Днес е Прошка.

Та се чудя осъзнават ли хората, че когато поискат прошка това означава, че отчитат грешките си, разкайват се за тях, съзнават, че постъпките им са били неправилни, независимо дали са били осъзнати и не биха повторили действията си отново?

Чудя се и дали като даваме прошка съзнаваме колко отговорно е това. Колко Богохулно и лицемерно е да кажеш: Простено ти е от мен, дано и Господ ти прости, ако вътре в себе си не си простил. И в крайна сметка колко трудно е да се прости наистина, колко труден е днешният ден?.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... еднакво важен и за прощаващия и за опростения.

Трудно ли е наистина? И кое го прави трудно?
Това наше неизкоренимо Чувство за Собствена Значимост...

Трудно ли прощаваш?

This is why the lady is a PUNK!

Прощавам лесно, дори забравям лошите неща до момента в който Нещото е Не простимо по моята ценностна система. За щастие това се случва рядко, тогава просто го изхвърлям, гледам да се махна от него, да избягам и отново забравям... В даден миг като се обърна и помисля, виждам, че съм простила или вече съм в състояние да го сторя...
Което съвсем не означава, че отпечатък не е останал. Огледалото през което вече гледам човека е спукано и доста повече взиране е необходимо за да съм сигурна, че това което виждам е истинският образ... А не съм добре с очите и предпочитам да не се кьора толкова...
Израстнала съм с убеждението, че лошите мисли, чувства... таенето на неприятни спомени са пагубни. Вредни са за нас и ни изяждат духовно. Как успях да го постигна не знам, не беше трудно, предполагам или ми е заложено или обясняването на това от ранно детство ми е повлияло, но не задържам лошотията в мен и съм много щастлива от това. Както казва майка ми: Щастлива, че мога да забравя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали хората осъзнават или не... хъм... всеки отговаря за себе си.
По-важно ми е аз дали осъзнавам какво правя, когато изричам "прощавай"... от колко дълбоко в мен извира то и съпътства ли го истинско покаяние.
Още по-важно ми е, когато изричам "простено да ти е" - да знам, че никакви утайки не остават в душата ми. Защото иначе и най-малкото петънце, изтървано от поглед, с времето отново се превръща в обикновена мръсотия.
Иначе и в двата случая предпочитам да си замълча.

А днешният ден е формален... веднъж в годината да имаме добър повод да надникнем в себе си и да ни се поразмърда съвестта. Иначе всеки ден е добър ден за Прошката - да я поискаш и да я дадеш - когато е от дълбините.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Здрасти, стерео :-)
Може би е наложително формален. Като с празниците. Фокусира енергията.

”Бъдете състрадателни - всеки води своята тежка битка.” - Платон

Gledah edin film Mystic River
ne znam dali e rasprostranen v bg-toi e obsto vseto nov amerikanski film
gorchi, zastoto stava iasno, che idva edin moment kogato nestata sa Nepopravimi
i da ima proshka...
oste edin film, mnogo tezak"The Killing Kind"- ne znam,kak sa go preveli na balgarski, filmat e angliiski, mnogo tezak film, obache e samo-retrospektivno-nasochvast za opredeleni individi, kato men samata, primern o-niakoi gledal li go e?

sold out

Идва момент - понякога - в който нещата са изчерпани.
Но и тогава е хубаво да си тръгнеш с леко сърце, че никому нищо не дължиш и никой на теб не ти дължи... и просто да си продължиш по Пътя, който е твой и да срещаш хората, които са за теб...
Нещо не съм фен на фаталистичната теория за Непоправимите неща.

”Бъдете състрадателни - всеки води своята тежка битка.” - Платон

знаеш ли Котко и аз не съм фаталист и смятам, че човек трябва да може да поиска, и да може да даде прошка. Но ако си отнел по "погрешка" човешки живот ще си дадеш ли прошка сам на себе си ...

Вероятно не.
Дай Боже да не ми се случва. И никому...
Въпреки надземната логика на Вселената, която понякога е напълно неразбираема... Там, надявам се, винаги има кой да ни прости.

