Здравейте,

За първи път влизам в този форум, не ви познавам, но като че ли само тук мога да опиша как се чувствам. Няма с кого да говоря за това, някой, който да ме изслуша, без да ме упреква, да се отнесе с разбиране, евентуално да ми даде някакъв съвет...
Аз съм жена на почти петдесет години, от няколко години съм разведена. .....
Вече 15 минути се чудя как да продължа нататъка...Ще пиша направо - увлечена съм по едно момиче..казвам "момиче", защото то наистина е момиче, не й знам точно годините, но е на около 20. Шокирана съм от самата себе си: човек мисли, че на моите години вече достатъчно добре се познава, но.. Никога, никога преди не ми се е случвало да погледна на човек от същия пол с по-различни очи. Това още не мога да проумея как се случи, а другото, също толкова стряскащо е, че синът ми е по-голям от това момиче! Знам, че особено за вас, като странични наблюдатели (по-скоро читатели) този факт звучи още по-фрапиращо. Аз самата много пъти съм се питала какво толкова съм намерила в нея, имайки предвид че е жена, че да се чувствам така силно привлечена. Нямам еднозначен отговор...Още повече, че тя е толкова противоречива личност; познавам я от няколко месеца и все още не мога да я разбера, толкова е различна всеки път. Понякога ми е много трудно да общувам с нея, защото през 3 минути си мени настроенията и не знам какви реакции да очаквам от нея. Останала съм с впечатление, че е сърдечен и добронамерен човек, усмихнат, но понякога излъчва толкова студенина, като че е от лед...Цялата настръхвам, когато ме погледне с тези студени очи, излъчващи безразличие, понякога примесено с някаква тъга, която не знам от какво е породена...
И аз не знам какво искам от нея. Една усмивка, един многозначителен поглед...от нейните - тези, които не разбирам...гледам я и никога не знам какво й е в главата. Иска ми се просто да мога да се докосна до нея, дори само за малко - и физически, и духовно. Най-вече ме влече емоционално, искам да я опозная. Като цяло, разсъждава много трезво, като доста по-голям човек, въпреки че е толкова млада; тя е много е женствена, има и някаква тежест в характера й, която обаче понякога преминава в нещо, което бих определила като инфантилност...в такива моменти заприличва дори чисто физически на дете. Но и тогава я харесвам по същия начин. Само се чудя - винаги ли ще пазя чувствата си само за себе си? А ако не, какво би се случило? Не знам сексуалната й ориентация, не знам и как би се почувствала, ако разбере, че жена я харесва по такъв начин...може би поласкана, а може би отвратена..? Само знам, с почти пълна сигурност, че няма приятел.
Преди няколко дни ми се стори отдалече, че я видях да плаче. Обезпокоих се, толкова ми се прииска да отида до нея, да я притисна до себе си...Не посмях.

"Преди няколко дни ми се стори отдалече, че я видях да плаче. Обезпокоих се, толкова ми се прииска да отида до нея, да я притисна до себе си... Не посмях."

Иска ми се следващия път да посмееш и да си я гушнеш. :)
А също и да не се чувстваш така, сякаш вършиш престъпление. Това са хубави неща.

Шансът скъпа е на страната на смелите. Кажи и какво чувстваш. Успех

Здравей!

Опитах се да се поставя на мястото на момичето, което не знае, че чувстваш привличане към нея.
Разбира се, за нея мога да съдя само и единствено по твоето описание, което е субективно. Може би тази честа смяна на настроенията да се дължи на сериозни лични проблеми, мислите за които да я връхлитат от време на време и тя да изпитва цяла гама от чувства...

Според мен ще бъде най-добре първо ти се доближиш малко до нея, не физически, а просто като колеги, примерно, понеже ти дори не казваш откъде я познаваш.
Да запазиш обаче емоционална дистанция, да се опиташ да бъдеш сериозна, силна, зряла. Но по НИКАКЪВ начин още да не се разкриваш.
Има голям шанс тя да намери в тебе опора и подкрепа, да започне постепенно да ти се доверява, но ще трябва да си търпелива и да почакаш месец-два.
Може момичто да има нужда от по-възрастен човек до себе си, от истински
приятел/приятелка в общия смисъл на думата.

