С риск, някои от вас да кажат " оооо, пек реване, оплакване и прочии простотии", ще ви споделя нещо.

"гадно ми е" е малко да се каже! Лоши неща се случват навсякъде около мен. В личния ми живот е пълен хаос: един мъж, с когото ту съм, ту не съм, жени и момичета, с които ту се разделяме, ту се събираме, в работата, пълна несправедливост и всеки работен ден завършва с плач, вкъщи всичко се руши, а пари и сили няма за ремонт, семейството неще и да чува за мен......
Но, най-лошото, че нямам човек, на когото да мус поделя всичко това и той/тя да ми каже "спокойно, имаш моята подкрепа, имаш моето рамо". понякога ми идва да се самоубия, на кого ще му пука? няма разбиране от никъде....
не ми стигат думите да изразя точно, какво чувствам.....САМОТА при толкова приятели!!!
някъде и аз греша,хм, и то много.
Но аз само споделих

аз те разбирам...ти го знаеш и бих била до теб когато имаш нужда :)

аз също съм сама...много добре знаеш, ама малко или много започвам да свиквам и да се примирявам с това, че дори няма с кого да споделиш...

но ако не друго, то поне ти имаш мен и още няколко човека, на които би могла да разчиташ...не се отчайвай толкова чак...

Спокойно. Когато си на дъното, единственият път е нагоре.

Личния живот с времето ще улегне и сам, но в работата май е добре сама да предприемеш някаква промяна. Не е нормално работният ден да завършва с плач. А това е една трета от живота ти - повече време, отколкото прекарваш където и да било, се намираш в работата. Важно е там положението да е поне задоволително, а изглежда в момента не е.
На това отгоре не ще да е кой знае каква работа, щом не можеш да събереш пари за един поддържащ ремонт.
Какви са пречките пред това да смениш малко работната обстановка? Би ти подействало освежително, според мен. Хем и нови хора да срещнеш, което е допълнителен бонус.

А на семейството какви са му претенциите?

a wee little girl with a can of gasoline

хей,споко!На всеки му изгърмяват бушоните-нищо ново!Мен лично повече ми харесва да чета споделени сериозни проблеми вместо на кой как му ставало ,ебане-секс и пр.
Та на въпроса-самотата най-често е единственият ни спътник.Всеки опит да градим някакви отношения -дали ще са сексуални,приятелски или нещо друго,е по същество опит да избягаме от нея.И колкото повече бягаме,толкова по -плътно тя ни следва.Раждаме се,живеем и умираме сами.Колкото и хора да има около нас,винаги оставаме сами.Тъпо е,като си помислиш-сами във вселената сред 3 миликарда човечество...Но това е факт.Аз също не съм намерила формулата как да не съм сама...когато съм със себе си.Но работя по въпроса...работи и ти!

Може би,ако търсиш упорито,ще намериш...

Не, самотата не е нормална според мен.
4овек не се чувства добре, когато е самотен.
А смисълът на човека е да се чувства добре :)

Има разни начини да не си самотен. Те зависят от личния темперамент и ценности.
Някои хора държат най-много на приятелите. Ако ги имат и се забавляват добре с тях, а знаят, и че могат да разчитат на тях - това им е достатъчно, за да не са самотни.
Друго нещо е работата. Потапяш се в нея, поставяш си цели и ги достигаш, и после си удовлетворен... Нямаш време да си самотен.
Хобито също може да създава чувство на душевна ситост.
И разбира се, основното лекарство "анти-самотин" е любовта (когато има взаимност). 4овек, който е влюбен и който е обичан, не може да бъде самотен, дори и на пустинен остров да го заточиш.

Когато човек се чувства самотен, може да се пребори по някой от тези начини. Не трябва да се отчайва, просто трябва нещо да промени. И не е нужно всичко наведнъж.

a wee little girl with a can of gasoline

if you allow me to disagree:))точнио когато е влюбен човек е най-самотен.Не знам как става така,но е така...поне при мен е така.Въпеки взаимността.

Искам на първо място да ТИ БЛАГОДАРЯ за хубавата тема!
Мисля, 4е Маркизата е..права..макар да не ми се иска
да е така..
Понякога забравяме за тази самота, но тя се появява нео4аквано
или не съвсем нео4аквано дори на места, където сме отишли
да се забавляваме, да танцуваме, изведнъж ни залива отново
и отново по всяко време..
Колко 4есто и аз се 4увствам самотна въпреки така близките ми
приятели, с които мога да споделя абсолютно вси4ко и..дори
това понякога НЕ ми помага..
Отново се 4увствам в някаква странна преходност, която знам,
4е ще отмине, опитвам да 4акам с оптимизъм,,изка4ването нагоре..
Сърцето ми е на другия край на света и за момента не ми говори.
А аз просто няма никога да обърна гръб на моето Сърце!
Не се от4айвай! Мисли си за утрешния ден така, както искаш той
да бъде, така, както ше се смееш в него и Няма да се 4увстваш самотна,
представяй си ме4тите си..сбъднати. Това е, което аз опитвам да правя
сега и..понякога наистина помага!

Ако си подвижен знак - и в частност Близнак или Стрелец, хич не се учудвам. Плуто-Уранясване. Това е диагнозата.

И сега, понеже сподели, като потекат мед и масло и розови сънища... отиде, та се не видЕ... (нямам предвид теб)

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

1.виж сега тоя мъж го махни,замести го с готина жена!!!2.тези жени и момичета ,и тех ги махни-ако държиш на присъствието на мъж си намери готин мъж,ако не-остани си с готината жена(погледни съвет 1 )3.ако ти е трудно и едното и другото, просто ни пиши тук и мисля,че винаги ще намериш нечие "рамо ,на което да поплачеш" !4.ако сега си казваш-"не ми давай съвети,дай ми пари",аз ще ти отговоря- виж по-горе точки 1. 2. 3.(имам само това душице)

Всеки има такива моменти в живото, важното е да не допуска да са безкрайност все пак. Обикновено в такива моменти по филмите дават, как главната героиня запраща всичко на майната си. Що не пробваш да върнеш някои взаимоотношения на вторични суровини, може и някой лев да изкараш?!Споко!

Обичайки те, знам че се обричам......