Образцови момичета

Музика:Ваня Щерева
Текст: Ваня Щерева

Розови момичета, разхождат розови тела -
розви момичета на двайсет.
Във черен бански идвам аз
при тебе бавно чак сега -
Късно двадест и два и двайсет.

Знаем ли кога и как
пристига точно любовта?
И как да я държим в ръце
на трийсет?
Как да я предпазим днес -
от страх, от глупост и от стрес?
Бездарни ли сме с теб сега
На трийсет?
Покажи ми образцовия си дом
Прочети ме - аз съм в теб.
Изсвири ме с правилния тон.
Съблечи ме....

Откри ли оня препарат
за мръсни минали петна -
захабеното пране да чистим?!
Отркри ли оня апарат,
със който движим любовта,
която толкова сега ни липсва...

Покажи ми образцовия си дом -
прочети ме - аз съм в теб.
Изсвири ме с правилният тон.
Съблечи ме, прочети ме, целуни ме...
Съблечи ме, прочети ме, целуни ме...

Нямаме право на мръсно пране
Нямаме парво на мръсно пране
Нямаме право на мръсно пране -
ние живеем в образцов дом.

Покажи ми обрацовия си дом -
прочети ме - аз съм в теб
Изсиври ме - с правилният тон
Съблечи ме...

Това е песента към дебютната книга на певицата, актриса, а вече и писателка - Ваня Щерева. Романът "Образцов дом" спечели първо място на конкурса "Развитие". Премиерата на книгата бе направена на 3ти октомври т.г. И тъй като... аз изгълтах книгата. После я изгълтах ... пак... Ви пействам началото й.

Образцов дом

I. TЕ

Ако видиш, че си първи на финала се кичиш в злато и овации. Като си последен, започваш яко да тренираш. Като си в средата никой не те забелязва. Нормалните, средни хора не владеят финала.

Днес пред университета видях едно много дебело и грозно момче. С роза в ръка. Чевена. Чака.
И ми стана мило.
Прииска ми се да поостана, да видя девойката, която ще дойде на тази среща. Представих си дребно, грозновато момиче с живи очи.
Идва.
Роза. Кафе. Флирт. Целувка. Любов. Сватба.
И им се раждат едни малки грознички дечица.
Продължават да се обичат.
Той работи в завода на мотокар. Тя - в пощата, на гишето за препоръчани писма.
Вечер гледат сериали, тя прави салата, кюфтета... Той има няколко добри приятели, с които се събират за футбол, табла и карти... с ракия. Дечицата ходят в обикновено училище, носят четворки, петици, щестици. Завършват. После който-където... После създават семейства. Средностатистически семейства, на заплата, сериали и салата...
Никога не се развеждат, не изневеряват. Нямат големи проблеми, освен с тока, с парното, с нахаканата колежка или с началника.
Така се извъртява кръговратът и светът се пълни с мирни, добри, обикновени хора, които ивеят с правила, закодирани в самите тях, още преди да са се родили.

II. НИЕ

Колко много се обичаме, че да си осигурим "Екскурзия за двама"? Кой от нас скоро е ходил на такава експедиция?

Стана ми много мъчно. За нас - "красивите" и "специалните". За мен. За моите приятели. За нашите липси. За нашите претенции. За нашите кариери. Затова, че сме се подчертали с дебел, фосфоресциращ маркаер. Светим. Отдалече. И всички ни забелязват. И знаят, че ние сме щастливи. Задължени сме да бъдем щастливи.
Но не знаят, че ако сами не си измислим това щастие, няма кой да ни го подари. И не знаят, че се събираме на групи, групи от "медийни" самотници, които живет с месеци в една и съща къща и си играят на "семейство". Ролите предварително се разпределят - ти си бащата, ти си майката, ти си синът, ти си дъщерята и на третият ден вече сме си повярвали... И не знаят, че сме си сложили табелка на вратата - "Образцов дом", а отдолу сме изписали имената си - популярните имена на четирима градски самотници...
Защото самите ние сме твърде слаби, за да си създадем собствени семейства, обитаващи истински домове с реални табелки.
Защото самите ние много често не разпознаваме любовта, когато се случи, защото все чакаме най-голямата, оная, с огромната топка в корема, която никога не изчезва, защото си падаме по киното. Всичко при нас е филмово - думите ни, отношенията ни, ситуациите, в които сами се вкарваме.
Подсладено без мярка, напудрено, крещящо.

