***
... и аз ще си отида. Но птиците ще останат и ще пеят:
и моята градина ще остане, зеленото дърво
и неговият извор.
Много следобеди небесата ще са сини и лазурни,
Камбаните във кулата ще пеят,
Както пеят днес следобед.
Хората, които ме обичаха, ще си отидат,
Градчето ще се буди хубаво и ново всяка пролет.
Но духът ми ще се носи винаги печален
Във същия потаен кът на моята градина.

Хуан Рамон Хименес
El Viaje Definitivo


***
Състоянията на самотната птица са пет:
Първото е, че се стреми към най-високото;
Второто, че не тъгува по приятели, дори
И за тези от собствения си вид;
Третото – че целта й е винаги небето;
Четвъртото – че няма определен цвят;
И петото – че пее много нежно.

Сан Хуан де ла Крус

Прегръщам те.

This is why the lady is a PUNK!

4. Дъщери йерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
5. Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя - моето собствено лозе не запазих.
6. Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм скитница край стадата на твойте другари?

Старият завет, Книга Песен на Песните, от Соломона*

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 11.02.04 16:45.

и ако някога забравя тази нощ
със нейната пияна крачка,
не се сърди.
и не защото няма смисъл.
заради мен,
а заради може би
заради себе си не се сърди.

IMAGINE...

Едно прекрасно руско стихотворение,посветено от Пушкин на една неизвестна жена......аз го посвещавам пък на Tweety
Забележка:тъй като нямам ЬI, ще пиша някои думи с ЬИ

К***


Я помню чудное мгновение:
передо мной явилась тьи,
как мимолетное виденье,
как гений чистой красотьи.

В томленьях грусти безнадежной,
в тревогях шумной суетьи,
звучал мне долго голос нежньий
и снились мильие чертьи.

Шли годьи.Бурь порьив мятежньий
Рассеял прежние мечтьи,
и я зябьил твой голос нежньий
твои небесньие чертьи.

В глуши,во мраке заточенья,
Тянулись тихо дни мои,
без божества,без вдохновенья,
без слез,без жизни,без любви.

Душе настало пробужденье:
и вот опят явилась тьи,
как мимолетное виденье,
как гений чистой красотьи.

И сердце бьется в упоенье,
и для него воскресли вновь,
и божество,и вдохновенье,
и жизнь,и слезьи,и любовь.

Часто от Тетраптиха

Облако в штанах

....Вы думаете, это бредит малярия?

Это было,
было в Одессе.

"Приду в четыре",- сказала Мария.
Восемь.
Девять.
Десять.

Вот и вечер
в ночную жуть
ушел от окон,
хмурый,
декабрый.

В дряхлую спину хохочут и ржут
канделябры.

Меня сейчас узнать не могли бы:
жилистая громадина
стонет,
корчится.
Что может хотеться этакой глыбе?
А глыбе многое хочется!

Ведь для себя не важно
и то, что бронзовый,
и то, что сердце - холодной железкою.
Ночью хочется звон свой
спрятать в мягкое,
в женское.

И вот,
громадный,
горблюсь в окне,
плавлю лбом стекло окошечное.
Будет любовь или нет?
Какая -
большая или крошечная?
Откуда большая у тела такого:
должно быть, маленький,
смирный любеночек.
Она шарахается автомобильных гудков.
Любит звоночки коночек.

Еще и еще,
уткнувшись дождю
лицом в его лицо рябое,
жду,
обрызганный громом городского прибоя.

Полночь, с ножом мечась,
догнала,
зарезала,-
вон его!

Упал двенадцатый час,
как с плахи голова казненного.

В стеклах дождинки серые
свылись,
гримасу громадили,
как будто воют химеры
Собора Парижской Богоматери.

Проклятая!
Что же, и этого не хватит?
Скоро криком издерется рот.
Слышу:
тихо,
как больной с кровати,
спрыгнул нерв.
И вот,-
сначала прошелся
едва-едва,
потом забегал,
взволнованный,
четкий.
Теперь и он и новые два
мечутся отчаянной чечеткой.

