Не исках да смесвам българските поети с чуждите. Нито текстовете на песни, с тези, за които още мелодии няма. За това...отварям ново чекмедже - за чужди автори, но наши мисли.

Започвам с Борис Виан. Действайте и Вие!



ИСКАМ ЖИВОТА МИ ДА ПРИЛИЧА НА РИБЕНА КОСТ

Искам живота ми да прилича на рибена кост
Потопена в синя чиния
Искам живота ми да прилича на нещо
На дъното на едно-единствено нещо
Искам живота ми да прилича на пясъка в твоите шепи
Да има формата на плесенясал хляб или на стомна
Да има формата на пътък
И формата на всичко друго
На коминочистач или на люляк
На буца пръст
На подивял бръснар или на лудо пухче
Искам живота ми да има твойта форма
И той я има но това съвсем не е достатъчно
Аз съм винаги неудовлетворен.

***


ТЕ РАЗБИВАТ СВЕТА

Те разбиват света
на парчета безброй.
Те разбиват света
с тежък чук и пробой.
Но какво от това,
Но какво от това.
Има нещо за мен
от разбития ден.
Аз обичам света,
имам синьо перо,
имам пясъчен път
и врабченце добро.
Имам капка любов,
стръкче жива трева
и щурец-божество,
и сълза от роса.
Нека чупят света
на парчета безброй.
Имам много неща,
този свят е и мой.
Имам въздух за миг,
тънка струя живот
и в окото – светлик,
и ветрец, и листо.
И дори, и дори
да ме хвърлят в затвор,
все ще има за мен
свобода и простор.
Ще обичам аз пак
и килийния зид,
също – прангите с кръв
от затворник убит,
неудобния нар,
този сламеник стар
и лъчите от прах,
и шпионката – да,
ще обичам дори
и онези слуги,
дето водят ме вън,
за да видя пак цвят,
за да видя пак цвят.
Ще обичам дори
двете дълги греди
със триъгълен нож
и стражите в черно.
Ще обичам дори
коша, пълен със трици,
дето падат глави
на поети, войници.
Аз обичам света
и ми стига това:
стръкче синя трева,
малка капка роса
и страхливо врабче.
Те разбиват света
с тежки чукове, но
пак остава за мен
и за теб, сърце.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

Редактирано от So_HaPpY на 04.02.04 18:31.

отдавна исках напиша тези стихчета някъде.
ето сега го правя.
извинявам се ,че са на френски,търсих преводи в нета,но намерих не каквото ми трябваше.затова ги пускам в оригинал.


La grasse matinее

--------------------------------------------------------------------------------

Il est terrible
le petit bruit de l'oeuf dur cassе; sur un comptoir d'еtain
il est terrible ce bruit
quand il remue dans la mеmoire de l'homme qui a faim
elle est terrible aussi la tеte de l'homme
la tеte de l'homme qui a faim
quand il se regarde а six heures du matin
dans la glace du grand magasin
une tеte couleur de poussiеre
ce n'est pas sa tеte pourtant qu'il regarde
dans la vitrine de chez Potin
il s'en fout de sa tеte l'homme
il n'y pense pas
il songe
il imagine une autre tеte
une tеte de veau par exemple
avec une sauce de vinaigre
ou une tеte de n'importe quoi qui se mange
et il remue doucement la mаchoire
doucement
et il grince des dents doucement
car le monde se paye sa tеte
et il ne peut rien contre ce monde
et il compte sur ses doigts un deux trois
un deux trois
cela fait trois jours qu'il n'a pas mangе
et il a beau se rеpеter depuis trois jours
ca ne peut pas durer
ca dure
trois jours
trois nuits
sans manger
et derriere ce vitres
ces pates ces bouteilles ces conserves
poissons morts proteges par les boites
boites protegees par les vitres
vitres protegees par les flics
flics proteges par la crainte
que de barricades pour six malheureuses sardines..
Un peu plus loin le bistrot
cafe;-creme et croissants chauds
l'homme titube
et dans l'interieur de sa tete
un brouillard de mots
un brouillard de mots
sardines a manger
oeuf dur cafe-creme
cafe arrose rhum
cafe-creme
cafe-creme
cafe-crime arrose sang !...
Un homme tres estime dans son quartier
a ete egorge en plein jour
l'assassin le vagabond lui a vole
deux francs
soit un cafe arrose
zero franc soixante-dix
deux tartines beurrees
et vingt-cinq centimes pour le pourboire du garcon.



