|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
в предаването по Нова ТВ на Гала
|
|
Автор |
duende () |
Публикувано | 01.07.05 21:51 |
|
Имаш пощта има често случаи, когато две приятелки се срещат отново след
дълъг период на раздяла...които говорят за приятелството си и за чувствата си
откровенно, за обичта, която изпитват една към друга...
дали тази обич не е вид неосъзната любов, останала в подсъзнанието им?
как мислите?
| |
Тема
|
Re: в предаването по Нова ТВ на Гала
[re: duende]
|
|
Автор |
Loneliness () |
Публикувано | 02.07.05 22:54 |
|
Аз два пъти съм хващала част от това предаване и в двете имаше точно такива ' срещи ', за които говориш. Жени на преклонна възраст, които са имали Голямооооо приятелство / обич в младостта си, Обаче това Голямооооо приятелство / обич е ' прекъснало ' ( по някакви причини ) и след Повече от Половин живот Без това Голямоооооо Приятелство / обич те се Търсят, за да го възобновят.
( И малко отклонение, НО... Въпреки, че Някои намират за Трогателни такъв тип телевизионни рубрики на мен ми се гади от тях. Точно, защото по този начин, някой ни обяснява как Можем Без Голямоооо - то да изживеем живота си и после с цялото си лицемерие да кажем " Аз през цялото време мислих за теб. " И отсреща със същата патетика да му отвръщат: " И аз! " Докато Сигурно си мислят:
" Последният път, в който се видяхме бяхме на по двадесет години, а сега сме на шестдесет и няколко. Нямаше те четирдесет и няколко години, през които аз водих Своите битки и Ти Твоите, а хората са Приятели / Обичат се, когато битките им са Наши. Сега сме Двама Непознати Човека, които Искат да са нещо, което са биЛи някога, но Не могат да бъдат. Защото те Нямаше, когато се раждаха децата ми, когато, когато, когато, когато се появи първата ми бръчка, когато видях първият си бял косъм, когато, когато, когато... А си Тук, когато Вече децата ми са пораснали, когато, когато, когато, когато няма да забележа, че имам Нова бръчка, когати няма да видя Поредният бял косъм. С какво право искаш Отново място в живота ми, който Не познаваш? "
Някога някой може да успее да надмогне синдрома ' дават ме по телевизията ' и вместо да се усмихва, като ( всеки да си избере дума ), заради такова ' Голямоооо приятелство / обич, оцеляло / а във Времето ' да признае, че Времето изтекло в Спомена за Голямоооо - то приятелство / обич е Различно от самото него / нея в едно Реално Сега )
И отново по темата. То и отклонението е свързано с нея ИНдиректно, но...
Аз си спомням, че докато ги гледах се замислих за Старостта, а не за Любовта. Т.е според мен това Не е подсъзнателна любов, а по - скоро нежеланието да се примириш с годините. Опита да смалиш ръста им в Усещането си за тях. Връщайки и ' хващайки ' се за всяка Сламка в миналото, която просто е Пусната ( по някаква причина ), а не Счупена.
Двете жени, които аз съм гледала и бяха Търсещите - бяха Вдовици. Живеещи сами. И Търсенето им, според мен ( но точно тук, адски искам да греша ) е свързано повече със ситото на Времето. И жестокостта на Погледа в него. Когато разбираш, че Преди дупките му са били Много по - Големи, отколкото би позволила да бъдат Сега. Когато в ИЗживеният си вече живот останат хора / неща, които се броят на пръстите на едната ти ръка. А с другата ръка броиш хората / нещата, които би искала и / или могла да върнеш в Живота си. И тогава започват да се УГОлемяват приятелствата / обичта. В мислите. Но НЕ, защото са Наистина Големи, а защото Дупките на Ситото са станали Прекалено Малки.
А колкото и да звучи Извратено, истината е, че в края на живота си нямаш вече и една десета от Претенциите си към хората, които си имала в началото му. Обаче тогава, просто Няма хора. Тогава Трябва да ги Търсиш и най - тъжното е, че понякога Не ги намираш. Дори Без никакви Претенции какви да Са. Само да Са.
И, за да завърша този дълъг постинг искам да кажа, че колкото и да се правя на отворка от позицията на моите двадесет и няколко години НЕ искам да гледам предаването ( ако има такова ) в което някой ще каже вместо онова: " И аз! " онова Другото, което написах. Въпреки, че АЗ наистина го мисля. Защото Осъзнавам, че ако / когато АЗ стана на шестдесет и няколко години, просто и АЗ ще кажа: " И аз! ( условно ) " И най - Важното - Тогава ще му Вярвам. А някоя на двадесет и няколко години ще смени канала на телевизора си гледайки патетиката ми и ще си казва: " Ужасно лицемерно. " И ще си Вярва.
Но, както се казва ' най - хубавото и най - лошото на Времето е, че тече. '
П.С
И един въпрос към теб, на който не държа да отговаряш на мен, а на себе си.
Ако Не са две Жени, а Мъж и Жена ще се запиташ ли дали е неосъзната любов? Ама Честно.
| |
Тема
|
Re: в предаването по Нова ТВ на Гала
[re: Loneliness]
|
|
Автор |
*Джeм* (EU) |
Публикувано | 03.07.05 01:32 |
|
Сега си спомням...
Толкова отдавна беше,
че още нямах
белите коси.
И нямаше видения в пространството,
а те докосвах.
Както хлябът
се смачква във ръката.
И придобива нейна форма.
Ти - тази, дето беше с мен тогава -
сега ще бъдеш ли отново с мен?
Ти нямаш никаква
предства за живота ми -
ала душата ми е твоя...
душата ти е моя...
.. каквато винаги
тя, всъщност, е била..
П.П.: Трудно ми е да си представя какво ще бъде в самия Край. Истината за нещата рядко има нещо общо с мечтите или желанията ни. Но знам, че искрено желая - когато умирам - да имам до себе си една душа, която да ме изпрати. И няколко души, които да ме посрещнат... те си знаят кои са.
П.П.: Знаеш ли, хем ти завиждам, хем ти се възхищавам.. Защо на твоите години не ми беше дадено това, което ти е дадено на теб?!? Сега нямаше да ме е страх.. да Съм.
Поздрав! :)
*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*
| |
Тема
|
Re: в предаването по Нова ТВ на Гала
[re: *Джeм*]
|
|
Автор |
Loneliness () |
Публикувано | 05.07.05 20:16 |
|
Парадоксът е, че сигурно Трябва да стана на Твоите години, за да разбера какво е ' това ', което ми е ' дадено ' .
Защото Сега, познавам лицето Само на ' това ', което ми е ' взето '.
Поздрав! :-)
| |
Тема
|
Re: в предаването по Нова ТВ на Гала
[re: duende]
|
|
Автор |
EVl (леден полъх) |
Публикувано | 06.07.05 17:32 |
|
Никога не съм гледала предаването по Нова тв!" Имаш пощта"?!
Чух, че било огромна глупост!
...черни въглени скучаят върху моята съдба....
| |
Тема
|
Re: в предаването по Нова ТВ на Гала
[re: Loneliness]
|
|
Автор |
duende () |
Публикувано | 08.07.05 22:39 |
|
мисля, че да.
според теб хората търсещи се при Гала го правят от самота, от нежелание да
приемат старостта...
аз мисля обаче, че е един вид неосъзната любов. тази силна обич, коята кара
хората да се търсят след сума ти години, не може да е само приятелство...
предполагам, че, не при всички случаи е така, но за мен да търсиш някого
на всяка цена, да искаш да го видиш и да подновиш контакт с него,
при условие че не сте се виждали много години, означава, че имаш
чувства към него, силни чувства - неосъзнати.
без значение от пол ...
| |
Тема
|
Re: в предаването по Нова ТВ на Гала
[re: EVl]
|
|
Автор |
duende () |
Публикувано | 08.07.05 22:45 |
|
ами толкшоу като всички останали...
на мен ми е интересно, защото е :
1.българско/ нагледала съм се на чужди/
2.защото е копирано смешно
3.защото гледайки как Гала е с постоянна усмивка се питам каква ли
мускулна треска на бузите има след предаването
4. защото харесвам толкшоута
5.
| |
Тема
|
Re: в предаването по Нова ТВ на Гала
[re: duende]
|
|
Автор |
Loneliness () |
Публикувано | 09.07.05 06:58 |
|
В този случай, искрено се надявам - ТИ да си права. :-)
Аз, обаче, честно не разбирам - каква е тази ' сила ' на чувствата, която едновременно търси ' на всяка цена ' и все пак се оказва недостатъчна да ' пробие обвивката на съзнанието '.
| |
|
..което е едно доказателство,че хората са различни...
| |
Тема
|
Re: в предаването по Нова ТВ на Гала
[re: duende]
|
|
Автор |
Jesy (®) |
Публикувано | 10.07.05 02:58 |
|
Не знам какво е, дори не съм гледала въпросното предаване. Мяркала съм го за малко, но не съм попадала на тези издания и все пак разбирам от части какво кара хората да пристъпят към подобна стъпка. Собствената ми майка ми говореше за предаването и как и се искало да се възползва от него. Когато била на петнайсетина години си имали квартирантка, тя свирела на пиано и учила оперно пеене. Започнала да преподава на майка ми, станали добри приятелки и споделяли всичко... Години наред така. Майка твърди, че това момиче било най-невероятния човек който е срещала. То било много талантливо и някак се измъкнало на запад. В онези години всичко се уреждало трудно, тихо и често нелегално. Вероятно по този причина майка разбрала в последния момент... Както и да е, това ги разделило, а контакта бил невъзможен в онези времена, особено за избягали хора от страната си. Тя твърди, че често се сеща за нея, мисли как е и как е минал живота и, но дори не знае дали е жива, а страхотно много иска да знае.... Аз съм търсила в нета името и... явно не е станала достатъчно известна, но друго така и не разбрах ... после се появи това предаване и майка мисли да пише до него, ако вече не го е сторила де .... Какво ли не се случва по тази земя...
Важни са пътищата със сърце...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|