И като едно карамелизирано виенско колело светът се изтъркулва покрай конюнктивитните ни очи. Но никога не отиваме на лекар. И ставаме хронични самотници.
Сега ще си призная нещо. Тази вечер съм в пълно отчаяние. Не си измислям. Забелязвам, че всички от "семейството" ни сме еднакво нещастни. Без да си го признаваме. Вкопчени един в друг не си даваме шанс да харесаме някого извън приятелската ни - интелейктуална секта, която в момента е единственото ни убежище. Останалите са скучни, ние сме голямата работа, останалите не разбират великите ни мисли и гениалните ни смешки. Какво да парвим ние заедно с тях?
Самодостатъчни сме си. Фантазираме си групово щастие и се давим в него.
Аз вече стигнах шамандурата. Спасителите свалят шеснайсетгодишни девойки, в розови бански от две части. Аз отдавна ходя с черен цял бански и мене няма кой да ме спаси.
А като си помисля навремето плувах до шамадурата. И не се давех...

Междувременно един доставчик на пици си открадна за спомен табелката с трийсетгодишните ни вестникарски имена.
Вече и име си нямаме....

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...

Речник за чужденци и случайни минувачи
(останалите да не чета)

Червената шапчица - Момиченце с червена гугла, много глупаво, как можа да обърка вълка с баба си... и да зададе най-тъпите три въпроса: 1. Бабо , защо са ти толкова гоплеми очите? 2. Бабо, защо са ти толкова големи ушите? 3. Бабо, защо са ти толкова остри зъбите? Тя баба си за пръв път ли я вижда? Щото баба ти е Кумчо-Вълчо, кака, а ти си тъпа!!! В този смисъл, ако някой ти каче, че си червена шапчица, не е комплимент!


Балканче- Старо колело "Балкан - мечта на всяко дете от нашата улица и от горната също. За по-нататък не знам. Мечтите ни се простираха само до горната луцила

Мадона - Светицата на нашето време.

Варвара - Известна готвачка от близкото минало, също така и курортно селище за интелектуалци по пишки.

Delete - Един клавиш от клавиатурата, дето ако по погрешка го удариш, стават бели. С него също можеш да изтриеш всички снимки от десктопа си на проектогаджета от сайтове за запознанства, когато вече се е появил този, когото си искала, и те е страг да не ти надникне случайно в компютъра и после излишни въпроси.

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...

Проектобащите

Имам много хомосексуални приятели. Те наистина са добри приятелки. Винаги ще те изслушат, ще те разберат, ще ти дадат умен съвет... Винаги са много интелигентни. И винаги нещастни. Дори да са щастливо влюбени. Повечето от тях мечатят за деца. Тази задънена улица на яловите им връзки ги съсипва. Само един веднъж ми каза: "Аз нямам право на такива желания. Това е егоистично. Ние сме дървета без корен и сме обречени да бъдем сами."
Аз ги обичам. И ги мразя. Обичам ги, защото носят моята емоционалност, защото са ми близки, защото мога да говоря с тях за всичко, защото си плачем заедно по филмите, защото и аз като тях много обичам мъжете, защото сме еднакви. Мразя ги, защото точно те можеха да бъдат най-добрите ни съпрузи и бащи на децата ни. Ако не мразеха толкова различните ни полови органи.


/По мое мнение - подходящо за този клуб. По-скоро за "Адам и Адам", но... все пак.../

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...

XXXIX Краят на края

Ако си въоръжа окото, ще има жертви.
...