Cet amour


Cet amour
Si violent
Si fragile
Si tendre
Si desespere
Cet amour
Beau comme le jour
Et mauvais comme le temps
Quand le temps est mauvais
Cet amour si vrai
Cet amour si beau
Si heureux
Si joyeux
Et si derisoire
Tremblant de peur comme un enfant dans le noir
Et si sur de lui
Comme un homme tranquille au millieu de la nuit
Cet amour qu faisait peur aux autres
Qui les faisait parler
Qui les faisait blemir
Cet amour guette
Parce que nous le guettions
Traque blesse; pietine acheve nie oublie
Parce que nous l’avons traque blesse pietine acheve nie oublie
Cet amour tout entier
Si vivant encore
Et tout ensoleille
C’est le tien
C’est le mien
Celui qui a ete
Cette chose toujours nouvelle
Et qui n’a pas change
Aussi vrai qu’une plante
Aussi tremblante qu’un oiseau
Aussi chaude aussi vivant que l’ete
Nous pouvons tous les deux
Aller et revenir
Nous pouvons oublier
Et puis nous rendormir
Nous reveiller souffrir vieillir
Nous endormir encore
Rever a la mort,
Nous eveiller sourire et rire
Et rajeunir
Notre amour reste la
Tetu comme une bourrique
Vivant comme le desir
Cruel comme la memoire
Bete comme les regrets
Tendre comme le souvenir
Froid comme le marble
Beau comme le jour
Fragile comme un enfant
Il nous regarde en souriant
Et il nous parle sans rien dire
Et moi je l’ecoute en tremblant
Et je crie
Je crie pour toi
Je crie pour moi
Je te supplie
Pour toi pour moi et pour tous ceux qui s’aiment
Et qui se sont aimes
Oui je lui crie
Pour toi pour moi et pour tous les autres
Que je ne connais pas
Reste le
La ou tu es
La ou tu etais autrefois
Reste la
Ne bouge pas
Ne t’en va pas
Nous qui sommes aimes
Nous t’avons oublie;
Toi ne nous oublie pas
Nous n’avions que toi sur la terre
Ne nous laisse pas devenir froids
Beaucoup plus loin toujours
Et n’importe ou
Donne-nous signe de vie
Beaucoup plus tard au coin d’un bois
Dans la foret de la memoire
Surgis soudain
Tends-nous la main
Et sauve-nous.

keep walking...<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от бялa_koтka на 04.02.04 20:08.</EM></FONT></P>

Редактирано от бялa_koтka на 04.02.04 20:11.

Ян Бузаши

Облечи се красота

Олечи се красота заминаваме
сред влажната отворена рана
Реката лъщи в тревата като хвърлен нож
и ни ранява очите
Това е последна възможност да погледнем назад
към всичко което изглежда като дом като работа
като дълг
но обърни си главата с гърло на ваза
Тук е краят на миналото
Сега идват дърветата зелените ангели
чисти и вгледани в себе си
Доста се спъвахме във въжета опънари
между хората Ела
ида да скрия лицето си пазено от остра брада
и мълчание
тръгвам да слушам вятъра който свири
както брусът и ножът между боровете
Ела тръгвам да търся пещерата в която се вижда
как скалата сълзи където може
да приближиш до стената и да почувстваш
че си продължението на земята
където можеш да съставиш списък
на добрите хора които сме срещали някога
Ела моя любов Тръгваме към планините Още
имаме време

