КОГАТО СИ ДАЛЕЧЕ, ЖИВЕЯ КАТО В СЪН
от телефонен звън до телефонен звън,
от разговор до разговор. А помежду им - прах
от всичките ми думи, които разпилях,
от всичките ти думи, които не дочух,
от нежност, разхвърчана като тополов пух,
от пърхаща целувка до перило на мост,
от отговор внезапен, все още под въпрос,
от някакъв неистов, осъмнал в сняг април,
от дните ми, в които изобщо не си бил,
от дните ти, в които съвсем не съм била,
от бегла драскотина на тъничка стрела,
от всичките ми още несторени вини,
които ми прощаваш, когато позвъниш.

Магически театър. Вход не за всички, не за всеки. Само... за... умопомрачени!

В полет
изгарят крилата.
Земята привлича ме властно
Все още
се питам дали
обичам те толкова страстно.
Поглеждам -
това са твоите очи,
оказва се грешка, навярно
отдавна
ти вече летиш
под друго небе лъчезарно...

Простота

На Айдe Ланхе


Отваря се градинската вратичка
с покорството на страницата,
която с трайно почитание отгръщат често,
и погледите няма защо навътре
да се взират към предметите,
които вече са изцяло в паметта.
Познавам навиците и душите
и онова наречие от недомлъвки,
от цялата човешка общност изтъкавано.
Не ми е нужно да говоря,
ни привилегии да си измислям;
познават ме добре, които тук ме окръжават,
разбират моята печал и слабостта ми.
Това е да постигнеш най-върховното,
което може би ще ни дари Небето:
не почитания, ни тържествувания,
а просто да сме възприемани
като частица от една Реалност неоспорвана,
подобно камъните и дърветата.

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

Ще приемеш ли една целувка?
С нея е запечатано писмо,
в бутилка сложено
и хвърлено
сред океанските вълни
от палубата на средновековен кораб,
галера, на която са превозвани
хиляди роби, тъмнокожи слуги,
чиито скръбни песни и до днес огласят
екваториалните атоли,
така, както моите нощни вопли
достигат твоя прозорец
и падат, пречупени пред прага ти.
Когато писмото попадне в ръцете ти,
незнайно как и кога,
ще го отвориш бавно,
само за да видиш
как се разпада на прах във ръцете ти.
Омаломощило го е вековното чакане.
Уморила го е хилядолетната самота.
Времето е роб на нашата самоувереност.
Ще приемеш ли тази целувка?

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Дамян Дамянов - Парадокс



Вървях през луда радост и лют гняв,

през жежка обич и мъртвешка хладност.

Задържаха ме със прегръдки прав

и от шамари не можах да падна.

Приспивно ме люля в зъл скут мълва,

ръка любовна смля ме като лапа.

И от милувни нокти прокървял,

и от целувки юдини изхапан,

вървя днес, оживял от смърт. Коя

по ред е, ги обърках. Нямат чет те.

От "пляс" и "мляс" съм спрял да се боя.

По раните другарите броя,

по белези от устни - враговете.

sound.vision.soul

толкова е красиво,
когато плуваш в музика.
когато с цялата си същност приемаш,
че това е нашият свят
и че живееш в него.
тук и сега.
красиво е, когато
в очите ти греят звездите
на удовлетвореното очакване.
когато чувстваш какво е щастие
и всяка фибра на тялото ти говори на този език.
красиво е...

Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото - широко открито.

И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.

И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола в мойте ръце.

sound.vision.soul

Ето нещо и от родните ми земи :))

Син съм на тюркоазената жена
на върха на опасаната планина -
красив кон, тънък като невестулка.
Копитата на моя кон са като ахат със жилки в него,
глезените му са като тънко орлово перо,
краката му са бързи като мълнии.
Тялото на моя кон е като стрела с орлови пера.
Опашката на моя кон се носи като черен облак.
Товарът, който слагам, му е лек.
Свещеният ветрец косите му развява.
Гривата му е от късчета дъга.
Ушите на моя кон са налята пшеница.
Очите на моя кон са големи звезди.
Главата на моя кон е от смесени води -
от свещените води - жажда той не знае.
Зъбите на моя кон са от седеф.
Юзда в устата му е разноцветната дъга.
и с нея аз го направлявам.
Когато конят ми изцвили, пъстри коне
го следват.
Когато конят ми изцвили, пъстри овце
го следват.
Богат ме прави моят кон.
Пред мене спокойно,
след мене спокойно,
под мене спокойно,
над мене спокойно,
навсякъде около мен е спокойно -
спокоен е гласът му, когато изцвили.
Аз съм вечен и спокоен.
Аз съм моят кон.

КОФТА ФАТА

Я сошью себе черные штаны
из бархата голоса моего.
Желтую кофту из трех аршин заката.
По Невскому мира, по лощеным полосам его,
профланирую шагом Дон-Жуана и фата.

Пусть земля кричит, в покое обабившись:
"Ты зеленые весны идешь насиловать!"
Я брошу солнцу, нагло осклобившись:
"На глади асфальта мне хорошо грассировать!"

Не потому ли, что небо голубо,
а земля мне любовница в этой празничной чистке,
я дарю мне стихи, веселые, как би-ба-бо,
и острые и нужные, как зубочистки!

Женщины, любящие мое мясо, и эта
девушка, смотряща на меня, как на брата,
закидайте улыбками меня, поэта, -
я цветами нашью их мне на кофту фата!

[purple АДИЩЕ ГОРОДА]

Адище города окна разбили
на крохотные, сосущие цветами адки.
Рыжие дьяволы, вздымались автомобили,
над самым ухом взрывая гудки.

А Там, под вывеской, где сельди из Керчи
сбитый старикашка шарил очки
и заплакал, когда в вечереющем смерче
трамвай с разбега взметнул зрачки.

В Дырах небоскребов, где горела руда
и железо поездов громоздило лаз, -
крикнул аэроплан и упал туда
где у раненого солнца вытекал глаз.

И тогда уже - скомкав фонарей одеяла -
ночь излюбилась, похабна и пьяна,
а за солнцами улиц где-то ковыляла
никому не нужная, дряблая луна.

1913