Възможно ли е да започнем нова тема "Българско чекмедже" по възможност незапочваща с цитат от Ад на Данте, или има някаква много силна обремененост от тежнението към инферналното в този клуб и сред дамите, последното е повече от вероятно, но все пак!

Не можем ли да започнем едно ново чекмедже с някоя малко по-светла поема.

Просто предложение?

Разбира се,...възможно е по възможност да не започнем с цитат на Данте,той просто е andante...
..И за да те освободя от инферналните ти страхове...обременяващи присъствието ти тук, предлагам нещо изключително фестивно...и съвсем с тематиката на клуба...



РОДНА СТРЯХА


Бяла, спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука под липите стари
неведнъж играх
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил.


Ран Босилек

Говори, говори, говори! -

аз притварям очи и те слушам:

- Ето, минахме сънни гори

и летим над морета и суша...



Вляво кървава вечер гори,

вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем, кога зазори?

Този път накъде лъкатуши?



Там ли, дето свободни ще бдим

и ще бъдем два пламъка слети,

и в нощта, сред безбройни звезди,

като двойна звезда ще засветим?



- Ти не знаеш? Аз също не знам -

но води ме, води ме натам!



Елисавета Багряна

Косите й бяха толкова дълги,
че от тях можеше да изплетеш стълба,
по която да стигнеш до Луната.

Очите й бяха кладенци,
в които падаха звездите...
(целувал ли си песен по очите?)

Дъхът й беше дъх на лавандула,
а тялото й - струна на цигулка...
Омразата й - сведена до нула.
Люлееше мечти във люлка
и можеше да люби до полуда...
И някак си не бях учуден,
че хонорарът й нарастваше стремглаво.
И нощите се оцветяваха в лилаво,
когато се сбогуваше с мъжете...
Дано се прероди във цвете,
окичено със много цветове...

Намерих скоро стълба от въже
в гаража...
Беше синьо-черна на цвят...
Реших да ви разкажа
за нея.
Сплиташе косите си...
И после...
После нежно пееше...
Лилава нощ е.
Светла. Тихо е.

Вълшебница


Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

Две хубави очи





Две хубави очи. Душата на дете



     в две хубави очи; - музика - лъчи



     Не искат и не обещават те...



     Душата ми се моли,



     дете,



     душата ми се моли!



Страсти и неволи



     ще хвърлят утре върху тях



булото на срам и грях.



Булото на срам и грях -



     не ще го хвърлят върху тях



страсти и неволи.



     Душата ми се моли,



     дете,



     душата ми се моли...



     Не искат и не обещават те! -



     Две хубави очи. Музика, лъчи



     в две хубави очи. Душата на дете...






           


           

Ммм..много е хубаво...

...субективна обективизация на реалността ?...

Носим го това, детското, у себе си.........трябва!

Ела!





Очите ти са звездни небеса.



Косата ти е здрачния воал



на късна вечер, твоята коса!



Дъха ти - свеж момински дъх,



на юга съживителния лъх,



зефир посред цветя заспал.



 



Ела, денят е мъртъв и студен.



В таз лунна нощ, с разпусната коса,



приведена над мен,



ела и дъхай в моето лице,



ела и сгрей изстинало сърце -



в таз лунна нощ, под звездни небеса.





Нирвана







Б. Пеневу



 



Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,  



но в тях се не оглеждат небесата звездни,



     и бродим ний наоколо безсънни,



     и тръпнем пред безмълвните им бездни.



 



Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,  



над тях се не навеждат хоризонти мрачни...



     И впиваме ний поглед безнадеждни,



     и тръпнем пред догадките си здрачни.



 



Предвечните води, всевечните води - кристални,  



бездънни и безбрежни, призивно прохладни...



     Но страх ни е да пием, нас - страдални,



     безсънни, безнадеждни, знойно жадни.


           


           

Трябва..когато изчезне , тогава става лошо..
И всеки трябва да си го пази това , детското...

...субективна обективизация на реалността ?...