Тази нощ е нощта на Вси Светии, за мен тя винаги ще остане забулена в загадъчност, специална и уникална. Преди 8 години в тази нощ Бог ми даде най-големия дар който някога съм получавала, позволи ми да усетя с всяка фибра на тялото и душата си, че съм намерила половинката си – онази неизменно свързана част от нас с която кой знае кога и защо сме се разделили, но всеки миг чувстваме липсата и. Някак свикнали да сме сами често не осъзнаваме какво ни трови, каква е тази празнота дори в моменти на щастие.
Във всеки тежък момент, когато губя цел и смисъл, когато потъвам в блатистите дълбини на страхове, безверие, отчаяност и лоши мисли има един лъч който осветява пътя за връщане, една крехка нишка, която обаче е достатъчно здрава за да се прихвана за нея и да издрапам.

Всеки Божи ден благодаря за това!

Тази нощ, нощта на 31 срещу 1 ноември се е отбелязвала в много вярвания и религии, от много народи. Почитана е от много окултни учения, версиите са доста и злоупотребите предполагам също, но знам едно – това наистина не е случайна нощ. Дори да забравя този нощ винаги се намира нещо да ми я припомни и то с такава сила, че никога да не се усъмня че е случайно.

Сигурно вече се питате защо е този постинг? Ще ви кажа.
Вярвам, че седмицата която чества този празник наистина е духовна, това е времето в което сме най-близо до вътрешното си Аз и можем да се вслушаме в него. Няма случайни неща и въпреки всичко се случват странни неща, съвсем нормално – това са знаци на които обърнем ли гръб все едно обръщаме гръб на себе си. Това е най-подходящото време да разберем кое е добро и кое не, да намерим отговори на въпроси, да усетим кой е истинският ни път. Това е времето в което сме най-отворени за Себе си, най-добре можем да се чуем и е добре да не се маха с лека ръка на него...

Щастие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От месеци насам - най-после една приятна изненада!

Точно преди около половин час пушех на балкона си, гледах омотаната в мъгла София и си мислех защо в наши дни вещиците и магьосниците са на привършване. Че - ако имаше повече от тях - може би щеше да е друго... по-добро, по-близо до Горе... Може би щеше да е по-безболезнено откриването на точната половинка. И щяхме да сме по-малко егоисти, когато я открием.
Толкова е лесно да загуби човек целта и смисъла... И хората, които да го хванат, преди да си строши главата, преди да потъне в блатото...
Мислиш ли, че е възможно - ако повече хора го поискат силно - това да се промени? За всички? Да спрем да се лутаме поединично в мрак и мъгла - и да стигнем до мъдростта на заедно?
Малко по малко вярата ми в чудесата ме напуска...
Дали на Вси Светии стават истински чудеса?!?

... размисли на глас...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

От месеци насам ???!?!?!?!

Не мисля че са на привършване, напротив – повече са, но светът е друг, целите, ценностите. Хората живеят много по капсуловано и изолирано от преди колкото и странно да звучи това. Едно време са ги заклеймявали, преследвали, имало е борба и интерес. Сега всичко е на слоеве и групи, ако не си от нашите просто не съществуваш. Светът се върти от медиите, принципите и нормите се създават пак с тях, каквото те извадят на преден план – на него се обръща внимание... малко крайно предполагам звучи мнението ми, но замисли се моля те какво е вълнувало теб и още поне няколко човека в социален план което не е продиктувано по изкуствен път... Ние не се вглеждаме в себе си, в околните , че какво остава в непознатите, съседите, групи някакви или обществото като цяло.
Наистина в това напрегнато ежедневие страхотно лесно се губи цел и смисъл и как не?! Поглеждаме в огледалото и кошмара е пълен. Преуспял е този който бъхта по 10 часа на ден и успява да докара насъщния плюс нещо дребно настрана. Всичко се измерва с пари, а с тях можеш да купиш материални неща. Това управлява светът, за това се борим. Няма любов, няма приятелство които по някакъв начин да не са зависими. И в крайна сметка трябва да признаеш че всичко по някакъв начин зависи от материалното – как да не се губят цели, как да имаш смисъл. Чупиш огледала, заравяш тези мисли в дън душа за да оцелееш някак... Пазиш се сам от себе си, пазиш се да не заобичаш силно че уязвим ставаш, да не те заобичат силно – отговорности носиш. Истинските чувства са опасни, правят те зависим, слаб... Копнеем за неща от които бягаме, мечтаем за неща от които всъщност ни е страх. Развиваме инстинкти за самосъхранение все едно вечно ще ни има, все едно можем да спрем болката, а забравяме че истинското щастие се плаща с истинска болка, ако въобще нещо се плаща... или казано просто пазим се от истинското.
Някой беше казал, че за да тръгнеш нагоре първо трябва да стигнеш дъното за да се отблъснеш от него, ами аз смятам че сме адски близо до дъното и след него или безвъзвратно потъваме или просто тръгваме нагоре, а пътя е един и той е духовен.
Аз лично вярвам в чудеса и ми се случват чудеса, абсолютно отказвам да приема този сват натрапен ми от навика, няма да затворя сетивата си, няма да обърна гръб на знаците, няма да пренебрегна усещанията си и не защото това са нещата които не са ме предали до сега, а защото това съм аз и не искам да бягам от себе си и без това толкова дълго съм го правила, че сега тичам срещу себе си и пак не мога да се стигна...

.... бръщолевици на глас...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Толкова си права,Адашке!
И аз може би щях да опитам да кажа същото,
с по-разли4ни думи4ки,но ти го каза ве4е!
Истинският път е духовният....

4удесен ден и..ужасно много и красиви 4удеса на
Теб и на Вси4ки!

Чудесата идват, стига да ги потърсиш или по-точно да повярваш в тях, в себе си... Светът е прекрасен, безкрайно чист и невероятно балансиран, а ние като че зорлем си създаваме проблеми. Търсим препятствия, зовем болка от страх да погледнем по-навътре, от кошмара да повярваме на щастието и че то не се заплаща...

Някога бях писала че Ада е всъщност земята и сме тук за да си изстрадаме каквото трябва, а може би Ада е в нас и Рая също и ние трябва да изберем какво ни се полага, а може би какво искаме...а защо не - какво сме...

Анализирайки своя си живот установявам, че сама си създавам и перфектните моменти, обаче и кошмарните мигове... Ще рече че съм ненормална за да си създавам сама ядове :-) Може и така да е, но със сигурност не е умишлено ... Дли подсъзнателно психиката ми ме кара да изстрадам нещо за да осъзная грешките си или е подготовка за нещо градивно - не знам. Не знам и дали е възможно да причиня на себе си болка за да помогна на друг - пак подсъзнателно щото не съм ангелче :-)
Абе доста неща не знам, но съм убедена че красотата е навсякъде около нас и просто трябва да отворим душа за да я видим, да загърбим страхове, да изключим че болката може да дойде и ... СИГУРНА СЪМ - НЯМА ДА ДОЙДЕ

Красив ден на теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш, че чудеса стават... и не съм аз тази, която ще ти отвори очите... а за мяьосниците... ..... сигурна ли си че са на привършване?
Излез... протегни врат... огледай се... ще видиш.... и чудеса... и магия....
но това е тема за друг разговор....
Усмихни се... след буря плажа е красив и чист.....

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Толкова си права, 4е...
И аз незнам дали..,когато си избираме да страдаме..т.е.
да 4акаме, да се борим,да искаме някого,който..
може би пак градим..бавно вървим към...целта си>?!?
Знам ли...
Сигурна съм,4е МНОГО зависи от нас..и от това,
примиряваме ли се или ритаме срещу ветровете...
срещу..несбъдващото се,за което ЕДИНСТВЕНО копнеем..
Дали трябва...

Приятен ден,адашке:)

И тази нощ отново дойде, а аз отново съм благодарна...