Българско чекмедже / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

*Първи срещи*

На срещите ни всяко мигновение
празнувахме като Богоявление.
И сякаш вчера всичко е било –
по-лека и от птичето крило,
по стълбата почти като видение
политаше ти с пламнало чело
и водеше ме в своите владения –
отвъд, зад огледалното стъкло.

Помилван бях, когато нощ настана –
отвори се олтарната врата
и в тъмнината сякаш бе сгряна
с невидимо сияние плътта.
Събудил се: "Бъди благословена!" –
шептях и знаех, че е дръзновена
речта ми. И щастлив бе твоят сън –
да те погали с цялата вселена,
протягаше се люлякът отвън;
докоснати със синева очите,
спокойни бяха в краткия си сън.

А във кристала стенеха реките,
гори димяха, падаха мъгли
и сферата кристална ти държеше
в ръцете си, на трона още спеше и
– господи – ти моя бе, нали?
И се събуди, в миг преобразила
като вълшебник речника ни стар;
гласът ти ясен с пълнозвучна сила
изпълни се; и смисъл нов открила
бе в свойто ти – и значеше то: цар.

В света преобрази се всичко, даже
най-простите неща – ведро и тас,
щом твърдата вода като на стража
на слоеве застана между нас.

И тръгнахме в незнайни светове.
Пред нас изникваха като миражи
по чудо сътворени градове
и правеше ни път сама тревата,
и следваха ни птици над полята,
и рибите в голямата река,
и в миг разтвориха се небесата. . .

когато ни преследваше съдбата,
тъй както някой луд с бръснач в ръка.

-----------------------

От филма "Огледало", режисьор е синът му Андрей Тарковский.
Преводът е на Светлозар Жеков.
Бих пуснала оригинала, но не ми се вярва, че някой (още) чете поезия на руски.

Релация

автор: Pumpal

Тази нощ ще откача прилепите си от скучните тавани,
ще пребоядисам пещерата,
за да поглезя сенките.
Ще хвърлям думи,
думи,
думи...
И камъните да поглезя.
Ще пиша на китайски. Грозно,
за да не ме разбират залезите.
Защото лъжа,
че ще гребна тишина.
Дълбая рани.
Докато плача за таваните.