***

Риба чакаща дъжд на брега

Ще се боядисаме после с кора орехова
в кафяво
за да усетим при изгрев слънце как
са проникнали птици в нас
как кани се пълнят до гърлото чак
с мълчание от земята
и земята която дава форма на вазата
или форма на керемидата
ще се успокои Това
ще ни излекува от нашите болести без вина

Само ние които сме свикнали да спим
на отворен нож
ние на които пада солта на звездите в раните
Ние знаем кога започва разсъмването

Сънят самообладание внезапно по време на сън
Смърт миг на познание когато стават
нещата от нас

Да лежиш на брега сух неприсъстващ в съня
докато на изток се пусне розовата
ципица на зазоряването

Затова с орехова кора ще се боядисаме
в кафяво
за да усетим как при изгрев слънце
проникват птиците в нас

Ако

Ръдиард Киплинг


Ако можеш да запазиш равновесието си, когато всички наоколо ти
Загубват своето и теб обвиняват за това;
Ако можеш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в тебе
И все пак да имаш предвид тяхното съмнение;
Ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане;
Или ако те лъжат да не си служиш с лъжа,
Или ако те мразят да не се отдаваш на омраза,
И все пак да не изглеждаш твърде добър, нито да говориш твърде
мъдро.


Ако можеш да мечтаеш и да не направиш мечтите си свой господар;
Ако можеш да мислиш и да не направиш мислите своя цел;
Ако можеш да посрещнеш и Триумфа и Нещастието
И да се отнасяш еднакво към тези два измамника;
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изговорил;
Да бъде изопачена от подлеци и направена трап за глупци,
Или да наблюдаваш как нещата, за които си дал живота си, се рушат;
И да се наведеш и да ги създадеш отново с изхабените си вече
инструменти;


Ако можеш да натрупаш на едно всички свои печалби
И да ги рискуваш на един удар;
И да ги загубиш, и да започнеш всичко отначало
И никога нито дума да не промълвиш никому за твоята загуба;
Ако можеш да насилиш сърцето си, и нервите си, и мускулите си
Да ти служат дълго след като са отмалели,
И така да издържиш, когато нищо няма в тебе
Освен волята, която им казва: “Дерзайте!”


Ако можеш да разговаряш с тълпите и да запазиш достойнството си
Или да се движиш с царе и да незагубиш допира си с обиковеното;
Ако нито неприятел нито любящ приятел не може да те нарани,
Ако всички хора са ти мили, но никой твърде мил;
Ако можеш да изпълниш невъзвръщащата се минута с шейсет достойни
секунди,

Твоя е Земята и всичко, което е в нея;
И което е по – важно – ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

...да се разположиш удобно в невъзможното...

извинявам се, че е на английски, а не на български. но така и не намирам хубав превод. за вас, П. :)




A LITTLE BIT ABOUT THE SOUL
by Wislawa Szymborska

A soul is something we have every now and then.
Nobody has one all the time
or forever.
Day after day,
year after year,
can go by without one.

Only sometimes in rapture
or in the fears of childhood
it nests a little longer.
Only sometimes in the wonderment
that we are old.

It rarely assists us
during tiresome tasks,
such as moving furniture,
carrying suitcases,
or traveling on foot in shoes too tight.

When we're filling out questionnaires
or chopping meat
it's usually given time off.

Out of our thousand conversations
it participates in one,
and even that isn't a given,
for it prefers silence.

When the body starts to ache and ache
it quietly steals from its post.

It's choosy:
not happy to see us in crowds,
sickened by our struggle for any old advantage
and the drone of business dealings.

It doesn't see joy and sorrow
as two different feelings.
It is with us
only in their union.
We can count on it
when we're not sure of anything
and curious about everything.

Of all material objects
it likes grandfather clocks
and mirrors, which work diligently
even when no one is looking.

