Днес е Прошка.

Та се чудя осъзнават ли хората, че когато поискат прошка това означава, че отчитат грешките си, разкайват се за тях, съзнават, че постъпките им са били неправилни, независимо дали са били осъзнати и не биха повторили действията си отново?

Чудя се и дали като даваме прошка съзнаваме колко отговорно е това. Колко Богохулно и лицемерно е да кажеш: Простено ти е от мен, дано и Господ ти прости, ако вътре в себе си не си простил. И в крайна сметка колко трудно е да се прости наистина, колко труден е днешният ден?.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... еднакво важен и за прощаващия и за опростения.

Трудно ли е наистина? И кое го прави трудно?
Това наше неизкоренимо Чувство за Собствена Значимост...

Трудно ли прощаваш?

This is why the lady is a PUNK!

Прощавам лесно, дори забравям лошите неща до момента в който Нещото е Не простимо по моята ценностна система. За щастие това се случва рядко, тогава просто го изхвърлям, гледам да се махна от него, да избягам и отново забравям... В даден миг като се обърна и помисля, виждам, че съм простила или вече съм в състояние да го сторя...
Което съвсем не означава, че отпечатък не е останал. Огледалото през което вече гледам човека е спукано и доста повече взиране е необходимо за да съм сигурна, че това което виждам е истинският образ... А не съм добре с очите и предпочитам да не се кьора толкова...
Израстнала съм с убеждението, че лошите мисли, чувства... таенето на неприятни спомени са пагубни. Вредни са за нас и ни изяждат духовно. Как успях да го постигна не знам, не беше трудно, предполагам или ми е заложено или обясняването на това от ранно детство ми е повлияло, но не задържам лошотията в мен и съм много щастлива от това. Както казва майка ми: Щастлива, че мога да забравя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали хората осъзнават или не... хъм... всеки отговаря за себе си.
По-важно ми е аз дали осъзнавам какво правя, когато изричам "прощавай"... от колко дълбоко в мен извира то и съпътства ли го истинско покаяние.
Още по-важно ми е, когато изричам "простено да ти е" - да знам, че никакви утайки не остават в душата ми. Защото иначе и най-малкото петънце, изтървано от поглед, с времето отново се превръща в обикновена мръсотия.
Иначе и в двата случая предпочитам да си замълча.

А днешният ден е формален... веднъж в годината да имаме добър повод да надникнем в себе си и да ни се поразмърда съвестта. Иначе всеки ден е добър ден за Прошката - да я поискаш и да я дадеш - когато е от дълбините.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Здрасти, стерео :-)
Може би е наложително формален. Като с празниците. Фокусира енергията.

”Бъдете състрадателни - всеки води своята тежка битка.” - Платон

Gledah edin film Mystic River
ne znam dali e rasprostranen v bg-toi e obsto vseto nov amerikanski film
gorchi, zastoto stava iasno, che idva edin moment kogato nestata sa Nepopravimi
i da ima proshka...
oste edin film, mnogo tezak"The Killing Kind"- ne znam,kak sa go preveli na balgarski, filmat e angliiski, mnogo tezak film, obache e samo-retrospektivno-nasochvast za opredeleni individi, kato men samata, primern o-niakoi gledal li go e?

sold out

Идва момент - понякога - в който нещата са изчерпани.
Но и тогава е хубаво да си тръгнеш с леко сърце, че никому нищо не дължиш и никой на теб не ти дължи... и просто да си продължиш по Пътя, който е твой и да срещаш хората, които са за теб...
Нещо не съм фен на фаталистичната теория за Непоправимите неща.

”Бъдете състрадателни - всеки води своята тежка битка.” - Платон

знаеш ли Котко и аз не съм фаталист и смятам, че човек трябва да може да поиска, и да може да даде прошка. Но ако си отнел по "погрешка" човешки живот ще си дадеш ли прошка сам на себе си ...

Вероятно не.
Дай Боже да не ми се случва. И никому...
Въпреки надземната логика на Вселената, която понякога е напълно неразбираема... Там, надявам се, винаги има кой да ни прости.

”Бъдете състрадателни - всеки води своята тежка битка.” - Платон

мда, вчера гледайки ТВ, чух хубава мисъл: "Аз не мога да ти простя, дано Господ ти прости". Просто споделям, защото ми направи впечатление... и ми е малко мътно. Докосвам го като усещане, но не съвсем.

А от друга страна се питам...дали ако на себе си не можем да простим, можем ли да прощаваме на другите?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката.