Когато аз те искам тебе все те няма,
когато нещо искам, трябва да крещя,
защо ли трябва аз в салзи да съм обляна,
а ти над мен да властваш всеки божи ден.

Полудявам ли когато съм без теб?
Полудявам ли - любов ли е се питам?
Полудявам и погубвам се без теб,
виждам твоите очи да ме изпиват.

Полудявам ли и кой ли ще ме спре?
Полудявам ли - от спомени треперя.
Полудявам и погубвам се без теб,
как ми липстваш,
искам пак да те намеря!

Скитам се аз където очите
ми видят и сълзите в шепи събрах!
Скитам се аз далече от тебе
и болката бавно приспах!
Любов невъзможна най-много боли!

Тебе беляза съдбата
ти да властваш в душата
белег да бъде за двама
друга любов да няма!

Скитам се аз, бягам от тебе,
а устните още те търсят, горят!
Скитам се аз далече от тебе,
а пътя назад - прокълнат!
Любов невъзможна най-много боли!

Колко сълзи
и колко мъка пресуших,
колко любов
докрай раздадох, не
спестих
и колко преживях,
съзиждах и рушах
и в Рая бях и в ада аз горях.

Светица и грешница,
и женствена и силна,
безпътна и праведна.
Светица и грешница,
измамна и вярна,
разпъната на кръст и
преродена пак
прашинка от тази вселена.

Моят ден -
Радост и тревога.
Моят път -
стръмен път към Бога бе,
разлюбвана, обичана,
желана и отричана -
жена, просто жена.

Моят свят -
малък и огромен.
Моят сън -
и мечта и спомен бе,
и сянка, и видение,
и чудо и знамение,
различна всеки път, като
живота.

Ми не можем да престанем да бъдем много интелигентни, много възвишени, много силни и тн, щото сме. Ти можеш ли да престанеш да бъдеш синеока, примерно?