|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
Тема
|
Българско чекмедже
|
|
Автор | whoever (Нерегистриран) |
Публикувано | 09.05.06 07:03 |
|
Възможно ли е да започнем нова тема "Българско чекмедже" по възможност незапочваща с цитат от Ад на Данте, или има някаква много силна обремененост от тежнението към инферналното в този клуб и сред дамите, последното е повече от вероятно, но все пак!
Не можем ли да започнем едно ново чекмедже с някоя малко по-светла поема.
Просто предложение?
| |
Тема
|
Re: Българско чекмедже
[re: whoever]
|
|
Автор | ABRACADABRA (Нерегистриран) |
Публикувано | 09.05.06 12:48 |
|
Разбира се,...възможно е по възможност да не започнем с цитат на Данте,той просто е andante...
..И за да те освободя от инферналните ти страхове...обременяващи присъствието ти тук, предлагам нещо изключително фестивно...и съвсем с тематиката на клуба...
РОДНА СТРЯХА
Бяла, спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
неведнъж играх
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил.
Ран Босилек
| |
Тема
|
райското чекмедже
[re: ABRACADABRA]
|
|
Автор | Mнeниe* (Нерегистриран) |
Публикувано | 09.05.06 13:19 |
|
Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!
Елисавета Багряна
| |
|
Косите й бяха толкова дълги,
че от тях можеше да изплетеш стълба,
по която да стигнеш до Луната.
Очите й бяха кладенци,
в които падаха звездите...
(целувал ли си песен по очите?)
Дъхът й беше дъх на лавандула,
а тялото й - струна на цигулка...
Омразата й - сведена до нула.
Люлееше мечти във люлка
и можеше да люби до полуда...
И някак си не бях учуден,
че хонорарът й нарастваше стремглаво.
И нощите се оцветяваха в лилаво,
когато се сбогуваше с мъжете...
Дано се прероди във цвете,
окичено със много цветове...
Намерих скоро стълба от въже
в гаража...
Беше синьо-черна на цвят...
Реших да ви разкажа
за нея.
Сплиташе косите си...
И после...
После нежно пееше...
Лилава нощ е.
Светла. Тихо е.
| |
Тема
|
Re: Българско чекмедже
[re: whoever]
|
|
Автор | kredora (Нерегистриран) |
Публикувано | 23.05.06 01:10 |
|
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
| |
Тема
|
Re: Българско чекмедже
[re: whoever]
|
|
Автор | kredora (Нерегистриран) |
Публикувано | 23.05.06 01:15 |
|
Две хубави очи
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
| |
Тема
|
Re: Българско чекмедже
[re: kredora]
|
|
Автор |
Hel (мъничко човече) |
Публикувано | 23.05.06 01:16 |
|
Ммм..много е хубаво...
...субективна обективизация на реалността ?...
| |
Тема
|
Re: Българско чекмедже
[re: Hel]
|
|
Автор | kredora (Нерегистриран) |
Публикувано | 23.05.06 01:21 |
|
Носим го това, детското, у себе си.........трябва!
| |
Тема
|
Re: Яворов....
[re: whoever]
|
|
Автор | kredora (Нерегистриран) |
Публикувано | 23.05.06 01:28 |
|
Ела!
Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.
Нирвана
Б. Пеневу
Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмълвните им бездни.
Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,
над тях се не навеждат хоризонти мрачни...
И впиваме ний поглед безнадеждни,
и тръпнем пред догадките си здрачни.
Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни...
Но страх ни е да пием, нас - страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.
| |
Тема
|
Re: Българско чекмедже
[re: kredora]
|
|
Автор |
Hel (мъничко човече) |
Публикувано | 23.05.06 01:29 |
|
Трябва..когато изчезне , тогава става лошо..
И всеки трябва да си го пази това , детското...
...субективна обективизация на реалността ?...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
|
|