Когато
ставам в полусън.И нямам съзнание.
Пия кафе.
Пуша половин кутия цигари.
Правя разни безсмислени и несмислени неща.
Давя се със себе си.
Автоматизирам се.
Заключвам вратата.
Вечер ме посреща Нищо.
Правя всичко като всички останали.
И съм сигурна, че няма да спася света. От себе си.
Тогава,
когато се вглеждам в Бездната,
наистина ми се иска и тя да се вгледа в мен.

Тогава,
когато броя посивели от самота врабци,
галя кървавата муцуна на залеза,
пия водка и не ям,
чувам как секундите капят по мен.
Обхождам личните си
Вечни ловни полета.
и съм доволна, че всичко е наред,
тоест не срещам себе си,
и отварям вратата на балкона.
По пълнолуние. Без луди.
Тогава,
когато Бездната ме поглъща,
искам да я погълна и аз.

Вместо това,
сутрин кашлям,
пуша кофти цигари,
заливам се с кафе.
Гледам огледалото и съм доволна,
че няма кръгове под очите му.
Хващам се за ръка
и сигурно още секунда
и ще успея да се прегърна.
Но си спомням,
че нощем се давя със себе си.
Или Бездната се дави с мен.

Сутрин се повръщаме.

когато Безсмислица става Безсънница...
Когато пия кафе и погледът ми мерджелее в празното, търсейки пълнотата на липсващото присъствие...
Когато ни има и все пак ни няма...

Абе, Рене, не ми се говори тук, я включи кюто, ако си още адекватна...и онлайн.

Като ме видите смислена- ударете ме с тухла 4ка - веднагически ще ми мине!

Когато се здрачава
се страхувам
И паля клечка след клечка
с Илюзията за Огън.

Когато се събуждам
отново поглеждам
към Слънцето -
с Надежда...

Слънчев ден на всички

the mind of the wind...

...Когато...тогава просто се разсънваш, идваш в съзнание. В последствие ... кутията цигари не е половин, а една; кафето свършва; започва денят и идва ред на уж смислените занимания. Спираш да се давиш...Не спасяваш света, а себе си. Тогава Бездната става нищожна дупчица, почти като кариес...и просто изваждаш зъба или правиш пломба, докато пак не се развали...

Когато във врабците - сиви и мрачни видиш гълъби...когато секундите те докасват едва, защото ги изпреварваш с мисълта си....тогава някой ти казва "Наздраве" на водката ... тогава огладняваш...тогава е спокойно...тогава зъбът се разваля и пак бива поправен, защото е само зъб... и само малко дупчица...

Тогава се прегръщаш, но толкова бързо, колкото бягаш от секундите...
Тогава Бездната е те смила. Не те поглъща.
...Прави ти път...

Поздрав, Рене :)

...да се разположиш удобно в невъзможното...

искала да имаше един истински убиец, който би ме убил с любовта си към живота

".....there is a killer on the road


riding in the storm


nothing left but run


run run Run....."

sold out

успяваш да се
разположиш
"удобно в невъзможното" ?

sold out

О! Здравей, Слепота......

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

ша ви уморат тези жени!!!


Поздрави от Бездната (където в крайна сметка те запраща всяка жена, когато - тогава).

Няма умора в "тези" жени, които и да са те!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

вечните ловни полета....[/]

но ония заселници изтребиха бизоните... няма вече там там бизони...

избиха племена...

не искам да говоря как купуваха измамнически земята от индианците...

и цялата гадост с резерватите...

-------------------
знам, че не искаш да слушаш каквото и да е. няма значение. за теб.

IMAGINE...