Re: Чета и си мисля...Нима?! / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

Еретично

Чета си. Общувам си. И колкото повече чета и общувам, толкова повече започвам да се чувствам като попаднала в грешния филм. Мислех, че отивам на европейска продукция, нещо за душата, а защо не и нещо за сивото вещество. Оказва се, обаче, че съм влязла в грешната зала и тук дават някаква модерна постановка в непознат за лаиците жанр.

В общи линии става дума за интриги, порно и параноя. Действието се развива в общество със сектантски уклон, поради което кръвосмешението е често срещано. И като във всяка затворена етническа група /вземете например Финландците, 5 милиона народ, всичките с по някоя рядка болест, която през вековете са си отгледали на генетично основание/ - та, като във всяко затворено "общество" дефектите и девиациите се предават по наследство.

Сюжетът никак не е скучен, има си всичко. Секс, дръгс енд Рок енд Рол. Има драми, любови, изневери, отмъщения. Има и много страдание. Има предразсъдъци, има пазачи на моралните норми и нарушители. Аз съм от последните. Рано или късно ще има жертвен агнец, сверете с историята.

Айде, стига толкова метафори. Да си говорим по същество. Какво се случва тук? Големият лош свят с многото хомофоби ли обуславя тази неистова сегрегация или сегрегацията вече дотолкова е набрала инерция, че се е превърнала в перпетуум мобиле? Позицията на аутсайдер ли обуславя /евентуално/ агресията или агресията на околния свят дефинира някого като аутсайдер? Каква е нуждата да се дефинираш именно като лесбийка, а не като човек? Има ли такава нужда? Кога остаряват каузите и трябва да ги заместим с други? Кога губим /само/съзнание? Кога се превръщаме в роботи, които автоматично повтарят заучени фрази и модели на поведение... Кога параноята е станала толкова голяма, че допускаме кръвосмешителство, защото свежата кръв носи опасности... Кога сме минали на автопилот и сме станали безразлични към тези, с които всъщност споделяме живота си... стига да са достатъчни за удовлетворяване на мимолетните ни нужди...? Откога не сме поглеждали в огледалото...?

Много неща мога да разбера, много неща не отричам. Историческата необходимост от пазене на тайна и защитени пространства си стои. Както си стои и историческото доказателство, че всяко затворено общество е обречено на гибел. Поради гореспоменатото натрупване на мутации. Поради гореспоменатите девиации и интриги. И лъжи. И тайни, които не са никакви тайни. Поради загубата на конструктивност, защото никога не си сигурен кой сега кого чука и какви точно взаимоотношения определят общественото мнение. Такива неща.

Остава въпросът, от кого се защитаваме? И защо? И има ли нужда? Остава въпросът какви са РЕАЛНИТЕ нужди... и как се постига задоволяването им... Давам си сметка, че е много удобно така, както е. Но помня и други времена, в които този клуб беше различен... 3наете ли, системите се променят само отвътре. Докато има сегрегирана малка група, която гледа на себе си като на елит, съставен от аутсайдери, и за която външният свят не е нито достатъчно добър, нито достоен да бъде уважен с вниманието й /зад което обикновено се крие нищо повече от завоалиран страх и липса на смелост да се изправим пред Живота такъв, какъвто е/ системата няма да си направи труда да се промени. Логично.

Това е. Може би си подписвам смъртната присъда. Всъщност, не говоря за нищо и никого конкретно. Наблюдавам. И почти нямам надежда, че някой ще ме разбере. Не съм гаден лош мъж и тъпа хетерка. Най-малкото, защото не се дефинирам според креватните си предпочитания. Това, което ме интересува в този клуб е да има атмосфера, да има взаимност, да има приятелски жестове, които да не бъдат тълкувани като свалка. Интересува ме хората, които обичам, да са добре...
Само толкова.

This is why the lady is a PUNK!