Да наистина не е тук мястотоблагодаря за предупреждението.

"Никой не знае какво ще се случи след пет минути"

Редактирано от emik на 23.01.06 21:11.

Господи! .... Аз пък вече се боя от рая....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прекрасно е...толкова е чувствено...

ще си потърся стохосбирката

"аз при все това съм със разсъдък
със бельо и книжки на ръцете "...

Монолог на снежната кралица

Герда няма защо да тъгува за Кай.
Тя си има два розови храста,
още - баба, балкон, малък земничък рай...
Аз - единствено бяло всевластие.
Във косите ми сняг и в душата ми - сняг.
Кой сред преспи се чувства прекрасно ?
Кай самичък последва моя приказен впряг.
Кай е млад, обожава опасностите.
Той съдбата си снежна самичък избра -
моят поглед зелен го омая.
Аз, разбира се, мога да бъда добра.
Но и лоша да бъда - все тая.
Вярно, аз съм кралица, но също - жена.
Няма разлика между двете.
И не чувствам сега ни снежинка вина.
Огледалото дяволско също тъй - не винете.
То е само едно оправдание. Кай
може някой ден и да прогледне,
да потърси отново своя топличък рай,
да напусне двореца ми леден.
Но тогава, когато самичък реши.
Без елени, разбойнички, гарвани.
Нека честно ми каже:"Кралице, сгреших".
Ще го пусна. Но само тогава.
Всяко нещо си има начало и край.
Връщаш, взел ли си нещо назаем.
А това, между мене и Кай,
само двамата си го знаем.

P.S. Но ще призная, с длан над острието,
докато Кай на рамото ми спи,
че предпочетох да вледя сърцето му,
наместо моето да се стопи.



Свирепо настроение

Чао, моя любов, овехтяла по нощните спирки -
как измръзнаха вече ръцете ми,
скрити на топло в джобовете ти.
Идва моят трамвай, ала аз го загърбвам,
подсвирквайки си
един вечен мотив:
"Да съм жива и здрава!"

Чао, моя любов, ах, любов ли наистина беше,
щом така се разделям със теб -
полутъжно и полунехайно.
Идва твоят тролей, хайде, качвай се, спешно е.
Някой спешно те чака точно в девет
и кой е - не искам да зная.

Чао, моя любов. Всичко свърши. До днеска.
До тука.
(Май не беше чак толкова лошо,
когато сме заедно.)
Хващам първото спряло такси и си плащам -
за гяволъка-
да прегазят свистящите гуми
всички ангели паднали.



М.Петкова

Евала! Звучи много готино.... само дето Кай няма как да каже нищо за елени, разбойнички и гарвани.... Издребнявам ли? ......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fireball на 25.01.06 03:40.

Жестоко!
Моля те, пиши ми на лична, или тук, къде мога да прочета още неща от тази авторка, не знам дали си ти, но са страхотни!

хубаво е!къде можем да намерим М.Петкова
в коя книжарница или библиотека

забравих
и или сайт където да прочетем

*
Господи, чудо ли някакво чакаме
в тези минути внезапни ?
Имаш ужасно улегнал характер,
аз още гоня вятъра.
Времето даже не ни прощава
тая нелепа привързаност:
твоят часовник все изостава,
моят - напук избързва.
Смешно е просто да си помислим,
че утре пак ще сме заедно.
Ти си във възраст, наречена рискова,
аз съм скандално млада.
Нямаме време нито да почнем,
нито да свършим навреме.
И посребрените ти слепоочия
неистово светят над мене.
Всичко до ужас несъвместимо -
като насрещни влакове.
А продължаваме да стоиме
на ъгъла.
И чакаме.


Неприлична поема

1.
Аз съм твойто момиче,
опръстенено от друг,
но точно от теб обичано.
Пада снегът без звук.
Безмълвно крещят очите ти:
"Не си отивай, не си.."
През пръстите ти изтичат
моите грешни коси.
"Цял живот - шепнеш - те търсих."
Звънва разплакан капчук.
Стискам венчалния пръстен
в болезнено трезв юмрук.
"Мили!" - наум. А гласно -
"Късно е, късно е, къс...."
И възжелавам бясно
потоп или земетръс !

2.
Дълга бъзпътна виелица
цяла нощ вън вилня
и ме завари неделята
в безпразнична тишина.
Като памук в ушите -
до прага навеян сняг.
Роклята, вчера ушита,
как днес да разпоря, как ?
Пъстрата лятна коприна
не е за март тоалет.
А някъде - лято има.
Но нямам - за там билет.

3.
Поне да се пукне пролет !
Поне да щръкне трева !
Не слагай в скута ми, моля те,
своята тъмна глава.
Да се разрошат тополите,
да се усмихне цветче !
Не ми повтаряй, моля те,
че си мое момче.
И от небето горестно
да ливне разюздан дъжд !
Не ми напомняй, моля те,
че някъде имам мъж.

4.
Забавиха се кокичетата.
А уж били смели цветя.
В прозореца ми наднича
болезнена белота.
Пълзи живакът под нулата
съвсем като полудял.
Как да изляза на улицата
без ръкавици и шал ?
Мигат звездите уплашено
в изцъкленото небе.
Все повече ми е страшно
и все по-малко - добре.

5.
Пъстри снежинки има ли ?
Вместо калейдоскоп
ни подарява зимата
своя последен въртоп.
Завяват бури и хали
улици, къщи, треви.
Безпътни и гологлави,
напреко снега вървим.
Сняг до колене. Преспите
прегръщат и град, и свят.
Всички мъже достолепно
до свойте съпруги спят.
Всички жени подобаващо
мъркат до своя съпруг.
Над сънищата им праведни
пада снегът без звук.
Напук морал и настинка
вървим с теб - ръка в ръка.
Усмивката ми - снежинка -
каца на твойта яка.

6.
Дълго в очите ти падам
и ни запраща нощта
в последния кръг на ада-
първият на любовта.


М.Петкова


Редактирано поради нова редакция на първия стих.

Редактирано от So_HaPpY на 28.01.06 00:37.

Раят бил едно ужасно място,значи........
Рай-това е там където няма хора
а само деца и кучета...и нито една жена,баси!

Всеки ден е една битка.