Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.

Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.

Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.

Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.


Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави...





автор
Г. Господинов

ама моля моля добре известна си е жената /за разлика от някои наши енигми/



Ето я

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Анна Петровна Керн

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

очевадно съм вехнела по някоя муза с неясна стойност щом съм пропуснала тази тема

но... хората са казали по-добре късно...

и така специално за една ценителка
която подтвърди че синьото е моя цвят



* * *

Я очи знал,- о, эти очи!
Как я любил их - знает бог!
От их волшебной, страстной ночи
Я душу оторвать не мог.

В непостижимом этом взоре,
Жизнь обнажающем до дна,
Такое слышалося горе,
Такая страсти глубина!

Дышал он грустный, углубленный
В тени ресниц ее густой,
Как наслажденье, утомленный,
И, как страданья, роковой.

И в эти чудные мгновенья
Ни разу мне не довелось
С ним повстречаться без волненья
И любоваться им без слез.



"I love you - those three words have my life in them."

:)))) Prelestno................

* * *

Наши души, не правда ль, еще не привыкли к разлуке?
Всё друг друга зовут трепетанием блещущих крыл!
Кто-то высший развел эти нежно-сплетенные руки,
Но о помнящих душах забыл.

Каждый вечер, зажженный по воле волшебницы кроткой,
Каждый вечер, когда над горами и в сердце туман,
К незабывшей душе неуверенно-робкой походкой
Приближается прежний обман.

Словно ветер, что беглым порывом минувшее будит,
Ты из блещущих строчек опять улыбаешься мне.
Всё позволено, всё! Нас дневная тоска не осудит:
Ты из сна, я во сне...

Не влизайте в клуба пияни, дрогирани, гладни и със зъбобол !

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямота,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.

IMAGINE...

# липсата на способност да намериш Необичайния ракурс
към обичайното ежедневие

# съжителството по съвместимост на посредствано повествование

# постоянното преплитане на действителното с Желаното въображаемо

# липсата на колорит и Върхове


Утъпкан свят

Къде отиде старата възвишеност?

Земята се задръсти с образи,
а изгревът се поизтърка.

Влюбените, държейки се за сърцата,
от край време повтарят
все същите движения.

Поетите се побъркват
по геофизичните особености
на родните им краища.

Всичко измислено е отдавна казано.

Всичко казано е вече изпробвано.

Имам само собствения си живот.

Думите са уморени.

автор:
Кристин Димитрова

Пролет

Пролет моя, моя Бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя Бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, Моя Бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров

Lasciate ogne speranza voi ch'intrate...

С откъс от книгата му "Бърни Кълвача":

"Албер Камю е писал, че единственият сериозен въпрос е
дали да се самоубиеш или не.

Том Робинс е писал, че единственият сериозен въпрос е
дали времето има начало или край.

Камю явно е станал от леглото със задника напред, а Робинз вероятно е забравил да навие будилника.

Съществува само един сериозен въпрос. И той е:
Кой знае как да задържим любовта?


Отговорете ми и аз ще ви кажа дали да се самоубивате, или не.
Отговорете ми и аз ще ви помогна по въпроса за началото и края на времето."

----
Трябва да се борим за Любовта си. Да я пазим и подхранваме. Защото нищо друго тук и сега няма значение. Ако я няма Нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Едно цвете никога не пита пеперудата:
-"Ти кацала ли си на друго цвете?"

И пеперудата не пита цветето:
-"Тебе целувала ли те е друга пеперуда?" "

Защото колкото и пеперуди, колкото и цветя да има в живота ни
от тях би го заболяло и цветето, би я заболяло и пеперудата...


ПП
не знам кой е автора, но посланието което носи този откъс е достатъчно силно, за да не ме интересува тази подробност...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите