Два и седемнайсет минути след полунощ. Приличаш на опушен опал. Когато спиш. Меки отблясъци, заобленост. Тъмни падини. Равно дишане. Пръсти, които се плъзгат по теб. Само с върховете си. Вдлъбнатината на слепоочията, косата, детският ти тил, крайчеца на устните, фината основа на врата, малките нажежени точки зад ушите, дългата Магистрала 666 на гръбнака. Обожавам това. Обожавам пръстите, дланите, лицето си по теб. Тялото си по теб. Теб, долепена по мен. Дългите плътни погалвания от раменете до колената ти. Потръпването. Когато се извиваш към мен, все така спиш. Спиш и когато целувките рисуват най-разкошната огърлица на шията ти, още един ред, и още един, и още един - перли или целувки, еднакво неуловими. Когато дишането ти се накъсва, все така спиш. Спиш и дишаш накъсано и когато гърдите ти изпълват дланта - топли тежки нарове, изливащи въздишки при най-лекото захапване. Дотогава има време - има време за всичко тази нощ. Има време за устните ми след дланите и в дланите върху гърдите ти, има време за несъзнаваното изохкване, има много време за раменете ти, имам цялото време на света да те рисувам с движения и докосвания. Цялото време на света да тръгна по бедрото, да се плъзна по другото, да усетя коляното и онази винаги скрита трапчинка от задната му страна. Да се върна по другото, нагоре по кръста и гръбнака, към началото. Има време да усетя ръцете си в косата ми, впиването на пръстите ти в тила ми, извивките ти в несъзнателните тръпки на желанието. Имаш всичкото време на света да ме притеглиш плътно, все така спяща и полубудна вече, в някакво друго пространство и измерение, имаш цялото време на света да ме целуваш като за първи път и като първия път, имам цялото време на света да те изпия до капка, имаш цялото време на света да ме погълнеш в себе си - мен, дланите, пръстите, устните, целувките, едно по едно и наведнъж, и отново, имаш достатъчно време да се събудиш….Когато се събудиш, цялата по мен и в мен, какво ще ми кажеш ?

Какво ще ми кажеш ?

това е най - красивото нещо, което някога съм чела в живота си!...Нямам думи!

a) Добро утро.
b) Kафе?
c) Да поспим още час?

Ще ме простите за пародията


Еретично

След полунощ. Приличаш на опушен опал. Когато спиш. Не искам да те гледам повече. Меки отблясъци, заобленост. Противен овал. Тъмни падини. Равно дишане. Пръсти, които се плъзгат по теб. Само с върховете си. По шията ти.Вдлъбнатината на слепоочията, косата, детският ти тил, крайчеца на устните, грубата кожа, фината основа на врата, малките нажежени точки зад ушите, дългата Магистрала на гръбнака. Обожавам това. Обвивам пръсти около врата ти. Ще бъде внезапно. Обожавам пръстите, дланите, лицето си по теб. Когато стискам, ще стисна, силно, този път. Ще притисна после тялото си по теб. Теб, долепена по мен. Недишаща. Свърши. Дългите плътни погалвания от раменете до колената ти. Потръпването. Когато се извиваш към мен, последен гърч. Целувките рисуват най-разкошната огърлица на шията ти, още един ред, и още един, и още един - перли или целувки, еднакво неуловими, сълзите се разливат от болката - няма да ми липсваш. Гърдите ти изпълват дланта - топли тежки нарове, изливащи въздишки при най-лекото захапване. Дотогава има време - има време за всичко тази нощ. Има време за устните ми след дланите и в дланите върху гърдите ти, има време за несъзнаваното изохкване, ще простена, но не и ти, има много време за раменете ти, имам цялото време на света да те рисувам с движения и докосвания. Цялото време на света да тръгна по бедрото, да се плъзна по другото, да усетя коляното и онази винаги скрита трапчинка от задната му страна. Да се върна по другото, нагоре по кръста и гръбнака, към началото. Има време да усетя ръцете си в косата ти.

.........

как от един блудкав еротичен разказ може да се получи запиращо дъха текстче в крими стил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква спираща дъха некрофилия, мадмоазел :)

Не ме разсмивай, че ме боли черния дроб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кафе, благодаря :)

1.доброутро
2.кафе
3.и след кафето да поспим още

От малка исках да стана актриса. Като Роми Шнайдер. И не заради славата. По-скоро заради трагично-романтичното усещане,което тази професия остаявяше в детското ми съзнание. Гледала съм поне 10 пъти "Осъдени души" и съм страдала повече от героите на екрана. Тази Фани Хорн и цялата й драма.Аз не можех да остана равнодушна. Бялата стена пред мен ме поглъщаше,все едно беше някаква тайнствена черна дупка от далечна галактика.
Такива романтични утопии изплуват в съзнанието ми нощем...и си мисля за моя човек.

Свобода за българските медици в Либия!

Ох, дъха ми спря!
Тази Фани Хорн!