Здравейте
предварително се извинявам за точно тази тема, но така се чувствам в момента.
На скоро приключих една много хубава за мен връзка, причината беше тревиална ... нейното безразличие ... или по-скоро "приемам те като приятел" :)
Но така се случва в живота. Сега се чувствам самотна, защото си позволих да се привържа ... грешчица, но какво са връзките, ако не се привързваме.
Ще се радвам да чуя вашите мнения за самотата, да зная, че често пъти чрез нея се самоанализираме и дори си почиваме от чувства и емоции, но все пак тя тежи доста.

Радвам се, че пишеш тук, sunflower77. Хубаво е, че някой все още упорства и пише, за да споделя и общува.

Няма защо да се извиняваш – тук би трябвало да е отворено за всякакви теми, които вълнуват пишещите. Макар че май не е – но ...

Мисля, че хората приемат самотата по различен начин. Зависи от това как си живял, какъв е характерът ти, вътрешната ти нагласа, алтернативите, способността ти за адаптация, силата на волята и какво ли още не. Зависи и след какво е самотата или кой вече не е до теб. Вероятно имаш предвид главно самотата след любовна връзка, а не друга или пълната самота. И може би начинът, по който е приключила, допринася към чувството ти в момента. Фактът, че си се привързала, или че твоите чувства са били по-силни и всичко е приключило в момент, когато не си била готова ти, сигурно засилва болката от това, че си сама. Поводът за раздяла може и да е тривиален, но това не го прави по-малко болезнено. Този период наистина може да ти даде възможност за самоанализ и равносметка. Ако не си човек, който обича да „си почива” от чувства, може да страдаш от известна емоционална празнота – не всички имат нужда от период за емоционално презареждане. Някои хора се лекуват сами с времето, други търсят лек в нови чувства и нов човек. Често дори един и същи човек реагира различно след различни преживявания в областта на чувствата. Никога не можеш да изчислиш нито собствените си реакции, нито фактора „друг човек”, който винаги може да те изненада – приятно или не. Не знам дали си от хората, които обичат да потъват в самотата си или търсят начин да я разчупят (защото понякога и тези опити носят болка) – можеш да се опреш на много неща, които понякога страдат когато човек е във вихъра на страстта – приятели, хобита, нови професионални или друг вид предизвикателства, нещо, което отдавна отлагаш и за което сега може да е настъпило времето, или просто приятно прекарване. Така звучи като съвет от женско списание и знам, че е много трудно да следваш такива съвети когато страдаш, но все пак е по-добре от нищо. Животът поднася какви ли не изненади и дано това, което следва за теб, да е хубаво. Но междувременно винаги можеш да му помагаш.

Какво би искала да дойде след самотата? Да не ти тежи вече или нов човек?

Сърдечно благодаря за отговора SeaStar

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен самотата отдавна ми е непознато чувство.Едно време когато приключех дадена връзка се затвярах с дни вкъщи.Не исках да виждам никой,исках да остана сама с мислите си.Сега може би заради възрастта ми приемам по-филосовски нещата и не приемам толкова навътре края на поредната ми връзка.Излизам,забавлявам се,а щом се е стигнало до раздяла значи така е трябвало да стане.Живота продължава и няма смисъл да мисля за нещо.което вече е приключило.Заведенията са пълни с жени,щом няма да съм с една ще съм с друга :)

Не ми пука дали ме обичаш или ме мразиш.Важното е,че си мислиш за мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всички понякога се чувстваме самотни. Понякога даже не зависи от това, дали имаме човек до себе си. Самотата си е едно натрапчиво чувство, което се проявява понякога. Ако приемем, че се чувстваме самотни, защото ни липсва интимна връзка... Ммм, това май не е причина да не изпитваме чувства и емоции

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво има за говорене? Самотата тежи особено много когато си с някой, който твърди, че те обича, но по никакъв начин не го показва. Самота е да си с някой с който искаш да споделиш живота и ежедневието си, но това все да не става в продължение на години. Самотата е велико чувство, може да присъства дори когато обичаш някой и не можеш да си с него във всеки един момент, а само когато възможността позволи. Познато ми е това за което пишеш и то много. Моята връзка, ако може да се нарече така, не знам дали е връзка или просто един порочен кръг от негативности. Мисля, че върви към залез, освен ако не е залязла вече, без знанието ми. Права си за любовта, че живота не свършва с края на една любов, мисля, че дори може да доведе до нещо прекрасно, нещо ново и много по-различно от това, което си преживяла. Четох една книга: "Любовта трае три години" в която се разказва за истини и заключения, до които човек стига в края на връзка, която е мислел за единствена и сериозна. Мисля, че наистина любовта може да продължи някъде към 2-3 години, после става навик, агония и страдание и за двете страни.

Здравей,не се притеснявай за темата,самотата за мен е състояние както при уединението когато човек остава насаме със себе си. Опитвам се да разбера себе си,и нея,търся моментите когато съм била със нея,как е било.Често ми се случва да търся уединение,така се чувствам спокойна,не ми е неприятно или тъжно,това е като навик.

Самотата е основно човешко състояние. Хората невинаги го усещат и признават, но в повечето критични моменти човек по същество е сам – не е въпрос на избор, а просто не би могло да бъде другояче. Иначе има моменти, които е прекрасно да бъдат споделени, както и моменти, в които мислиш, че си сам, а най-неочаквано някой ти подава ръка. Или пък моменти, в които за твоя изненада взривяваш нечия самота. И понякога отминаваш, без дори да си го разбрал. Съгласна съм със sevastra, че най-страшната самота е тази, при която има някой до теб. Някои хора живеят така цял живот – от страх или от нещо друго. Страшно е и когато не можеш да бъдеш с този, когото искаш. Но самотата може да и ти даде шанс да разбереш повече за себе си, да видиш нещата от друг ъгъл, да станеш по-силен и по-устойчив или по-зрял. Когато не е след най-страшното и необратимото, не е нещо, от което да бягаш на всяка цена, защото така може да я замениш с нещо още по-лошо. А когато си по-мъдър и по-наясно с желанията и нуждите си, можеш да направиш по-добър избор на партньор – без толкова компромиси и премълчавания, защото страхът няма да те измъчва толкова.

Разбирам те – емоционалната изневяра е много болезнена, защото тогава се чувстваш предаден отвътре, без защита и вяра. Тогава се опитай да направиш най-доброто за себе си, дори в началото да боли. Но по възможност се опитай да се излекуваш напълно, за да не си зависима пак после. Трудно е. Но усещането след това е невероятно.

Това, което търсиш, се намира много трудно – просто защото страхът в голяма степен формира поведението ни. Сигурните и стабилни хора са голяма рядкост, но все пак се срещат. Може би когато си готова, ще дойде и новото – и ти ще можеш да го приемеш. А може и то да ти помогне да се справиш докрай. Надявам се скоро отново да можеш да обърнеш глава към слънцето.

банално. а какво ще кажеш за ситуацията в която двама души са самотни, само защото единият е решил, че "за щастие не е хомо". а реално и двамата се обичат

Редактирано от Baнилa на 18.06.09 00:37.

заведенията са пълни с жени.......и всяка с всяка се знае...

Редактирано от Baнилa на 18.06.09 00:35.