”Бъдете състрадателни - всеки води своята тежка битка.” - Платон

мда, вчера гледайки ТВ, чух хубава мисъл: "Аз не мога да ти простя, дано Господ ти прости". Просто споделям, защото ми направи впечатление... и ми е малко мътно. Докосвам го като усещане, но не съвсем.

А от друга страна се питам...дали ако на себе си не можем да простим, можем ли да прощаваме на другите?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката.

Огледалото през което вече гледам човека е спукано и доста повече взиране е необходимо за да съм сигурна, че това което виждам е истинският образ...

Това е , ако си сигурна, че огледалото не е било от онези изкривени огледала...И държиш да гледаш точно през него, въпреки, че е счупено.
Прошката не е ли и начин да се опиташ да видиш друго огледало?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката.

Proshkata e svyrzana s otchineto na greshkite osmislianeto im i posledvashto razkaianie. Kyde vkara mistikata i s kakva cel ako ne da izbegnesh sblysyka s greshkite si.
Niama nishto mistichno v proshkata nito v razkaianieto. No e nepriiatno, ne e kato da se govoriat krasivi fantazii.

Съвсем си права, че всичко започва от нас... Поне аз мисля, че първо на себе си трябва да простим, първо себе си да обичаме, първо себе си да приемем. Не от егоизъм или някаква суета, а просто защото там е първичното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В случая ползвам думата "Огледало" за душевният образ на човек виждащ се в реалноста. Тъкмо щях да напиша, че прошката не може да промени човек и се сепнах.... всъщност тя може и да може.. да ни направи по-добри, някак да ни промени и все пак продължавам да мисля, че прощаването не означава забрава и липса на мисловна дейност, логика и т.н. А именно това питаш ти... няма как да видиш друго огледало. То просто е едно за отделният човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имам простичък отговор: когато се отккажеш да му връщаш зло на този човек.

не че аз съумявам да го правя. въпрлеки че се старая....не ми достига вяра...
и доброта... и вяра в Длугия човек

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 24.02.04 02:28.

Не помня да съм правила зло и то нарочно, съвсем умишлено, само и единствено за да връщам на някой си нещо... и съвсем не говоря за това. Ако ти наистина изпитваш толкова негативни чувства и не можеш да се пребориш с тях, не ти завиждам. Вероятно е ужасно...

Да простиш - да не правиш зло ... наистина ли ги равняваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прошката е форма на лицемерие. След нея нито забравяш, нито извиняваш, нито изчезва болката, нито се заличава стореното. Прошката е успокоение за сгрешилия, че някой може да продължи да живее с него и след стореното. И? Какво от това, след като вече нищо не е същото? Забележи, не говоря за мъст, а просто, че случилото се си остава в миналото, което е отчайващо недостижимо и никакви молитви или прошки не могат да стигнат до него и да променят нещо.
Прошката е излишна. Дори след нея, вече бездруго ще се гледаме с различни очи.

.......Колко нестандартна съм....питай ..Кати .....

Не зависи ли това от човека срещу теб, от това колко "качествен" е той по твоята ценностна система ... Защото има прошка, аз мога да прощавам и съм прощавала на хора в които вярвам, на чисти, смели и стойностни хора. На такива които съзнават грешката си, застават зад нея с вдигната глава и виждам, знам, усещам, че наистина съжаляват, че наистина не харесват сторенето и то няма да се повтори...
Всеки греши, всички непрекъснато дърпаме низа от несполуките и грешките си, но това не ни обрича надявам се ... защото ако прошката я няма, то лично аз ще се почувствам обречена.

Обречена без любов... обречена без приятелство, защото не съм безгрешна и едва ли ще срещна безгрешен човек.

Лицемерно е да искат прошка хора, които не съзнават и не признават грешките си. Лицемерно е да се дава прошка просто ей така, без да се осмисли и преживее... Всъщност и двете са слабости и почесване по егото:-)

И след всичко ще кажа, че си права. Ще се обърна малко срещу собствените си думи, отричайки собствените си писания, но нещото което не ми харесва, което гоня от мен, но за жалост то винаги се доказва е, че : Човек който направи нещо долно веднъж, ще го направи и втори път...

Шибан живот, въртележка....

Хубав ден :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След като съм сгрешилa, единствено извинението има смисъл и то само като знак, че някой е разбрал грешката си. Просто да оповестиш на другия "разбрах каква глупачка съм" и толкова. Защото най-многото, което можеш да сториш след един грях, е да осъзнаеш въпросния грях. Да покажеш, че в момента на извършването на деянието не си го съзнавал като грешка. Това не те оправдава, но поне спестява на другия унижението, че умишлено си посегнал да го нараниш. Впрочем самото извинение не е на свой ред проява на лицемерие единствено в този случай - когато наистина не си съзнавал, че нараняваш някого.
Има много начини да се насърчи повтарянето на едни и същи грешки и един от тях е като се прощава за вече сторените.

.......Колко нестандартна съм....питай ..Кати .....

извинението даваш да кажем ти, като сгрешиш и го осъзнаеш, но човека който си наранил може да прости, да приеме, да забрави, или пък да се сърди, да е наранен, да си отиде.... Има избор и прошката е един от пътищата...

Знаеш ликое ми е смешното в случая :-) всъщност аз мисля точно като теб и все пак имам нужда да вярвам, че прошка има и хора които я заслужават също. И си отново права... прощавайки поощряваш, доста време се пържих в подобен ад - толкова добре те разбирам.

.....................Коя е Кати :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако можех да върна всичко, бих прежалила цялата мъдрост на света..Хубаво е да можеш да простиш, докато имаш тази възможност!После си само помъдрял от собствената си глупост, но безсилен..и тъжен!

.......Колко нестандартна съм....питай ..Кати .....

... не е излишна.
Може би има и прошки, които са лицемерни. Но не може да се твърди, че всяка прошка е такава. Може би има и много нехайно поискани прошки, с цел оневиняване - и нищо повече. Но пак не може да се твърди, че всички прошки се искат така.
Да, вярно... С "простено да ти е" нито се заличава стореното, нито се забравя, нито спира да те боли. Но и никъде не е казано, че това се случва, нали? Според мен, идеята на прошката е в нещо малко по-различно. Според мен, "прощавам" означава "имам силата да превъзмогна случилото се" - да не го задържам в себе си. Имам силата да продължа нататък въпреки, а не без... Нещо като:
Боли ме. Но въпреки това мога да продължа нататък.
Помня. Но въпреки това искам да си запазя вярата.
Станалото - станало. Но въпреки това ще оцелея.
Ако наистина другият ти е важен - можеш да си позволиш лукса да пренебрегнеш сританото си его и да продължиш нататък. Никой не казва, че ще е същото, разбира се, но и никой не казва, че няма да е същото...

Ако другият не е важен... хъм... как беше... "убий простака с мълчание"... В случай, че няма с какво друго да го убиеш...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Когато неволно си сгрешил и се извиниш - оставяш на другия човек да приеме или не извинението , но ти продължаваш. Искайки да прости - ти се поставяш в зависимо положение от решението му. Не просто признаваш и приемаш грешката си , но и правото на отсрещния да те накаже заради нея.
Няма равнопоставеност, издигаш го на по-високо от себе си, даваш му в някакъв смисъл властта да доминира над теб, коз в ръката или дамоклев меч, който той може във всеки един момент да използва срещу теб. Определено не е здравословно.
Бих предпочела да живея с грешките си. Щом извинението не е достатъчно - значи нищо няма да може да оправи нещата....

.......Колко нестандартна съм....питай ..Кати .....

Хайде, сега теб да убеждавам...

Би трябвало много добре да знаеш, че не можеш да отговаряш за никого, освен за себе си. И дали можеш да простиш... хъм... винаги можеш. Въпросът е в това дали искаш да простиш. И защо искаш.
Да преценяваш дали другият е качествен или некачествен - първо, много е субективно и второ, търсиш си "оправдание". Някой може да е качествен за теб - и да е боклук за всички останали... всичко зависи само от собственото ти отношение към него. А оправданието е вид бягство от отговорност за това, че си простила. Демек, ако другият се издъни отново... миии... той не струва, явно, пък ти си била толкова наивна, че да се подлъжеш, примерно.
Когато аз държа на някого, в моите очи "качеството" няма никакво значение. По простата причина, че - щом държа на него - приемам го, какъвто е. С всичко, което го прави точно този конкретен човек. И, в общи линии, старая се да не награбя тутак си чука и длетото, за да го променя, както ще ми е по-удобно на мен...
Когато аз прощавам на някого, много ясно осъзнавам, че болката и обидата са в нараненото ми его - а не в същността ми. И от егото си едва ли някога бих простила, но от същността си винаги мога да простя. Отново с ясното съзнание, че това е само мой личен избор - зависи изцяло от това какво е отношението ми към човека. Ако съм го ползвала за украшение на егото си, ами, няма да простя. Но ако същността ми го обича - прощавам.
Пак казвам, няма значение какъв е този човек и какво е направил - изборът да простя или не си е само мой.
Е, да... поемам си и риска по някое време пак да се чудя да простя или не... Ама, какво да се прави - професия...
Но, честно казано, вярвам в това, че - ако веднъж съм простила за нещо - втори път ще прощавам за нещо друго. Т.е., първата ситуация повече не възниква - поне в моите понятия. Възникне ли повторно... хъм... вероятно не съм я простила и първия път...
За мен целият проблем е в това да се споразумея със себе си къде точно свършва егото ми...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Всеки отговаря само и единствено за себе си.
Ако сгреша - само мой избор е дали ще поискам прошка. Но, ако поискам прошка, вече в себе си съм усетила, че нещата не са наравно, нали?
А дали ще ми простят - в моите понятия това е мерило дали другият човек държи на мен. Ако държи - ще ми прости.
В моите понятия и искането на прошка, и прощаването са един безкрайно интимен в душевен план акт, който няма нищо общо с непукизма или безразличието. Вярвам, че никой не би направил подобно нещо единствено от учтивост - ако има душа, разбира се...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Не зависи ли това от човека срещу теб, от това колко "качествен" е той по твоята ценностна система ...

Май си пропуснала това, разбира се, че е доста субективно, колко качествен е даден човек... Не случайно уточнявам - по моята си ценностна система! Не можеш да си представиш колко много вярвам в тези си думи. Поне моят живот определено ги доказва.

Като те чета имам усещането, че не разбираш в какъв смисъл ползвам определението "Качествен" имам предвид ценен за мен, стойностен, важен.. И в този ред на мисли съвсем липсват оправдания, бягане от отговорност или опит да измъкване.

Такъв човек образно казано е на различен етаж в душата ми от егото ми.
И да се срещнат е за малко... Ако ме удари е дълбоко в сърцето - болката е там и от там прощавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога боли....боли те, че си наранил някой, като не си му простил.
Но тази болка е Разкаянието, което Опрощава тебе.

Не пази болка в себе си за Осъзната Глупост.
Осъзнаването е Разкаяние.
Разкаянието е Себе-Опрощаване.
Научи се да Прощаваш и на себе си за сторената глупост.

Да си Простиш не е да се оправдаеш.
То е да разбереш Глупостта си, която прощаваш на другите.

.......Колко нестандартна съм....питай ..Кати .....

Напълно съгласна, че прошката е превъзмогване.

И само един коментар. Не смятам, че трябва да искаме да е същото. Защото това някак предполага, че не е ли същото, значи е по-лошо. Ако хората могат да си простят - нека да е друго. За мен, достигнем ли до желанието да поискаме прошка, достигнем ли да желанието да си простим - значи можем и сме готови да преминем в един по-друг етап на отношенията си. Значи, че отношенията ни са се обогатили. Станали са по-пълни и т.н.
Нали няма идеални хора. Как бихме могли да искаме да има идеални отношения. И ако преминем през всички трудности на напасване на ръбовете ни, може би достигаме почти идеални отношения:-)

Ако искаме дъга, трябва да се примирим с дъжда...

