Ама че неприлично!

Ако искаме дъга, трябва да се примирим с дъжда...

Това зависи преди всичко и точно от характера на желания ефект

Ако искаме дъга, трябва да се примирим с дъжда...

Усмихна ме
Ама аз се усмихвам, дори, когато се дразня
Обичам да се усмихвам
за теб

Леле, колко съм невнимателна
Прочетох темата много внимателно, преди да пиша в нея :-), но не виждам нищо лошо с Джейн да използваме едни и същи думи, макар в двата случая да са в малко различен контекст - тя говори за себе си като бисексуална, която обича човека, а не пола му, а аз имах предвид, че всички, според мен, независимо от сексуалността обичат човека, а не пола.

Всеки има различно мнение и различни разбирания, а аз уважавам чуждите. С теб просто имаме различни такива, и в това няма нищо лошо. За мен не е безочливо и вулгарно, за теб е - ок.А докъде съм стигнала аз, за да използвам този пример - просто доста често се занимавам с кампании в полза на домове за сираци, затова ми хрумна този пример.
Ние нещо си разменяме ролите - сега аз се усмихвам, а ти се дразниш...
Какво ме е подразнило съм написала в първите си 2 поста, който трябваше го разбра:-), а уточнения и адресирания избира дали да прави пишещия, не съм прецедент :-) Примерът нямаше нищо общо, него дадох във връзка с написано от теб, което пък нямаше връзка с писано от мен, така, че съвсем, ама съвсем далеч отидохме от това, за което съм говорила в началото :-).

Подминавам квалификациите, тона и отношението - също...просто ще замълча...
Отново ти предлагам да спрем. Въпреки всичко - с искрено добри чувства от моя страна.

Кое е неприличното на усмивка, която огрява?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката.

”Затова казах – дай Боже повече хора да се дразнят, когато нещо не е в ред, когато е несправедливо. Ако те се дразнят точно на неща, които не ги касаят, но са несправедливи не биха вършили те самите несправедливи неща, напротив биха правили малкото, което могат, за да ги няма.

Но наистина – не искам да “грея” и да се усмихвам, когато нещо под носа ми трябва да ме подразни, не бих се харесала…”

... би следвало да ме разбираш... хм? Ти как си с харесването на себе си?

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

Редактирано от Koтkaтa Mapтa на 27.02.04 21:17.

Благодаря ти за този постинг...
Отговорът - непрекъснато Огледалото е пред мен...
Много често не се харесвам... и по споменатите, и по други причини...
Когато видя и осъзная собствения си нехаресван образ в огледалото се опитвам да не си давам повод за нехаресвания при следващо оглеждане ...Не казвам, че е лесно и става с магическа пръчка... Мисля, че с всеки е така, но важното е наистина да се сещаме да поглеждаме в Огледалото...и да вижадме..., а и да променяме...последното е най-трудно...за мен - също...

ще трябва да съм била заслепена от нещо, та да взема да сбъркам благородството с вандализъм. Тук е мястото да кажа Браво, Jacky:-)
На теб явно ти идва от вътре... да си сменяш ролите имам предвид

Ако искаме дъга, трябва да се примирим с дъжда...

ама не съм забравила, че обичаш да не схващаш...
уж

Ако искаме дъга, трябва да се примирим с дъжда...