8 часа сутринта...Нормалните хора май сега стават за работа или още спят.
да,но на мен не ми се спи,а и на работа ако искам мога да не ходя...И на теб не ти се спи,нали?Коя съм аз ли?
Вече съм нищо,празна съм или поне така се чувствам.Казваш,че съм хубава.
Е,хубава съм и какво от това?Имала съм пари?Е,да имам не се оплаквам,работя и си ги изкарвам.
Питаш какъв ми е проблема като имам пари и съм хубава?
Ще ти кажа щом питаш,но нека си остане между нас.В очите на околните съм красиво момиче,което
може да има всеки които поиска.Нося маркови дрехи,возя се в скъпи коли...и би трябвало
всичко да ми е наред,нали?В очите на бедния може и да изглежда така,но реалността е друга.
От едно известно време животът ми се дели на две части-преди и сега.
Преди бях разглезено хлапе,което получаваше всичко.Само че може би се различавах от другите богати
момиченца по едно нещо.Никога не съм искала нещата,които съм получавала от родителите ми и околните.
Никога не ме е интересувало материалното.Винаги съм искала нещо,което никой не се сети да ми даде...
Исках нещо много просто,исках любов и внимание.Родителите ми ме засипваха с маркови дрехи и пари
от малка.После гаджетата ми се опитваха да ме впечатлят с ласкави коли и пари,но никой не ми даде
онова "малкото" от което имах нужда.Питаш как съм реагирала?Естествено в един момент
станах гадната кучка,каквато се очакваше да стана.Мачках,тапчех,наранявах.Знаеш ли защо го правех?
Не,не беше от злоба.Просто защитна реакция.Знаеш ли колко е гадно някой да вижда само красотата и парите ти и да не направи
и най-малкото усилие да види какво е в душата ти,да види какъв човек си?Не знаеш,нали?
Ей за това тапчех всички,които ми се изпречеха на пътя и искаха да са ми приятели или гаджета.
Наранявах за да не бъда наранена.А мамка му как вярвах в любовта.Искаше ми се тя да не съществува
само в приказките.Само че след всяка връзка все повече се убеждавах,че любовта не е нищо повече
от красива илюзия...а после като осъзнаеш истината остава само болката.
Такава бях преди...Не вярвах в никой и в нищо.Красивото и нежното ли?Бях се отказала да ги тарся.
Но един ден промени всичко.Един миг,едни очи...Нейните очи.Да,тя не беше като другите.
Беше различна от кадето и да я погледнеш.Погледа и беше различен,жестовете и бяха различни,държанието и беше различно.
Да,имаше пари,но не се опита да ме впечатли с тях.Не беше красива,но притежаваше невероятен чар...магнетизъм
Всъщност тя не се опита да ме впечатли,просто беше себе си.И аз бях себе си.Харесвахме едни и същи неща,
мислехме по един и същ начин...усещахме се някак си.Обичах да я гледам,да потъвам в очите и.
Наистина ми стигаше само да я гледам...нямаше нужда от думи.Обичах да се гушкам в нея и да забравям за всичко.
Тя беше моя свят,всичко за което някога съм мечтала.Тази жена ме накара да повярвам в нещата в които отдавна бях спряла
да вярвам.Да,повярвах в любовта.Беше толкова красиво и даже се питах с какво съм го заслужила.
Тази жена ми даде любовта и вниманието,които никой не ми е давал и от които винаги съм имала толкова нужда.
Тази жена не виждаше парите и красотата ми,а погледна по-далеч,видя душата ми.Да,помислих си този път си струва.
И и казах всичко за мислите и чувствата ми,за това коя съм и коя не искам да бъда.И тя ме разбра.
С никой не бях говорила така,с никой не бях се чувствала така.Когато бяхме заедно се чувствах
значима,истинска...чуватвах се цяла.Тя имаше нужда от толина и спокойствие и аз и го давах.Аз пък
Имах нужда от любов и внимание и ги получавах.Казваш,че наистина е било красиво?Да,беше.Питаш къде е тя
сега?Не знам...разделихме се.Изненадах ли те?Да,обичам я,а и тя ме обича въпреки,че никога не ми
го каза,но и нямаше нужда,защото го четях в очите и.Защо не сме заедно ли?Защото се издъних.
Една сутрин избухнах.Да,имаше причина,но не трябваше да реагирам така.После ли?После ми каза,
че държанието ми я е отблъснало,а и вече не чувствала същото като в началото.Уважих решението и.
Отдрапнах се.Питаш какво ще правя сега?Не виждаш ли?Пия.Пия за да мисля по малко за грешката си,пия
за да се напия и да заспя и да не сънувам,да не мисля...да изтрия образа и поне за малко от съзнанието си
Казваш ми,че това не е начина?През деня пред хората си слагам усмивката и всички мислят,че съм ОК.
Вечер се прибирам и пия...Знам,това наистина не е решение...но така е по-добре.Иначе само мисля,само се обвинявам...Заспивам
със сълзи на очи и мисълта за нея и се будя със сълзи на очи защото е била в съня ми,но утрото ми
я е отнело.Много често взех да се сещам за Малкия принц и разговора му с пияницата:
- Какво правиш? - каза той на пияницата, когото завари седнал мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
- Пия - отвърна мрачно пияницата.
- Защо пиеш? - попита го малкият принц.
- За да забравя - отговори пияницата.
- Да забравиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
- Да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава.
- Срам от какво? - попита малкият принц, който искаше да му помогне.
- От това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
Срам ме е от държанието ми онази сутрин,но не мога да върна времето назад.Без тази жена
се чувствам празна,излишна...Но за всичко съм си виновна аз.А може би не съм виновна,но
ми е по-лесно да се обвинявам за да не видя истината отново-че любовта е просто една илюзия.
Е,знаеш историята ми вече.Не искам да пия,не искам да си слагам маската на щастлив човек,
не искам да записвам без Нея,не искам да ме боли.Какво ще кажеш?Какво ще направиш от тук нататък ако беше на мое място?
и моля те не ми казвай да я забравя...отдавна забравих себе си,но нея няма никога да забражя

