Здравейте, дами

Едни въпроси ме тормозят от известно време.. и реших да ги споделя с Вас… и да чуя вашето мнение по тях.
Мислите ли, че при започване на нова връзка трябва да забравите миналото? Напр. – били сте с този човек, но сте се разделили… но не защото сте спрели да я обичате или тя вас, а просто нещо в общуването се е скъсало… и разговорите са се превръщали в караници за абсолютно глупости… на нея и е писнало.. започнала е да търси разбиране от другите… и го е получила от бившата си приятелка… станало е каквото е станало м/у тях… тя ви казва… и в този момент вие казвате край! До тук беше…. Чувствате се наранена.. предадена… и прекъсвате всякаква комуникация с нея. Но след време.. си давате сметка, че вината за случилото се не е само нейна, а и ваша. Започвате отново да говорите с нея… разговаряте за случилото се.. изяснявате си всичко… и двете разбирате, че чувствата ви не са се променили.. и се събирате отново.. вече променени.. и всичко е супер. Но малко по малко… миналото започва да ви човърка… не сте го забравили… дъвчите темата отново и отново… и се озлобявате… а уж сте и простили. Нормално ли е това?! Нормално ли е да мразите бившата й приятелка… и да искате по някакъв начин да и дадете да се разбере… за дето въпреки, че е знаела, че е с вас… е била с нея? Тя изобщо има ли някаква вина за това!? Изобщо трябва ли да се мисли над случилото се … и вместо да се радвате на това, което имате сега… да човъркате болезненото минало… за което нищо не можете да направите за да го промените?
Знам, че сигурно звучи много объркано… и глупаво на места, но…
Е, какво ще кажете?

Хм, честно да ти кажа съм била и в двете положения- и съм забравяла миналото, или пък просто нещо ме е карало да чувствам, че 'миналото' не е минало още... И честно казано, зависи единствено от теб.

Просто се замисли, явно в момента си отново обвързана. Замисли се дали според теб предишната връзка би имала въобще някакво бъдеще или дали настоящата ще има, ако просто НЕ МОЖЕШ да преодолееш 'миналото'. За себе си знам, че ако има желание, и най-счупените отношения могат да се оправят, но пък ако осъзнаваш, че е безнадеждно (дори и да си влюбена все още), най-добре е да ПРОБВАШ да продължиш напред. Всичко останало зависи от времето, колкото и банално да звучи.

Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus

Да, определено на моменти мисля, че миналото не е минало, въпреки че не веднъж ми е показала, че е точно обратно… минало е… изживяно е.. и няма намерение да се връща към него. Като се замисля.. едва ли остана начин по който да не ми го е показвала.
Като изключим този „ПРОБЛЕМ”.. всичко друго е добре, но сетя ли се случилото се… Искам да съм с нея… по какъв ли начин не опитах да го преодолея… нищо не помага, забравям го за няколко седмици, а след това отново започвам старата песен на нов глас. Мисля си, че тя няма да понесе това ровене в миналото още дълго. Тъжно ми е… че и нея карам да се връща към него… а от факта, че на няколко пъти съм я разплаквала с това.. не мога да се понасям. Вече не мога и да говоря нормално с нея по темата, каже ли нещо, което не ми харесва и.. всичко в мен „кипва”. Но май ще трябва да се опитам….
Благодаря ти, че отговори… хубаво е да чуеш съвет от трета безпристрастна страна, а и още по-хубаво от някой, който го е преживял. Хубав ден ти желая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно казано, страшно много ми се искаше навремето да вярвам, че миналото може да се забрави...Дори по едно време много си вярвах...Но истината според мен е, че това не е възможно...Може да бъде простено, но не и забравено, винаги се появяват призраци, които напомнят за него...дори и в най-красивите мигове...

Изобщо трябва ли да се мисли над случилото се … и вместо да се радвате на това, което имате сега… да човъркате болезненото минало… за което нищо не можете да направите за да го промените?

Миналото не се променя. А, когато е болезнено, не се и забравя. още повече, когато споменът за тази болезненост ти седи пред очите всеки ден - няма как да бъдеш щастлива от което.
На така зададен въпрос - "трябва ли да се човърка миналото" - ми, естествено, че не трябва. Обаче, когато не можеш да се въздържиш да го правиш...никоя фелна връзка не може да се гради върху горчивите спомени от миналото. Да, емоция, секс, приятната мисъл, че пак сме си го отвоювали тоя човек ...ама това е до време. И е крайно недостатъчно, когато доверието вече го няма. А, на негово място е огорчението, нараненото его, нараненото достойнство, реваншизъм и още куп други състояния от черната торба с негативни емоции и плаки...
Но - ти недей се притеснява - в огромният случай, хпюората се опитват да си градят едни такива "връзки"...пясъчни кули върху нанадолнището:)
Естествено, че е въпрос на време кулите да се сринат, но пък никой няма правото да отнема строителния ентусиазъм и експериментаторския им дух.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите