Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 00:42 09.06.24 
Запознанства
   >> Ева и Ева
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема Re: "Последният валс" - Борис Вианнови [re: So_HaPpY]  
Автор ReneМодератор (uncommunicative)
Публикувано06.11.04 15:24



Последното утро.
Последната вест.
Баналните мутри.
Последен адрес.
Сбогувам се с всичко тук днес.

Кафето последно.
Последния фас.
Последна монета.
Последния шанс.
Сбогом, тръгвам от вас.

Последна прегръдка.
Последен хотел.
Последната глътка.
Последен коктейл.
Сбогом, отивам си и от теб.

Последно съмнение.
Последен романс.
Последната сцена.
Последния танц.
Сбогом, отивам си от вас.

На кея на Сена -
последния валс.
Последен за мене.
В последния час.
Сбогом, отивам си от вас.

Последната вечер.
Последна луна.
Последната песен.
Последна вина.
Спете, спокойна е нощта.

Последният поглед.
Последният мост.
Последното сбогом.
Последния скок.
Един кръг и полет дълбок.

Не влизайте в клуба пияни, дрогирани, гладни и със зъбобол !


Тема Петър Чухов + soundtrackнови [re: So_HaPpY]  
Автор So_HaPpY (Мъник)
Публикувано16.11.04 13:36



В градината...


В градината
на слабата реалност
изплитам кошници,
събирам плод.

В небето нощем хиляди звезди
са думите.

Не се безпокоя.

Тук всичко се променя
деликатно.

И в мен се трупа нежно
груба сила.

Рисувам
зад очите
урагана,
със който
ще се помета.

Soundtrack: Ticon - The First Moment





Тема Слово на Кърт Вонегътнови [re: So_HaPpY]  
Автор So_HaPpY (Мъник)
Публикувано17.11.04 17:24



...пред випуск 97 на Масачузетския университет


Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло.

Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещото, той ще бъде този за плажното масло.

Ползата от плажното масло в дългоспочна переспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:

Радвайте се на силата и красотта на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми след 20 год. Като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И въщност изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота сте бъдат неща които никога на са ви идвали наум.

Всеки ден правете нещо което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсърдечни към вашата.

Чистете си зъбите с конец.

Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.

Най–интересните хора, които познавам са знаели на 22 год. какво искат от живота. Някой от най–интересните на 40 год. все още не знаят.

Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.

Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.

Може би сте се разведете на 40 год., може би ще празнувате 75 год. сватба.

Каквото и да стане не си поздравявайте или самообвинявайте твърде много.

Вашият избор е на половина късмет. Както и изборът на всеки друг.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който някога сте притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.

Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат за винаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.

Разберете че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек.

Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.

Уважавайте възрастните.

Не очаквайте някой да ви помага. Може би сте имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре.

Не си играйте твърде много с косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.

Внимаваайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване за да се представи на по – висока стойност.

Но имайте ми вяра за плажното масло.



Тема ...нови [re: So_HaPpY]  
Автор kлapиc (небе мрачно)
Публикувано20.11.04 17:33



Понякога отново чета писмата ти.
Търся отговори някъде там.
Кажи ми, защо е тази безумна тъга?
Разкажи ми отново за нашата обич.
Всеки миг осъзнавам какво разпиляхме.
Всеки миг виждам пред очите ми
да излита в небето безизразно
ятото гълъби на сричките
от всяко наше "обичам те".
И питам се, кой пие сънят ми
без капчица да ми остави.
Остава ми само безкрайното лутане
в нашите общи бивши пространства,
където необезпокоявана
отново с теб летя.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...


Тема Re: The Drawerнови [re: So_HaPpY]  
Автор Пapвaти (shtur4e)
Публикувано22.11.04 11:02



Накрай ще кажа аз това:
Не се кълни в любов
и...сбогом!

Ще полудея....

Не! С глава безумна
ще достигна Бога!
Как люби ти -
едва напи със устни
гибелта несмело.
Как люби ти -
ти ме уби!
Но ме уби тъй неумело...
замах жесток,
с несръчността.
Не, няма прошка.
Мойто тяло е живо,
ходи по света, но
то е празно,
опустяло.
Челото труди се едва,
ала строшени са ръцете...
и чезнат ято в синева,
и звуците,
и цветовете.

