Ловеше Мечтата ми изплъзващите се сенки,
изплъзващите се сенки на дните угаснали.
Аз по кулата лазех, и трепереха стъпалата,
и трепереха стъпалата под мене, безсилния.

Колкото се изкачвах, толкова ясно,
толкова по-ясно виждах Безкрайност.
Някакви звуци скриптяха край мен,
звуци скриптяха край мен - Небесни и Земни.

Колкото високо пълзях, толкова светли блестяха,
толкова недостижими блестяха върховете планински,
и сияние прощално като ласка изпращаха,
като ласка изпращаха на очите невиждащи.

И под мене изведнъж нощ бездънна настъпи,
нощ бездънна настъпи - сън безлунен за нас.
А в очите ми светеше безумното слънце,
безумното слънце изгаряше с нас.

Аз узнах как да прегръщам сенките,
неуловимите сенки на дните предишни,
и все по-високо се качвах по кулата,
и под мене звънтяха стъпалата безмилостни.

****
Непознатият звук ме обгръща.
Покорена от него,
изведнъж става млада душата ми.
Дали притискам към устните си, сънувайки,
твоята длан ?
Господи, губя дъха си....

Сънувам - отново съм влюбен,
оврагът пуст и горчивите бурени,
бодливият храст,
мъглата вечерна разкъсал.

През цветята, листата, и бодливите клони,
аз зная -
старата къща ще надникне в сърцето ми.
Ще надникне небето в сърцето ми, розовеещо с изгрева
в твоя прозорец.

Този глас, той е твоят,
не разбирам звукът му,
но знам - той отнесе душата и тъгата ми,
и какво от това, че само насън
целувам ръката ти...

XII.

Истинска жена, узряла ябълка, огнена луна,
мирис на водорасли, на тиня и слънце,
каква е тази смътна ясност между твоите клони?
Каква е тази древна нощ, която се усеща в тебе?

Любовта, ах, това пътешествие с водата и звездите,
с въздуха задъхан, с гневния хаос на бурята:
любовта е двубой на размахани саби-мълнии,
две повалени тела, поразени от капчица мед.

С целувки минавам по твоята малка безкрайност,
по твоите брегове и реки, по твоите селца
и огънят първороден, превърнал се в сладост.

Тича и бълбука по тънките струйки на кръвта,
докато не падне подобно на нощен карамфил
и не избухне за миг като лъч ненадеен в нощта.


XXVII.

Така естествена си, гола, като своята ръка,
заоблена и гладка, земна и прозрачна,
във лунни линии и ябълкови пътища,
така си тънка, гола, като голо житно стръкче.

Така си синя, гола, като нощ кубинска,
бръшляни и звезди косите ти оплитат,
така си златно, гола, и така огромна,
като огромен летен ден във златен храм.

Така си малка, гола, като нокътче от себе си,
въздушна, розова - докато утрото изгрее
и влезеш ти в подземието на света като в тунел,

в тунел със много дрехи, с много труд, където
помръква яснотата ти, облича се и пада
и се превръща пак в една оголена ръка.

Из "Утро"

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...

***

Видях
пера на щъркел
да се носят
надолу по реката.
Защото птицата летеше.


***

Последна ябълка виси
тъмночервена на дървото
и сияе
ярко в светлината.
Вечерен слънчев лъч залива
сочността й
като светофар.

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...

In einen Teppich aus Wasser

In einen Teppich aus Wasser
sticke ich meine Tage,
meine Guelter und meine Krankheiten.
In einen Teppich aus Gruen
sticke ich meine roten Leiden,
meine blauen Morgen,
meine gelben Doerfer und Honigbrote.
In einen Teppich aus Erde
sticke ich meine Vergaengnis.
Ich sticke meine Nacht hinein
und meinen Hunger,
meine Trauer
und das Kriegsschiff meiner Verzweiflungen,
das hinuebergleitet in tausend Gewaesser,
in die Gewaesser der Unruhe.
in die Gewae228;sser der Unsterblichkeit.

П.П. Извинявам се, че пускам текста в оригинал, но не намерих достатъчно добър превод.

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...

Редактирано от So_HaPpY на 10.08.05 13:08.

Понесла на устните си леки плодове,
накитена с безброй разцъфнали цветя,
прославена в прегръдката на слънцето,
щастлива от своята любима птичка,
и възхитена от капка дъжд,
и по-красива от ранно утринно небе,
и вярна.
Говоря за една градина. Мечтая.
Но всъщност любя.

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Хубаво е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

* Фадо *

Който е видял корабите
да изтичат,
има сигурността в своите очи,
твърдият залог на думата
и грубото неверие в молитвата.

Който е видял да довеждат роби,
муниции и измами,
и една дива смокиня върху брега,
удърът с камшика взет за смях,

този, който е видял корабите
да му причиняват болка,
железата, лавата и палмовите дървета,
не вярва нито на светците, ни на легенди,
отказва връзките, разрушава пристанищата,
и приема ветровете за огнища.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много,много е хубаво


"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

АКО ЧОВЕК МОЖЕШЕ ДА ИЗКАЖЕ





Ако човек можеше да изкаже което обича,
Ако човек можеше да издигне любовта си към небето
Като облак в светлината;
Ако като стени, които се срутват,
За да поздравят истината, въздигната наполовина,
Би могъл да срути тялото си, оставяйки само истината на любовта си,
Истината за себе си,
Която не се нарича слава, съдба или амбиция,
А любов или желание,
Аз щях да бъда онзи, който си представях;
Онзи, който с езика, очите и ръцете си,
Прогласява пред хората загърбената истина,
Истината на истинската си любов.



Свобода не познавам, освен свободата да съм в някого затворник,
Чието име не мога да чуя, без да потръпна;
Някой, заради когото забравям скъдното съществуване,
За когото денят и нощта са за мене което поиска,
И тялото ми и духът ми плуват в тялото му и духа му,
Като ладии изгубени, които морето отхвърля или издига,
Свободно, със свободата на любовта,
Единствената свобода, която ме възторгва,
Единствената свобода, за която умирам.



Ти оправдаваш моето съществуване:
Ако не те познавам, не съм живял,
Ако умирам, като не те познавам, не умирам, защото не съм живял.




От испански: Рада Панчовска