Замисляли ли сте се някога,защо нащата Стара Майка Земя се върти по цял ден през последните няколко милиарда години?Може би,защото откакто се е пръкнала на бял свят в тази Вселена,нищо друго не е правила.А какво ли ще стане,ако някой ден реши,че иска да прави нещо друго?...едва ли ще разберем.
__________________________________________________________________
Беше много малка,когато това се случи,ала достатъчно голяма,за да умее да помни...и да познае гордостта.Излезе на сцената и свири,а там беше цялото училище.Никой не я познаваше,никой не вярваше,че от тези малки,слаби ръчички може да излезе музика...Но когато излезе на сцената,тя вече не беше тя.Тя беше проводник на някого,на нещо много по-голямо и по-истинско,по-зряло...На цял един живот излят в музиката...Когато свърши, на душата й беше леко някак...чувстваше,че е изпълнила това,което трябва и нищо повече.Погледна към залата-хората бяха на крака...

Тя така и не можа да забрави сълзите и радостта в очите им- онова необяснимо докосване на душата чрез музиката.Това докосване и този въторг я опияниха-за нея това беше власт и наркотик.
И тя посвети живота си на това,да повтори този миг...

Ставаше все по-голяма,все по-силна,по-знаеща,амбициозна,всеотдайна...успехите идваха и си отиваха ,но този миг не се повтори.Никога повече.Тя искаше да се посвети на музиката,но не обичаше музиката...тя обичаше властта,която имаше чрез нея над тези,които я слушаха.
Но властта й отслабваше ,защото в душата й вече имаше суета и гордост,а не смирение...
Гордостта стана цел,а работата-навик-окови,които се стягаха около нея всеки ден.

Един ден тя каза КРАЙ. ...И счупи оковите.Никой не разбра какво прави и защо го прави.Но тя беше свободна.Свободна да бъде себе си...

__________________________________________________________________

Казват,че щастието, и нещастието имат много лица и това,кое от всичките виждаш,е единствено въпрос на гледна точка.
Казват,че успхът също има много лица,но най-истинското от всичките е онова,което ни води към щастието.

Но какво е щастие?
Една целувка?Един поглед?една дума?Една цигара?Един миг?Глътка въздух?

..първата глътка въздух сигурно трябва да е шокираща...и всяка следваща е просто навик...който бавно и сигурно те води към смъртта.
Първата цигара те замайва и опиянява...и всяка следваща е просто навик,който бавно и сигурно те води към смъртта.
Един поглед,една дума,една целувка може да бъдат достатъчни да осмислят цял един живот... и всяко "обичам те"да е навик,който бавно и сигурно те разрушава...


Поздравявам всички,за които 01 октомври е начало на новата учебна година в старото,познато поприще и онези,които са се избрали да се откъснат от навика,за да бъдат себе си и за които 01.октомври е началото на нов живот
Успех!

Рутината/навикът убива. За нас, хората, аналогията със Земята е тъпа. Земята е геология, а ние сме живи. Когато ние станем само навици, умираме. Ние сме хора, докато имаме любопитвство, интерес, движеща сила към непознатото. Когато загубим/се откажем от тези исконни човешки умения - умираме.

IMAGINE...

Az...nqmam dumi!
Това,което си написала е много, много силно!
И подозирам, 4е си го измислила в момента на писане,
4е си изляла душата си и да ти призная, усеща се!
Бих искала да вярвам, 4е си направила най-верния
от вси4ки свои избори до сега!
И ако така го 4увстваш, може би наистина е то4но така!
Касмет!!! И Успех!
А аз подозирам,4е ме 4ака подобно нещо и мен...:)

Blagodarq!

Обичайки те, знам че се обричам......

Поздравления!
Много си точна и ясна.
Понякога оковите са единствения смисъл на посоката

Макар да казват всички,че
щурците свирейки,умират

не ми казвай,че земята не е жива...

Амин!Дай Боже!
Ще направиш верния избор,вярвам в това("вярвам" за мен е по-силно от"сигурна съм")
Вярвам и,че правилният избор идва,когато слушаш сърцето си.Всеки идва тук с някакво призвание.Може би е въпрос на смирение ,да се вслуша в него,а не в суетата си...а може би просто стечение на обстоятелствата...кой знае...
Благодаря ти за милите думи!Това,което съм написала,не е нищо особено...просто думи...които някак ми тежаха и исках да изкажа:)

моля:)

"Макар да казват всички,
че щурците свирейки умират"
не знам дали е така,но има нещо такова...Спомням си една реплика от филма "Маркизата"-"Не е никак трудно да граеш!Достатъчно е само всяка вечер да умираш на сцената".

Най-особените и хубави неща са тези, които
казваме със сърцата си!
Благодаря ТИ, 4е вярваш в мен!
Може би наистина сърцето трябва да се слуша..
истински...
Амин за ...!