Бела Ахмадулина

Макар да казват всички,че
щурците свирейки,умират


Тема Re: Робер Десноснови [re: So_HaPpY]  
Автор ReneМодератор (uncommunicative)
Публикувано28.11.04 05:13



* * *

Аз толкова мечтах за теб,
че ти изгуби своята реалност.
Изчезна времето, отредено
да прегръщам тялото ти,
да целувам думите,
трептящи на твоите устни.

Аз толкова мечтах за теб,
че ръцете ми твоята сянка
прегръщат по навик,
и не ще ми бъде възможно
да те докосна наистина.

Ако се появиш - топла и жива,
душата ми омагьосана,
ще ме превърне
в сянка пред теб.
Каква жестока ирония...

Аз толкова мечтах за теб,
че време е да се събудя,
но тялото ми е отпуснато безволно
и доверчиво облегнато на любовта-
ти единствено си ми нужна.
Нямам смелост да докосна
ни челото, ни мечтаните устни -
треперя пред тази целувка.

Аз толкова мечтах за теб,
толкова скитах,
говорих с призраци,
твоят призрак прегръщах,
че нищо в мен не остана.
И съм призрак сред призраци,
сянка сред сенките,
обречена на живот.


Последно

С такава сила аз мечтах за теб,
и толкова вървях, и толкова говорих,
и толкова обичах твойта сянка,
а нищичко от теб не ми остана.
Остана ми
да бъда сянка между сенките,
да бъда сянка повече от сянката,
да бъда сянката,
идваща в твоя слънчев живот.
1944 г.

-------------
Робер Деснос/1900-1945/ - емблематичен френски поет - сюрреалист. Загинал в нацистки концлагер.

Не влизайте в клуба пияни, дрогирани, гладни и със зъбобол !

Редактирано от Rene на 28.11.04 05:26.



Тема Миряна Башева - Балада за мрачното кафененови [re: So_HaPpY]  
Автор So_HaPpY (42)
Публикувано07.12.04 22:56



Земята тежко се въртеше.
Валяха слепи дъждове.
Незнаен облак се косеше
по стихналите ветрове.
Не беше зима, нито есен,
а дявол знае кой сезон -
дошъл безсрочен, безадресен,
и той отчаян ветрогон.
Сновяха мокри минувачи,
ревяха спънати коли...
Въпрос от левите мигачи:
"И в дясно ли така вали?"
И нямаше да има слънце,
ни нищо мило на света.
А щастие и рози? Грънци.
Измислица и суета.

Тогава, точно в пет без десет,
едно чевръсто цигане
домъкна вечерната преса
в разкиснатото кафене,
намигна с дяволска зеница,
разнесе дъх на влажен звяр,
а сервитьорката-чистница
го погна с крясък и шамар.

И то се втурна към вратите,
разсипа вестници и смях.
За миг му мернахме петите
през ситния дъждовен прах.

На мене впрочем ми се стори
(през мировата ми тъга),
че то се спря и се престори
на малка шарена дъга.
Във всеки случай - духна вятър
и под дъгата се провря.
И стана ясно, че е лято,
и облакът си отлетя.
И слънцето дъжда метеше
с разперените си метли...

А кафенето се косеше:
"Тъй светло е, та чак боли!"

Магически театър. Вход не за всички, не за всеки. Само... за... умопомрачени!


Тема Едвин Сугарев - Не!нови [re: So_HaPpY]  
Автор So_HaPpY (42)
Публикувано07.12.04 22:59



Часовникът се счупи и пясъкът се пръсна.
Не съществува време и никой не възкръсва.
Напред сега назад е, нагоре е надолу.
Пророците са неми, царете ни са голи.
Фалшив е всеки плач, и кух е всеки ропот.
Потопът е във нас, и ние сме в потопа.
Какво да променим, историйо безлика?
Какво от нас зависи, от нас какво се иска?
Какво сме надробили и кой ни е орисал?
Кой в угарта словесна ще засее смисъл?
Разлъчени с делата, ръцете ни умират.
Душите ни са жаби, а блатото всемир е.
Защо наместо гълъб изпратихме орлите
в пространствата духовни, разпнати под звездите?
Защо деца се раждат, какво да им разкажем,
когато фалшът лази през приказките даже?
И как по пътя блуден да търсим пак Итака,
когато мракът в нас е и ние сме във мрака?