It doesn't state where it comes from
or when it will vanish again,
but clearly it awaits such questions.

Evidently,
just as we need it,
it can also use us
for something.

"i don't have low self-esteem. i just have low esteem for everyone else."

ето едно малко нещо от една шведска физичка-поетеса. :)

will you walk with me
in the rain?
will you dance with me
splashing liquid sunshine
and painting sidewalk rainbows?
will you share your red umbrella
as if we are inside a rose?
will your smile with me
through raindrop curtains?
will you walk with me
sweet-talk to me
write music with me
in the rain?

-zita-maria evensen

"i don't have low self-esteem. i just have low esteem for everyone else."

Това може да се изпее.:)
Физичка-поетеса ми звучи като колхозничка-артистка.:)
ЯкУ.:)

Благодаря, К. :) Това е...абе ти ще разбереш и без да обяснявам. ;)

Тъга

Загубих силата, куража,
приятелите, радостта
загубих и способността
да вярвам в гения си даже.

За Истината аз копнеех
и за другарка я желаех,
но след като я опознах,
бях вече отвратен от нея.

И все пак вечна тя остава,
а който нея не познава,
е най-нещастният от нас.

Сега пред Бога заявявам:
едничко благо притежавам -
че някога съм плакал аз.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

***
Сит съм до гуша, сит съм до ужас.
Даже да пея се уморих!
Като подводница долу, ненужен,
искам да легна - глух и тих.

Някой ми даде водка във кана,
някой ми каза "Ще мине, братле!",
Верка ми прати - беше пияна -
"Те ще помогнат, когато си зле."

Но нито водка, ни Верка успяха.
Пусто е с Верка, гадно - пиян.
Искам да легна на дъното, в пясъка,
за пеленгатори - глух и ням.

***

Бяло Безмълвие

Векове и епохи наред този свят
се стреми по-далеч от студа, към уют.
Но защо тези прици на север летят,
щом открай време птиците тръгват на юг?

Те не търсят известност, величие.
Под крилети им свършва ледът
и откритото щастие птиче е
за награда след дългия път

Но защо не ни хваща сън? И какво
ни подгони по тази висока вълна?
Не сме виждали северното зарево -
то е толкова рядко, че няма цена.

Гладни чайки блестят като мълнии.
Наште шепи са празни. Но тук
за награда след всяко безмълвие
непременно ще има звук.

Как отдавна сънувахме в бяло, снегът
е затрупал в очите ни всеки нюанс.
Ослепяхме отдавна, но идва мигът
да прогледне тук всеки от нас.

Тука няма да има мълчание.
Слабостта ще ни пусне от плен.
Срещу нощите на отчаяние -
за награда - полярен ден.

Север. Воля. надежда. Безкраят зове.
Сняг без кал, като дълъг живот без лъчи.
Няма гарван очите ни тук да кълве -
не се видят насам тези твари божи.

Не повярвали в порицатели
и поели по пътя нелек -
тук, в награда за самотата си,
непременно ще срещат човек.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

Анна Димова

Понякога забравям
как се живее,
а още не знам
как се умира,
помня само
как се обича
и когато се уморя
да сънувам,
отварям прозореца
и поливам цветята…

Блага Димитрова

ПОНЕ ДО УТРОТО

Нощта в буквалния смисъл ми бе последна -
изчезнаха усети, звуци, посоки, пулс.

Студено ми стана. Нахлуваше зима извътре.
Зъзнейки, стисках света като песъчинка в зъби.

Неговото оцеляване зависеше пряко от мен.
Събрах щипка дъх, в костелив орех се свих.

Поне до утрото.

И бавно започна звук подир звук да проглежда.
Най-сетне и аз отворих изпити от смок сетива.

Ликуваше вън светът, избавен по чудо чрез мен.
И звънтеше пронизително все по-зелено.

От извора чак до устието на бързотечния ден,
признателен, че заради него бях устояла сама.

Поне до утрото.