до фен-клуба на Мел / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

По въпроса за "изведнъж" писах в постинга до всички анонимници. На теб в случая ти отделям внимание, за да коригирам твоя погрешна представа, предоставяйки ти малко информация (за което не съм убедена, че има смисъл, ама нали вече си признах, че съм оптимист).

Оптимизмът ми обаче не достига 100-те процента, затова вадя същественото с червени удебелени буквички:

Още при изгонването от къщата на двойката Найден и Гроши си пролича кой взима решението – за учудване на продуцентите, профилът на обаждащият се човек не е младо момче с мобилен телефон, а възрастна жена, абонат на БТК. Това обяснява репликата “защо на избори винаги печелят селяните”. Втората регистрация е проста – въпреки немотията са се обаждали повече възрастни хора, отколкото млади, възрастните са и по-голям реален брой така или иначе.

Целият текст (той се отнася до повечко и по-сложнички проблемчета, но що пък да не го пусна, най-много никой да не го прочете

):

ТВ шоу “Големият електорат”

Мартин Карбовски

Колкото и да не ви се иска, простата телевизионна провокация “Големия брат” ни даде поводи да се замислим къде и с кого живеем. Ако умните глави се напънат, то те ще видят на тепсия изводите, които води със себе си телевизионния експеримент. И те вече надхвърлят популярната народопсихология – в това да избереш един човек и да му подариш малък подарък – мезонет в София, си личи как българинът избира жена си, как българката избира мъжа си и как двамата – българинът и българката решават на кого да дадат парите, респективно властта по време на избори.

Изводите не са много приятни. На първо време безспорно е ужасната простота и непретенциозност на участниците. Те се справят със знаци в общуването и емоциите си, както циганите се справят с цвета на бюлетините. Още по-лоша новина е, че не знаците на общуване са елементарни, а са по-скоро чуждоземни. Метафората е проста – участниците в обществените процеси долу при обикновените хора не поддържат кирилица при общуването си. Те поддържат западни клишета и възклицания в общуването (при по-младите) и свещена патриархална простота (при по възрастните). Това е свръх лошата новина, но тя не интересна и съм забелязал, че никой не се интересува от нея.

На клетъчно, на човешко ниво упадъкът на логиката е пълен – в края на предаването останаха младо момиче със свободно поведение и млад мъж също със свободно поведение. Патернализмът на българите наказа младото момиче – тя е от голям град, тя е твърде освободена сексуално, тя е твърде красива, за да има и пари – несъзнателни отмъщения към личната свобода, което започна и със хомосексуалиста Димитър, продължи с изгонването на бисексуална Мел и завърши с загубата на глуповатата, но освободена варненка.

Българите не уважават личната свобода. Да не говорим за равенство. Те третират мъжа винаги като “по-заслужил” от жената. Страдат от “повъзрастов данък обществено мнение” – “по-възрастен” винаги означава “по-достоен”. Дори двамата младежи финалисти, малко по големи от Зара - когато усетиха че публиката навън скандира името й – те самите започнаха да говорят за “опита и годините”, които ги разделят.

Електоратът прощава на пияния и повръщащ мъж – това е нормално поведение у нас. Не е нормално обаче една жена да го прави и с мъже и с жени. Повръщащият мъже не е проблем, проблем е мастурбиращия хомосексуалист. Това е идентификацията – всеки може да си представи какво сънува Здравко, докато повръща. Но не всеки може да си представи за какво мисли Дими, докато мастурбира. Българите не искат да има толкова широк кръгозор.

Българите търпят крещящи противоречия, въпреки че ги виждат като на длан. Българите страдат и от т.нар. “фиктивни мечти” – яхта за един семеен човек се приема по-добре, отколкото младо момиче да каже, че ще похарчи парите за екскурзии. Тук е кодиран великият ни ориентализъм, оцветен от американска телевизия – у нас профилът на щастието е Здравко, с жена, с дете, на море, с яхта, а на яхтата – пички, много пички. В същия цвят “секс” са оцветени и простите мечти на Зара, но те предизвикват възмущение.

Тържеството на ориенталния патриарх

Зара загуби, защото сигналът в мозъка на българите беше – още е малка да има пари. До мозъка на българите, а най-вече на българките не стигна ужасяващото сексуално самохвалство на победителя – това е клиничен случай на човек с привнесена от туризма вербална сатириаза. Докато Здравко разказваше колко е ебал по морето, сума ти възрастни жени (!) го пожелаха за зет! По денонощния канал течеше отчаяно съобщение – ‘pomo6t! jena mi haresva zdravko!”

Противоречието “гларус-порядъчен съпруг” не извади очите на никого – промяната у победителя бе убедителна, макар че тя въобще не се е състояла. На гларусът(явно типичния мъж-българин) е позволено да се хвали с сексуални подвизи – това се харесва и на мъже, и на жени. На младата жена не й е разрешено да подава сигнали за различни предпочитания, въпреки че те не обиждат никого и не влизат отдавна в морална норма. Изключително сексисткото поведение на победителя показва простичката женска настройка у нас – няма защитен механизъм към репликата “шта прибия”. Това е нормална реплика, когато се казва от мъж към жена. А българките се оказаха без какъвто и да е феминистичен имунитет към такъв тип “балкан-мачо” поведение.

Логичният въпрос е защо жените харесват Здравко? Логичният отговор е “защото обичат да ги бият”. Съжалявам. Сцената “мъж псува млада и красива жена” явно е нещо често срещана в живота на нацията. Доброто момче-победител псува няколко пъти жените в къщата, заплаши ги и с бой. Същото нещо обаче победителят не направи с нито един мъж от къщата. Този модел на поведение е политически – дървиш се на умрели кучета в политиката, но не смееш да се противопоставяш истински. Но го избраха, избрахте го вие. Защо стана така? Защото някой друг решава често вместо нас. И този “друг” е мнозинство.

Още при изгонването от къщата на двойката Найден и Гроши си пролича кой взима решението – за учудване на продуцентите, профилът на обаждащият се човек не е младо момче с мобилен телефон, а възрастна жена, абонат на БТК. Това обяснява репликата “защо на избори винаги печелят селяните”. Втората регистрация е проста – въпреки немотията са се обаждали повече възрастни хора, отколкото млади, възрастните са и по-голям реален брой така или иначе.

Електоратът е лесно манипулируем – стига да го лъжеш. Българите искат да бъдат лъгани. Те се кефят на това Здравко да чука чехкини, кефят се и на това, че ще има дете. И двете съобщения може да са лъжа, но това няма значение. По-лошото е, че двете съобщения си противоречат и българите не търсят противоречието. Те гласуват на всички избори за трите типа мъже, които останаха последни в къщата:

А) За Алиджан (щото е от нашия отбор)
Б) За Виктор (щото шушумига и незабележим)
В) За Здравко (“ние си го знаем къв е, ама е симпатичен” – сиреч и ние бихме искали да сме кат него, нищо че ни лъже и ние на негово място бихме лъгали)

Тези три типа мъже са любимците на българския електорат и неговия избор – заедно те дават и днешния български политик, който печели изборите – непознат, тарикат, оцветен. Ако бай Ганьо прави така избори, защо си мислите, млади, негласуващи и бягащи хора, че бай Ганьо ще промени вота си в едно шоу?!

18-01-2005