Магически театър. Вход не за всички, не за всеки. Само... за... умопомрачени!


Тема Станка Пенчеванови [re: So_HaPpY]  
Автор junglistic-sistaz.com (PioneerHDJ-1000)
Публикувано11.12.04 00:34



Сила


Аз мога на устата си да заповядам -
и тя мълчи, или се усмихва само.
Лежат у мене думите като затворници,
затисната е тежката врата със камък.

Аз мога на очите си да заповядвам:
те стават вирове дълбоки и зелени,
незнайно дъно скрили в глъбините си.
Водите са спокойни и студени...

Ръката ми се подчинява мълчаливо:
лежи на скута ми като заспала птица
или докосва пръстите ти с безразличие -
не е гнездо за нея твоята десница...

Ако поискам -
ще те погледна тъй, че сред тълпа голяма
да ме усетиш и да се обърнеш.
Ако поискам - устни ще помръдна само,
а ти ще знаеш вече всички думи.
Поискам ли - ще сложа длан на твойто рамо
и ти ще минеш бос през жар и пламък...



***(Остави ме най-после..)

Остави ме най-после сама!
Цял ден вървиш след мене -
Когато мълча и когато говоря,
По улицата и у дома,
От мига на събуждането
До мига на съня…
Усещам те, без да те виждам.
Знам какво ми казваш,
Макар че не чувам гласа ти.
Ще избягам от теб!
- Да остана най-после сама -
Без твоите ръце в ръцете ми,
Без твоите очи в очите ми,
Без твоята душа - в моята;
Тогава ще си поема дъх,
Ще спусна клепачи -
Да си почина най-сетне от теб,
Дето цял ден вървиш по петите ми...
А когато отворя очи,
Най-напред ще попитам:
"Къде си?
Не ме оставяй сама!"

*** (Как ли ни се смеят..)

Как ли ни се смеят
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
И писма си пишем
Пълни с думи ласкави,
И сме се подписали
Във снега и в пясъка,
Крили сме за спомен
Листи жълто-алени...
Сигурно сме смешни
Като изкопаеми
В тоя век на разума
И на лунни полети -
Как ли ни се смеят
Тия, дълкокосите,
Тия, късополите!
И не знаят, бедните,
Колко ни е хубаво
Да сме несъвременно,
Старомодно влюбени...


Опис на Вещи

Ако, не дай си боже, моят час ме настигне
Сред леден площад, сред улица гореща -
Ще вдигне някой мрежата с хляб и книги,
А служебното лице ще опише моите вещи.
Писалка. Не златна.
От употреба изтрита.
Тя пишеше "Мили."
И: "Възразявам. Не съм съгласна."
Портмоне. Констатирахме, че парите...
Парите ли? С тях бяхме наясно:
Знаех цената им и знаех да ги пилея.
Ключ секретен. И от кутия на поща.
Моят дом. Със цветята, с мушичките в полилея,
Със кратките дни и с дългите нощи,
С едно момиче, без което е пусто и скучно,
С една снимка на мъж върху скрина.
И в едно чекмедже - половината живот заключен...
Намерихме стари билети -
За влак, за кино...
Колко път през живота си пропътува!
На тръгване трептях от очакване цялата
И от радост звънтях - че се връщам.
До ново отплуване.
... и дреболии: гребен,
парфюм, огледало...
Не бях хубава. Но обичана бях. До края.
До последната, недовършена мисъл.
Тук описът свършва. Печат.
И човекът не знае,
Че всъщност живота ми е описал.

sound.vision.soul


Тема Иля Велчев - Монолог на чашка кафенови [re: So_HaPpY]  
Автор leeloo8O (hape losho)
Публикувано15.12.04 11:18



Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...

One only understands the things that one tames.



Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.