VII. Здравей, Мария!
...
Оня ден си говорихме с Юлия и Петя, в компанията ни присъстваше един младеж на 22, срам ме е, но ще си призная, той ми се пада сегашното гадже (не за дълго, само отлагам екзекуцията, смятам да е тия дни). Нещо стана въпрос за покушението над Папата през 80-те, за нашия Сергей Антонов, когото бяха въвлекли в този акт, вече ти е ясно как скачахме от тема в тема...
Младежът мълча, мълча, беше му скучно, накрая попита кой е тоя, дето го говорим. Обяснихме му. Не беше чувал. После Юлето се надигна от възглавницата (пак беше болна), косата й беше застанала в невероятна форма, безумно смешна, аз й казах: "Юле, аз искам да те помня все така!" После Петя викна: :Той, Димчо Дебелянов, за Юлето си ги е писал това стихотворение, само като си я е видял и му е хрумнало"... И пак много се смяхме, а младецът гледаше с едни ококорени, красиви сини очи и ни се чудеше какво пък толкова се смеем...
"Две хубави очи, душата на дете"... Яворов пък това за моя младеж го е писал, ама ей го на, той май не ще да си го прочете... Направо си го попитахме, чел ли е тези класици на бългасрката литература, той каза, че не. "Боже, колко мъка има оп тоя свят, Боже..."Е, добре бе, какво пише в днешните учебници по литература, поинстересувах се аз. А той ми отговори "Ако си мислиш, че някога съм влизал в час по литература... най-много 2-3 пъти".
Гилотина, Марийо! Не може така.
...

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...

А дали проектобащите биха загърбили за момент личните си пристрастия, за да дадат начало на нов живот?

Дали животът не е по-важен от разбиранията? Интересно ми е. Виждал съм лесбийка, която си зачена от мъж и си гледа бебока. Каза, че е било по-скоро забавно, отколкото неприятно. И си има детето.

Нима гейовете са по-фанатични от лесбийките? Нима самообожествяването на фалоса или вагината е по-важно от даването на живот? Макар че, ти сигурна ли си, че си готова на тази стъпка? Просто си питам. Да говориш и разсъждаваш е едно. Да го направиш наистина е друго.

Физиологическите разлики е това, което пропускаш.
Докато лесбийката може да се просне по гръб и да следи с нарастващ интерес физиономии, вид и звуци на самеца върху нея... то гея трябва да получи ерекция, след което да получи нарастваща сексуална възбуда и да достигне до еякулация.
Което е доста трудна и неприятна задача за един гей. В огромна част от случаите - непосилна!

Често ми става странно, като слушам хетеросексуални мъже да коментират хомосексуалните хора и това как няма нищо по-висше от продължаване на рода. Навремето не подозирах, че хетеросексуалните мъже правят секс за продължаване на рода. Да се чуди и мае човек откъде се появиха 240 000 самотни майки в България при толкова загрижени за продължаването на рода мъже...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Къде видя призив за продължаване на рода?! Къде изобщо съм споменал нещо по този въпрос? Говорих за даване на живот а то е коренно различно нещо!

Не мога да коментирам затрудненията или проблемите на гейовете, поради непознаване на материята. Според мен ако съществува проблем изобщо, той е в фанатизираната вяра на някои гейове и лесбийки, че те са "по-висши" същества отколкото другия пол. Проблемите породени от това, са си изцяло техни. Да се спори кое е по-гадно, пенисът или вагината е абсолютно безпредметно, както и спорът кой е "силният" или "умният" пол

Не смятам, че продължението на рода е "ЦЕЛТА". Нито пък, че за това трябва да се агитира, когото и да е било. Това си е лично решение и право.

Що се отнася до солидна част от самотните майки - по-скоро бих попитал къде им е бил акъла, когато са се оставяли някоя пияна или друсана свиня да им направи дете. И както може и да предположиш, доста голяма част от тях възприемат защитната тактика и започват да обвиняват мъжете, обществото, приятелите, алкохола, наркотиците, чувствата и кого и какво ли не, но не и себе си. Звучи познато нали?

Няма никакъв проблем, човек да живее за задоволяване на собствените си нужди. Но е просто инфантилно за проблемите си да обвинява света, когато и той самия е част от него

Не мога да коментирам затрудненията или проблемите на гейовете, поради непознаване на материята.

Много си прав. За мен спорът приключва с това изречение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, ти защо си мислиш че '(само) обожествяването' на вагината прави една жена лесбийка? Нещо не разбрах къде останаха чувствата (примерно).

А, и да те питам- интересно защо самотните татковци не са толкова, колкото майките? (нямам отрочета, но-) Децата не са ли толкова и на бащата, че той няма нужда да поема отговорност? Хайде бе!