Да кажем, че е редно понякога да си правим равносметки. На всичките ни избори – ама не на онези в стил сега какво да пия – мохито или айриш, а на другите, от които пряко или косвено някак се решава изборът на напитка. Знам, че звучи отвлечено, но е така.
Да кажем, че понякога е по-скоро наложително, отколкото редно да се скриеш от света и да извикаш всички тези неща, за които имаш някакви вътрешни задръжки. И всички онези неща, чието споделяне е интимност по-голяма и от секса.
Да кажем, че понякога се объркваме в собствените си противоречия и е важно да успеем да се прегърнем сами, дори за минутка. И всичко това само и единствено заради нас самите.
Да кажем, че е редно понякога да си признаваме.
Нека си признаем как яростно се ядосваме на хората около нас, затова че имат претенции към същностни неща. И как всъщност зад тази ярост има адска молба – да ни опитомят. Да кажем, че псуваме, викаме, пием, чукаме, говорим, работим уж по наш си начин. Който пазим зорко. А всъщност зад всичко това идва момента, в който по собствено желание добиваме други очертания, за да се напаснем по нечии ръбове. После сме гневни и ядосани, обидени и дистанцирани, защото някой е „дръзнал” да ни промени. Е, кур – променяме се ние.
В лепкавите, преддъждовни съботи когато миглите ни без да щем се заклещват в миналото от взиране в него. Взиране с идеята да търсим обяснения и предпоставки се появява големият въпрос за онези наши различия с важните ни хора, в които всички се оказват прави.
Да кажем, че понякога е добре да се връщаме назад във времето. Макар че, то е най-лошото място, в което можеш да се изгубиш. На всички останало някак си му се хваща цаката. И в такива моменти си даваш сметка, че отговорът дори не е 42. Защото за повечето от нас смисълът е просто едно протакане на решенията. Голямото отлагане. Може да е генетична болест, знам ли... И в крайна сметка както казва Хенри Милър единственото, което не получаваме достатъчно е любов и единственото, което не даваме достатъчно е любов. Може би в протакането?

Правите ли равносметки с екскурзии назад?

да права си - или бачкаш като лудо за някоя, която иска мъни, или просто защото на богатите всичко е позволено (включително да са лесбийки) или почваш да ставаш активистка (може би пак за лудо?) за някоя, която много я е страх да coming out-не, при всички положения изобщо не се занимаваш с това, което наистина искаш...правя си я равносметката всеки ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще започна изречението си с всъщност. Въпреки, че съм подозрителна към хора, които започват именно с "всъщност", защото откъде някой да знае каква е същността на нещо, ама както и да е... Та, всъщност изобщо не пречупвах тази тема през вид сексуална ориентация. Но пък... и това е гледна точка :)))))))))))

а през какво? защото на мен лично ми се струва много невъзможно да се опитваш да се обичаш с някой, който изпада в "транс от ужас" като чуе хомосексуалност и като си представи, че за него могат да говорят в този аспект

вероятно има и други начини за необичане, но на мен този ми е най-познат и най-болезнен

другите инварианти на нямам време, много заетост и т.н., определено нямат сексуална ориентация, но със сгурност идват на второ място, макар това да е преодолимо, в общи линии

трети някакви причини? тях вече не ги знам, но ти или други могат да ги споделят

Параграф22 е много умна книга

Да ти кажа, правя равносметки и никак не съм доволна. От себе си най-малко. Още по-лошото е,че тези равносметки не ми дават някакъв урок - пак повтарям същите грешки.
Ох,ето ти още една равносметка, е как човек да не иде и да не се напие:))))

Как не те домързя да го пишеш всичкото това. Абе за вас страп-онс няма ли ве?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите