Здравейте, отдавна не съм влизала тук, дори не помня стария си ник, но сега се регистрирах с този, така че ще влизам с него, въпреки че сега не ми се отдаде да вляза регистрирана!Както и да е темата е друга!
Преди 2 години се запознах с едно момиче,бяхме интимни приятелки близо 1 година и нещо!Беше ми казала че не харесва жени,но харесва мен и затова е с мен!След време се разделихме,защото чувствата ни се изчерпаха една към друга, но останахме добри познати!Наскоро тя ми каза, че е влюбена в друго момиче и сега е с него!
Ако не е имала такава нагласа, аз ли съм причината да продължи по този път или просто не е искала да си го признае пред мен и пред самата себе си?

А отговорът на този въпрос какво би променил в настоящето?

Всеки е причина или следствие ...за и от нещо.

В случая едва ли ти си направила приятелката си Жена харесваща жените,навярно просто си я накарала да се вгледа и в тази своя "способност" да обича.

А за признаването...смятам ,че то идва с необходимостта .
..И слава Богу ,никога не е касно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не си ти..

И аз смятам, че не си ти причината.... просто така се еслучило. можеше ТЯ никога да не срещне теб и да не разбере че е възможно да обича и жени, а може и да срещне още други като теб .... знае ли някой? Неведоми са пътищата божии.....