Е как какво?! Ми обади й се, извини й се, помоли за втори шанс, такива неща! Хем викаш Не ме съветвайте да я забравя, хем се сържиш така, сякаш тя не съществува. Ми дай малко по-борбено, бори се за нея!

Отдръпнала си се. Ми мислиш ли, че тя иска приятелка, която при първия проблем се отдръпва?

ОБАДИ Й СЕ!!

Amor omnia vincit

Много красиво си го казала,но историята хич не е красива! казах ти нещо,тя не те заслужава,има си проблеми момичето,иска целият свят да е в краката му...е не става,душа

Тъжна история...но поне си имала и все още имаш привилегията да получаваш материалните неща наготово или без много усилия(доколкото разбрах), а в държава като нашата на много хора им е трудно да преживяват или работят за да оцелеят, но пък им върви в любовта. Обикновено в живота човек не може да притежава задълго всичко едновременно. Може да е закон на Мърфи или шега на съдбата, но човек или има мноооого пари, или е щастлив в любовта, дори семейство Бекъм, колкото и да са красиви, богати, известни късметлии, се оказва, че не са най-щастливата двойка. Вероятно има някаква несъвместимост между богатството и любовта или такива връзки не траят вечно.
Твоята история наподобява приказка, но дори да е истинска, е тъжна, аз, на твое място, бих се замислила дали е възможно в днешно време и в държава като нашата човек да бъде богат и в същото време щастлив в любовта...за постоянно.
Има филми с подобни сюжети ("богати и известни", " дързост и красота", "футболни съпруги", "богатите също плачат" "отчаяни съпруги "), но едва ли единствената причина за краткотрайните връзки и разделите на тези хора се дължи само на особеностите на характерите им...защо иначе ще се правят филми по темата?

Редактирано от Ellen De Generes на 13.12.07 13:40.

ох че глупости

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, че ги приемаш за глупости, la petite, мерси за комплимента, все пак, очевидно става въпрос за разлика и то голяма в ЕГН-тата...tant pis pour toi

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех,мед и масло душичка си ми ти.Винаги ще ме защитиш.Не съм ти го казвала,но ти благодаря,че винаги си била зад мен и си ме подкрепяла.Пожелавам на всеки да има поне един приятел като теб.Ти си прекрасен човек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

впрочем на всички е трудно в тази държава, тук нещата са малко шантани

не знам дали има такива, които да са без всякакви проблеми, макар че парите ги рашават по-лесно, уж, но не е и точно така

и почти не познавам хора, дето да не работят и т.н. да си изкарват парите, а работата си е работа

а любовта си е любов, и всички имат нужда от нея, както и всички я изпитват и понякога дори са щастливи, богати или бедни, няма значение, ma chère De Generes

Душице златна,къде точно прочете,че искам да съм едновремено богата и щастлива в лубовта?А и само да ти кажа,че навремето може да съм получавала някой неща без много услия,но картинката в момента е малко по-различна.Поради това,че не обичам да получавам нещата на готово и не нося меркантилна душица като всички от родата ми от 4 години се грижа сама за финансовото ми положение и не се оплаквам.Дали съм с 20 лв или с 200в джоба си е моя работа,но съм доволна,че сама си изкарвам парите.А пък ти като гледам вместо да седнеш да поработиш отблизо следиш живота на звездите и теленовелите...нещо,за което нито имам време нито имам желание да правя...

Не гледам теленовели и сапунени опери и не следя живота на звездите, но определено имам очи и уши, не съм кон с капаци все пак. Не е нужно да следя теленовелите или живота на звездите, за да съм в час с действителността и фантазията, при всеки човек е различно: на някои не им дреме какво става около тях (изкуство, спорт, история, география, политика, култура, музика, езици), защото не изпитват нужда да научават неща, които не ги засягат. А относно работата, благодаря за съвета, но в момента работя права и нямам намерение да сядам.
Ех, деца...