен ако не си твърде в началото на житейския си опит да видиш очевидното).

Нейното поведение, от разказа ти, звучи по - логично от твоето - тя си има своята връзка, своя соул - мейт, в когото намира всичко...което й е нужно...и това е бил през цялото време човекът в живота й. Обстоятелството, че връзката им не включвала секс (ти светила ли си им?) или тя просто наваксвала нещо си, което й е липсвало в сексуален аспект, другаде, нито е прекратило 10 - годишната й връзка, нито е превърнало теб в такава.
Казано вулгарно - поиграла си е с теб, с една дума.
Такива неща се случват всеки ден - при всякакви връзки и хора.
По - важно е не, защо и как тя е постъпила, а, защо ти слагаш статут "любовта на живота ми" на човек, с когото нямаш нищо общо, освен спорадични сексуални контакти. Защото, в цялата тема, аз не видях едно нещо, което да те радва в нейната личност - да ти е скъпо, мило, да му се възхищаваш и наслаждаваш...
Или, както една позната казваше " За чий търсят да оправдават ебането си с връзка"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Срещнала си полигамна жена. Характерно при тях е, че винаги остават при първия, с когото са свили гнездо. И това е така не защото го обичат повече, а защото той/тя им дава сигурност и усещане за онова място, на което винаги могат да се завърнат, след поредното осиране.

Сега за теб. Колкото и умопомрачителен да е сексът й, съм сигурна, че ако опиташ, ще откриеш доста по-важни неща за себе си, които временно да те разсеят от нея. А после, позабравила за драмите, ще се изненадаш, че същият такъв умопомрачителен секс могат да ти дадат и други жени.

Имаше един виц: Колко психиатри са нужни, за да се завие една крушка? И отговор: Нула. Крушката трябва сама да поиска да се завие.

Та така и с твоя казус. Който междувпрочем е основният ни, видоизменен в стотиците връзки и отношения, но по същина - изначален. Всички сме минали през него. И се преживява.

Редактирано от Джacтa Пpacтa на 16.10.09 13:35.

Благодаря на всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mertioi на 16.10.09 19:29.

Правилното решение...както ти каза.Грешка ли е човек да бъде егоист?Или просто когато разбере,че няма шанс,да си тръгне?Което всъщност е едно и също...Никой не знае кое е правилното.А болката от краят на всичко е винаги огромна.Сами избираме това.А може би не трябва,все пак е връзка.За съжаление човека така е устроен,мисли предимно за себе си.И сам решава.След което всичко се превръща в кошмар,който сами сме си поръчали.

Paradise(Not for me)

Грешка ли е човек да бъде егоист?
...
За съжаление човека така е устроен,мисли предимно за себе си.И сам решава.След което всичко се превръща в кошмар,който сами сме си поръчали.

В живота има възможни и невъзможни неща. Според описаното по темата, въпросната ...връка (не знам дали така следва да я нарека) е сред вторите.
Сега, дали това, да кажеш , че невъзможното е невъзможно и, да действаш съобразно с това - е егоизъм...?...
Много се спекулира със значението на тази дума. Гамата е от най - черните житейски характеристики (безскрупулност, саможивост, нездрав егоцентризъм, самовгълбеност и непукизъм за чуждото) до най - положителните (устойчивост, самоуважение, самосъхранение и здрав рационализъм).
Та, не ми стана ясно, кое точно значение даваш на думата "егоизъм" в случая, обаче мисля че и в двете еднакво не подхождат на ситуацията и човека - както са описани.
Няма нищо егоистично в това, да осъзнаеш (макар и доста късно) разпада на едни отношения, които никога не ги е имало. И да престанеш да се самозалъгваш. Няма нищо егоистично да спреш да чукаш на врата, която въобще не съществува - извън собствените ти заблуди.
По - скоро обратното е идиотизъм. А, идиотизмът не е антонимът на егоизма. Обаче - сигурно знаеш и от опит, защото всеки е бил в болезнена ситуация на раздяла с нещо си - укорите в егоизъм в такива моменти, съдържащи и леката подсказка "Абе, явно ти си оплескала работата! Защо не вземеш да се извиниш - като едно добро момиче - да молиш за прошка и да се върнеш - като не можеш без нея...и, за вбъдеще, да гледаш да бъдеш по - послушна и да не си толкова себична в поведението си..."
Това е много лоша услуга. Това е точно нещото, от което се нуждае всеки слабохарактерен човек, което му се иска да чуе и направи в такъв момент.
А, всички сме малко или много слабохарактерни в дадени моменти...

Бъдещето принадлежи на тези, които не живеят в миналото.

Знаех си, че е добра идея да споделя тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Звучи ми толкова познато. Разбира се, че решението ти е правилно. Дано силите са достатъчно.