Разбира се, после може да се получат десетки варианти -
1) Тя се разочарова по някакъв начин от тебе
2) Ти виждаш, че всъщност тя не е толкова специална и духовно красива
3) Между вас започват да "прехвърчат искри", но всичко приключва бързо
4) Влюбвате се и заживявате заедно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз те разбирам,че си привлечена от нея.Не смятам,че проблема е разликата в годините.По скоро ще ви разделят големите различия.А това,че тя толкова често си мени настроенията означава че е усетила какво може да се случи между вас и се е стреснала...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си виждала жена, която да не си мени настроенията?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам няколко въпроса към Вас:

1. Никога ли в живота си не сте изпитвали чувства, влечение към жена?(за 50 г.?!)
2. Девойката да не Ви възприема като втора майка?
3. Как изглеждате? Младолика ли сте?
4. Познавате ли лично (реално) хомосексуални жени?
5. С девойката излизали ли сте заедно, на заведение, тя пие ли?
6.

Сори, имам и още въпроси, но трябва да бягам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Струва ми се, че долавям опит за заяждане от Ваша страна, Еви. Твърде стара ли съм според Вас за такива неща?
Все пак, ще се опитам да отговоря на въпросите, които ви интересуват.

1. Както мисля, че споменах преди, досега не съм се влюбвала в жена. Естествено, като съм била в малка и в юношеските си години, е имало жени, на които съм се възхищавала, харесвала съм ги и съм искала да приличам на тях, но при всяко малко момиче е така, предполагам. Но да желая близост с някоя жена, да ми разтуптява сърцето, да ме привлича и сексуално, да мисля всеки ден за нея...това никога преди не е било.

2. Девойката си има майка и доколкото знам, са в много добри отношения.

3. Как изглеждам...мисля, че изглеждам много по-добре от повечето жени на моите години, с 2 думи - полагам грижи за външния си вид и по мое мнение, съм атрактивна.

4. Не, не познавам нито една хомосексуална жена; може и да познавам, но да не знам, че е такава. Как бих могла да разбера, ако самата тя не ми каже..

5. Защо питате конкретно за пиенето? Бихте ли ми изяснили връзката? Пие, да и както съм чувала, обича да го прави, но в никой случай не е алкохоличка.
За съжаление, не сме били заедно на заведение, нито пък сме излизали някъде другаде.

Не съм убедена, че момичето си мени настроенията заради мен, или само заради мен, защото и когато е с други хора, пак го прави. Но определено мисля, че се притеснява от мен, особено, ако сме за малко сами..пък и не само. Нищо чудно да подозира, че изпитвам нещо към нея, тъй като в нейно присъствие, се случва понякога да губя отчасти увереността си и ме е страх да не продобивам вид на някоя хлапачка...
Честно казано, мен повече ме притеснява разликата в годините - самите числа. А не някакви кой знае какви различия в мисленето, защото имам чувството, че с нея по характер доста си приличаме. Споменах и преди - тя размишлява като зрял човек, много е интелигентна, има интереси и познания в най-различни области, така че с нея може с лекота да се говори на различни теми. Въпросът е, че напоследък почти нищо не ми казва...преди се е случвало ни в клин, ни в ръкав да ми каже нещо за себе си, за това как е, да ми се оплаче, ако има някакъв проблем; или просто да ми каже някоя от нейните откачени мисли. А сега - нищо. Предпочита да се кикоти с някоя от приятелките си.

Разликата в годините не се изразява само във външния вид. Много са годините, много са различията. Различен начин на мислене, на възприемане на света, различен поглед на нещата на базата на натрупания опит, голяма е пропастта. Често срещано явление при замогнали се мъже и млади жени, но не става въпрос за любов. Може и да се получи нещо помежду ви, но ще е за кратко.