Рухнула штукатурка в нижнем этаже.

Нервы -
большие,
маленькие,
многие!-
скачут бешеные,
и уже

у нервов подкашиваются ноги!

А ночь по комнате тинится и тинится,-
из тины не вытянуться отяжелевшему глазу.

Двери вдруг заляскали,
будто у гостиницы
не попадает зуб на зуб.

Вошла ты,
резкая, как "нате!",
муча перчатки замш,
сказала:
"Знаете -
я выхожу замуж".

Что ж, выходите.
Ничего.
Покреплюсь.
Видите - спокоен как!
Как пульс
покойника.
Помните?
Вы говорили:
"Джек Лондон,
деньги,
любовь,
страсть",-
а я одно видел:
вы - Джоконда,
которую надо украсть!
И украли.

Опять влюбленный выйду в игры,
огнем озаряя бровей загиб.
Что же!
И в доме, который выгорел,
иногда живут бездомные бродяги!

Дразните?
"Меньше, чем у нищего копеек,
у вас изумрудов безумий".
Помните!
Погибла Помпея,
когда раздразнили Везувий!

Эй!
Господа!
Любители
святотатств,
преступлений,
боен,-
а самое страшное
видели -
лицо мое,
когда
я
абсолютно спокоен?

И чувствую -
"я"
для меня мало.
Кто-то из меня вырывается упрямо.

Allo!
Кто говорит?
Мама?
Мама!
Ваш сын прекрасно болен!
Мама!
У него пожар сердца.
Скажите сестрам, Люде и Оле,-
ему уже некуда деться.
Каждое слово,
даже шутка,
которые изрыгает обгорающим ртом он,
выбрасывается, как голая проститутка
из горящего публичного дома.
Люди нюхают -
запахло жареным!
Нагнали каких-то.
Блестящие!
В касках!
Нельзя сапожища!
Скажите пожарным:
на сердце горящее лезут в ласках.
Я сам.
Глаза наслезненные бочками выкачу.
Дайте о ребра опереться.
Выскочу! Выскочу! Выскочу! Выскочу!
Рухнули.
Не выскочишь из сердца!

На лице обгорающем
из трещины губ
обугленный поцелуишко броситься вырос.

Мама!
Петь не могу.
У церковки сердца занимается клирос!

Обгорелые фигурки слов и чисел
из черепа,
как дети из горящего здания.
Так страх
схватиться за небо
высил
горящие руки "Лузитании".

Трясущимся людям
в квартирное тихо
стоглазое зарево рвется с пристани.
Крик последний,-
ты хоть
о том, что горю, в столетия выстони!
.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПО ЛЮБЯЩИЯТ

Гледайки към звездите, всичко смислено в тях
мога мигом да пратя по дявола без страх,
но в света се боя, твърде малко макар,
от безразличието на човек или звяр.

Нима може звездите с копнеж да горят,
без да срещат ответност от нашия свят?
И щом взаимност няма в тази страст,
по-любящият нека съм аз.

И като обожател на звезди,
на които не им пука дори,
гледайки ги, не бива да твърдя,
че ужасно ми липсват през деня.

Ако всяка звезда се стопи и умре,
ще се науча да гледам в празното небе
и да чувствам възвишен абсолютния мрак,
ако и да ми струва малко време все пак.

***

ЕПИТАФИЯ НА ТИРАНА

Той постигна завидно съвършенство накрая
и стилът на поезията му стана прост и разбран;
лудостта той познаваше като своята длан,
впечатляваха го армейски и флотски лица;
от смеха му сенатори се смееха гръмко,
от плача му умираха по улиците деца.

***

ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите – всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

КАК ДА СЕ НАПРАВИ ПОРТРЕТ НА ПТИЦА

Нарисувайте най-напред една клетка
клетка с отворена вратичка
Нарисувайте след това
нещо красиво
нещо простичко
нещо хубаво
нещо полезно
за птицата
След това
поставете платното до едно дърво
в някоя градина
в някоя гора
в някоя дъбрава
Скрийте се зад дървото
без да казвате нищто
без да помръдвате...
Понякога птицата идва скоро
но може да минат дълги години
преди тя да се реши да дойде
Не бива да се отчайвате
Чакайте
Чакайте ако е нужно години
тъй като бързината или бавността на пристигането
нямат никаква връзка
с успеха на картината
Когато птицата пристигне
ако пристигне
запазете пълно мълчание
Почакайте птицата да влезе в клетката
и когато вече е влязла
затворете леко вратичката с четката
След това
заличете една по една всички пръчици за кацане
като се стараете да не докосвате нито едно перце на птицата
След това нарисувайте дървото
като изберете наи-хубавия му клон
за птицата
Нарисувайте също зелената шума и свежестта на вятъра
прашеца на слънцето
и шума на животинките сред тревата в лятната жега
Ако птицата не запее
това е лош знак
знак 4е картината е лоша
Но ако тя запее това е добър знак
знак 4е вие можете да се подпишете
Тогава отскубнете съвсем лекичко
едно от перата на птицата
и напишете своето име в някой ъгъл на картината.


'Les enfants qui s'aiment'

Les enfants qui s'aiment s'emrassent debout
Contre les portes de la nuit
Et les passants qui passent les designent du doigt
Mais les enfants qui s'aiment
Ne sont la pour personne
Et c'est seulement leur ombre
Qui tremble dans la nuit
Excitant la rage des passants
Leur rage leur mepris leurs rires et leur envie
Les enfants qui s'aiment ne sont la pour personne
Ils sont ailleurs bien plus loin que la nuit
Bien plus haut que le jour
Dans l'ebloissante clarte de leur premier amour.

'Децата, които се обичат'

Децата, които се обичат се прегръщат прави
Срещу вратите на нощта
И мунувачите, които минават, ги сочат с пръст
Но децата, които се обичат
Не са там за никого
И това е само тяхната сянка
Която трепти в нощта
Възбуждаща гнева на мунувачите
Техния гняв, тяхната омраза, техните смехове и тяхното желание
Децата, които се обичат, не са там за никого
Те са другаде много по-далече от нощта
Много по-високо от деня
В заслепяващата светлина на първата си любов.


ЗА ТЕБ МОЯ ЛЮБОВ

Отидох на пазара за птици
и купих птици
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за цветя
И купих цветя
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за желязо
и купих окови
тежки окови
За теб
Моя любов
И после отидох на пазара за роби
И теб търсех
Ала не те открих
Моя любов

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Емили Дикинсън

Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които
страданията да понамали -
а после да заспи - да заспи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.

* * *
Научихме любовта добре -
буквите - думите - първа глава
от книгата - и откровението -
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас -
видя в другите очи -
светло незнание на дете -
детско незнание - да личи.
Което единият не бе разбирал -
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта -
и истината - с много страни!

* * *
Някои мислят правото да загинеш
за неоспорвано право.
Опитай се - и веднага Вселената
ще те погледне сурово -
и ще изпрати отсреща полиция.
Не можеш и да умираш по желание -
без Природата и Човечеството
да ти направят дознание.

* * *
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

* * *
Раят е толкова далече -
че е във стаята до нас -
ако приятел чака в нея
съдбовния си час.

Каква ли сила е в душата -
да може тя да изтърпи
шума на идващите стъпки -
отварящите се врати


* * *
Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.


* * *
Миналото е особено създание,
щом го погледна в лицето -
не знам
дали ще получа възторг -
или пък срам.
Ако го срещнеш без оръжие,
по-добре побегни -
че неговата ръждясала пушка -
понякога - гърми.

* * *
Вода - от жаждата се научава.
Земя - от прекосени Океани.
Възторг - от соазми в мрак,
Мир от войни за него водени,
Любов - от плесента на спомена -
И птиците - от Сняг.

* * *
Много безумие е най-върховен смисъл -
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото мезумие -
Където множеството обладава.
Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което се надига.
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с верига.

* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че ще ни навикат.
Колко мрачно е да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Части от 'По пътя'. Бях си ги преписала тия редове преди. Звучат несвързано ...но и някак свързано.

'обзета от своят завистлива, обезсърчавана любов към тоя човек, който беше тъй изумяващо верен на себе си в своята презрителна-яростна лудост.'

'а аз се тъттрех отзад както цял живот съм се тътрал след хората, които са ми били интересни, защото за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж...а горят, горят като приказни жълти фойерверки.'

'Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.'

'Накъде? Какво? Защо? Заспете, въпроси! А тая вятърничева тайфа лети напред.'

'А може да се окаже и друго, че змията е просто обвивка, в която се крие ято гълъби; и когато тя умре, облаци от сиви гълъби ще изпърхат от нея и ще понесат вести за мир по целия свят.'

'сбогом безсмислени съмнения, сбогом бесове.'

'Но какво от това, пътят е живот'

'просто нямам представа как се поддържа близостта'

'Дийн се напи лудо, демонично и божествено.'

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

откъс от речта на реджиналд селкърк, лудия философ, пред нейно величество, изпълняваща длъжността глава на човечеството

"нашата забележителна цивилизация ли? аз нямам нищо против това прилагателно - то я определя правилно, но решително възразявам против дълбокото и самодоволно възхищение, което то крие в себе си. всички разкази - и най-вече вашият, ваше величество - показват, че чистата, мила, наивна и неопетнена цивилизация на едема е струвала хиляди милиони пъти повече от нашата. какво е цивилизация, ако вземем тази дума в точното и значение? в нравствено отношение това означава потискане на грозните страсти, повишаване на моралното ниво; в духовно - това е смъкване на идолите и възцаряване на бога. в материално - хляб и справедливост за повечето хора. такава е обикновената формула, обикновената дефиниция, която всеки приема без възражение.
нашата цивилизация е забележителна с някои чисто показни, външни черти; тя е забележителна с научните си и технически чудеса, забележителна е с материалната пренаситеност и това тя нарича развитие, прогрес и какво ли не още; забележителна е с разкивяването на дълбоките тайни природата, с победата над нейните сурови закони; забелжителна е с нечуваните си финансови и търговски успехи; забележителна е с жаждата за пари и с безразличието към начина, по който се получават тези пари; забележителна е с невероятните размери на частните богатства и с щедростта, с която те се дават на институти, милеещи за развитието на обществената култура; забележителна е с нищетата; забележителна е с изненадите, които и поднася това изключително нейно отроче - организацията, най-новото и най-могъщото творение на търгашеския ум, което върши чудеса в транспорта, в заводите, в областта на съобщенията, в разпространяването на новините, в книгоиздаването, в журналистиката; в защитата на работниците, в потискането на работниците; в превръщането на всички национални партии в покорни стада, в преграждане достъпа на силни характери и умове до държавни служби, в избирането на продажни законодатели, бъбриви конгреси и граждански управи, които грабят своя град и срещу пари покровителстват комарджии, крадци, проститутки и сводници. това е цивилизация, която кисвидира простотата и спокойствието на живота и замени неговата поезия, неговите романтични мечти и видения с треската за пари, с пошли идеали и вулгарни амбиции, със сън, който не ободрява; тя измисли хиляди излишни луксове и ги превърна в необходимост; тя създаде хиляди алчни апетити, но не задоволява нито един от тях; тя свали бога и въздигна на неговия престол сребърника.
религията напусна сърцето и се премести в устата. ной сам казва това. беше време, когато две секти, разделени само на косъм от някаква доктрина, бяха готови да воюват за този косъм, да убиват, да измъчват, да подлагат на гонения, да умират за него. религията беше в сърцето. тя беше необходимост, тя беше жива, тя беше същината на човека. кой е готов да воюва днес за своята религия освен на думи? вашата цивилизация сама докара потопа. тъй казва ной и то се готви за него.

hang my head drown my fear till you all just disappear