Хората?...
кой може да говори zа ХОРАТА...zа всиЧки хора...или zа хората ,който той конкретно поzнава...или с "ХОРАТА" Човек най Често инстинктивно идентифицира СЕБЕ СИ...
не zнам как е zа другите хора...когато искам проШка(което таzи година пропуснах да направя в клуба и го правя сега,проЩавайте всиЧки(които Четете това)ако съм ви обидила или оскърбила с неЩо!)
Та...когато аz искам проШка,вzависимост от аовека,от който я искам,си спомням в тоzи момент ,дали наистина се е слуЧуило неЩо неприятно между нас преz годината по някакъв повод и ако да,то обикновено моля zа проШка искрено.
когато бях малка,никога не можех да искам проШка.Не можех даже едно"иzвинявай"да кажа.
zаЩото,може би,да искаШ проШка, оzнаЧава ,да се смириШ,да приzнаеШ,Че ТИ си сбъркал,а не другият.ОzнаЧава да имаШ смелостта да дадеШ на другия свобода да ти даде или да не ти даде проШка.
Но само който не е искал искрено проШка,не zнае какво е облекЧението и спокойствието след това.
и,в таzи връzка,може би само когато си искал искрено от другите проШка,може и ти да простиШ искрено.А ако ти проЩаваШ...тогава и на теб бе ти се прости...може би.

"Don't think how your country can be useful to you.Think how can you be useful to your country."

за размисъл... Никой не е казал, че е лесно да се формулират мислите, особено когато никакви ги няма!

Не, не съм го пропуснала. Просто има нещо в твоята формулировка, което аз не успявам да усетя, за да я приема на 100%. Вероятно е разминаване само на ниво понятия, де... Но за мен "ценностна система" е тясно свързана с осъзнаването. Докато дали някой ми харесва или не /приемам го или не/, разбирам от първия поглед, без дори да си включа съзнанието в действие. Като животните...
Иначе с останалото съм съгласна - зависи на кой от етажите на душата ми се е качил човекът... /впрочем, този израз страхотно ми хареса! /

Знаеш ли... не вярвам в пътищата без сърце... иначе няма да стигнем никъде...
:))) Поздрав! :)))

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Редактирано от Джeми на 05.03.04 19:18.

Мдам... точно така си е.
Това се опитах да кажа, ама - по обичай - не съм направила сполучлив опит...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

За Всички - никой... би било цинично дори...

Задавам въпрос, на хората, на вас - всички които четете тук. Задавам го и на себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам те напълно и едва ли проблема е в теб, аз понякога не си разбирам писанията, какво остава за другите. Да обличам мислите и чувствата си в думи, никога не ми се е отдавало...

Докато дали някой ми харесва или не /приемам го или не/, разбирам от първия поглед, без дори да си включа съзнанието в действие.
Е за това вече мога да споря до безкрайност :-) Инстинкта ти е развит - ок, моят също и то до безобразие :-) Съвсем ясно знам какво ме очаква с човек, още при първа среща, понякога и по-рано, което съвсем не означава, че не се пускам по пързалката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като котките, бе ;-) или ти съскат, или ти сядат в скута...
За какво ще спорите?

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

За какво ли? Хм ...Предполагам ще се включиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...и аз ти прощавам Аби!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

А, не!
Предлагам да не включваме Котка в спорове, че ми отидоха любимите дънки окончателно...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

... забравих, има и трети вариант. Сяда на достатъчно разстояние и те наблюдава полу-съмнително, полу-пренебрежително... малко из крайчеца на котешкото си оче... докато търкяла в лапите си мишка...

Колкото до мен, аз съм се отдала на котешка медитация и ще зяпам невъзмутимо как вие спорите

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

Както виждаш тя ще зяпа невъзмутимо:-) Иска да си медитира на мир и спокойствие, само не знам какво ще стане ако много се размърдаме и дали котешкият и инстинкт няма да се вкючи... отидоха ни тогава дънките и на двете

Само не ми казвай моля те, че и без дънки ще спорим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква тема пуснах, а до къде я докарахме... Уникална въртележка е тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не й вярвай!... ще зяпа до едно време, после се почва остренето на нокти...

Ааа... не знаех, че дънките са необходимото условие да се спори... хъммм... Ама и с тях, и без тях... важното е да се стигне до някакво споразумение...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...