When You Are Old

When you are old and grey and full of sleep,
And nodding by the fire, take down this book,
And slowly read, and dream of the soft look
Your eyes had once, and of their shadows deep;

How many loved your moments of glad grace,
And loved your beauty with love false or true,
But one man loved the pilgrim soul in you,
And loved the sorrows of your changing face;

And bending down beside the glowing bars,
Murmur, a little sadly, how Love fled
And paced upon the mountains overhead
And hid his face amid a crowd of stars.

This is why the lady is a PUNK!

i saw the worm
who crept along
the edge of a razor
without getting cut

that`s my dream
thatqs my nightmare

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 06.02.04 18:18.

Tarot Card VI. THE LOVERS

Having loved me when I was young
and now when I am not,
you are twice blessed
for giving
a rich person a gift.

In no one else's dream but yours,
I will be the old lady
wearing a white straw hat
with a red satin bow
who says "Thank you".

This is why the lady is a PUNK!

Much Madness is divinest Sense

Much Madness is divinest Sense -
To a discerning Eye -
Much Sense - the starkest Madness -
'Tis the Majority
In this, as All, prevail -
Assent - and you are sane -
Demur - you're straightaway dangerous -
And handled with a Chain -

This is my letter to the World

Tis is my letter to the World
That never wrote to Me -
The simple News that Nature told -
With tender Majesty

Her Message is committed
To Hands I cannot see -
For love of Her - Sweet - countrymen -
Judge tenderly - of Me

Because I could not stop for Death

Because I could not stop for Death -
He kindly stopped for me -
The Carriage held but just Ourselves -
And Immortality.

We slowly drove - He knew no haste
And I had put away
My labor and my leisure too,
For His Civility -

We passed the School, where Children strove
At Recess - in the Ring -
We passed the Fields of Gazing Grain -
We passed the Setting Sun -

Or rather - He passed Us -
The Dews drew quivering and chill -
For only Gossamer, my Gown -
My Tippet - only Tule -

We paused before a House that seemed
A Swelling of the Ground -
The Roof was scarcely visible -
The Cornice - in the Ground -

Since then - 'tis Centuries - and yet
Feels shorter than the Day
I first surmised the Horses' Heads
Were toward Eternity -

hang my head drown my fear till you all just disappear

I saw a man pursuing the horizon

I saw a man pursuing the horizon;
Round and round they sped.
I was disturbed at this;
I accosted the man.
"It is futile," I said,
"You can never - "

"You lie," he cried,
And ran on.

A man said to the universe

A man said to the universe:
"Sir, I exist!"
"However," replied the universe,
"The fact has not created in me
A sense of obligation."

hang my head drown my fear till you all just disappear

Есен

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

***

Вечер

Придържана едва от дървесата,
одеждите си сменя вечерта.
Ти гледаш: с теб сбогуват се полята -
едно се спусна, друго полетя.

И ти остана раздвоен сърдечно:
ни тъмен като дом в безмълвен час,
ни сигурен в безименното вечно,
което бди като светлик над нас.

Така раздипли ти и овладя
живота, който плахо в теб съзрява.
А той, ту краен, ту прозиращ, става
в гърдите ти ту камък, ту звезда.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

Космосът на водната капка - И Сон-Сон

Една планина
в капка вода.

Един човек
в капка вода.

Росата се люлее върху листата на тревата.

Планината се люлее.
лицето се изкривява.

Космосът пада и се чупи.

***

Пролетен дъжд - Пьон Йон-Но

Тих далечен зов се чува.
Излизам и се оглеждам.
Само един млечнобял облак, потънал в дрямка,
безгрижно и лениво, сякаш е много уморен,
се разхожда по синьото небе.
О, душата ми е тъжна, без да е изгубила нищо!

Тих далечен зов се чува.
Излизам и се оглеждам.
Само дъх на цвете, трептящ и невидим,
като смътен спомен от минали дни,
се свива в благоуханната си гордост!
О, гърдите ме болят без да са прободени!

Тих далечен зов се чува.
Излизам и се оглеждам.
Вече няма следа нито от млечнобелия облак,
нито от дъха на цветето.
Само пролетният дъжд,
мокрещ червените крака на гълъба,
пада на сребърни нишки безмълвно като грижа!
О, моята душа чака човек, който няма да дойде!

***

Рисунка с туш - Ким Джон-Сам

Върху тила на вола, който пие вода,
е поставена ръката на баба.
И този ден са прекарали заедно.
Краката им са подути.
И двамата са самотни.


***

Автопортрет - Ким Джон-Мун

Аз, който съм под себе си, съм скала,
в която се събира тъмнината на дълбокото море.
Тишината издъхва като черупка.
Съзерцанието, завързано за водораслите,
се лепи по гърба ми.

Аз, който съм пред себе си, съм водна пяна,
изпръскала светлината над морето.
Диханието се скита по хоризонта.
Горчивата усмивка, родена във вълните,
се появява на очите ми.

Аз, който съм върху себе си, съм морски вятър,
който се вихри и се загубва.
Тъмнината и светлината се заплитат в едно.
Желанията, които бродира ятото чайки,
текат в моята безкрайност.

***

Нощ - Ким Дон-Мьон

Нощта
е езеро, забулено в синя мъгла,
аз съм рибар, който лови сънища
от дървената лодка на съня.


***

Моята душа - Ким Дон-Мьон

Моята душа е езеро,
греби в него.
Ще прегърна бялата ти сянка,
като нефрит ще се разбия в твойта лодка.

Моята душа е пламък на свещ,
затвори вратата.
Ще трептя в копринените ти поли и тихо
ще изгоря докрай, без нищо да остане.

Моята душа е пътник,
посвири ми на флейта.
Под луната ще слушам и самотно
ще изпращам нощта си.

Моята душа е падащо листо.
Пусни ме да поспра за малко в градината ти.
Щом духне вятър, аз пак като пътник, самотен
ще те напусна.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

Идеяки си запъхтяна,
вечерта веднъж,
Джени вер-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла,
ДЗжени пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колене
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж,
то нима ще знае всякой
де, кога, веднъж

е целувал някой някой
в цъфналата ръж.

IMAGINE...

Не сме ли облак ний, среднощ закрил луната?
Блести и тръпне той във своя късен бяг!
Но не минава миг и кратката позлата
изчезва и нощта обвива го във мрак!

Не сме ли арфа ний, забравена в полета,
та вятърът по нас напеви да реди,
и всеки дъх, едва достигнал до сърцето,
оттам да къса звук, различен от преди?

Заспим ли, сън един почивката ни трови;
отворим ли очи - и сграбчва ни тъга;
ний бягаме, пълзим, за плач и смях готови,
ту скръбни, ту скръбта сразили на шега!

Но все едно - тъжиш, ликуваш и обичаш,
а чезнат и плача, и радостта, и обичта!
И утре никой път на днес не ще приличаш,
че нищо тук не трай освен Нетрайността!...

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

... позволявам си да пропиша тук на този език, защото знам, че има за кого... и много ми се иска да споделя с вас мистика Рилке... с цялата му нежност...

*
Du musst das Leben nicht verstehen,
dann wird es werden wie ein Fest.
Und lass Dir jeden Tag geschehen
so wie ein Kind im Weitergehen
von jedem Wehen
sich viele Blueten schenken laesst.

Sie aufzusammeln und zu sparen,
das kommt dem Kind nicht in den Sinn.
Es loest sie leise as den Haaren,
drin sie so gern gefangen waren,
und haelt den lieben jungen Jahren
nach neuen seine Haende hin.


LIEBEN

I. Und wie mag die Liebe Dir kommen sein?
Kam sie wie ein Sonnen, wie ein Bluetenschein,
kam sie wie ein Beten? - Erzaehle:

Ein Glueck loeste leuchtend aus Himmeln sich los
und hing mit gefalteten Schwingen gross;
an meiner bluehenden Seele...

II. Das war der Tag der weissen Chrysanthemen, -
mir bangte fast vor seiner schweren Pracht...
Und dann, dann kamst Du mir die Seele nehmen
tief in der Nacht.

Mir war so bang und Du kamst lieb und leise, -
ich hatte grad im Traum an Dich gedacht.
Du kamst und leis wie eine Maerchenweise
erklang die Nacht...


ENGELLIEDER

Ich liess meinen Engel lange nicht los,
und er verarmte in meinen Armen,
und wurde klein, und ich wurde gross:
und auf einmal war ich das Erbarmen,
und er eine zitternde Bitte bloss.

Da hab ich ihm seine Himmel gegeben, -
und er liess mir das Nahe, daraus er entschwand;
er lernte das Schweben, ich lernte das Leben,
und wir haben langsam einander erkannt...

SEIT mich mein Engel nicht mehr bewacht,
kann er frei seine Fluegel entfalten
und die Stille der Sterne durchspalten,-
denn er muss meiner einsamen Nacht
nicht mehr die aengstlichen Haende halten -
seit mich mein Engel nicht mehr bewacht.


DIE STILLE

Hoerst Du, Geliebte, ich hebe die Haende -
hoerst Du, es rauscht...
Welche Gebaerde der Einsamen faende
sich nicht von vielen Dingen belauscht?
Hoerst Du, Geliebte, ich schliesse die Lider,
und auch das ist Geraeusch bis zu Dir.
Hoerst Du, Geliebte, ich hebe sie wieder...
... aber warum bist Du nicht hier.

Der Abdruck meiner kleinsten Bewegung
bleibt in der seidenen Stille sichtbar;
unvernichtbar drueckt die geringste Erregung
in den gespannten Vorhang der Ferne sich ein.
Auf meinen Atemzuegen heben und senken
die Sterne sich.
Zu meinen Lippen kommen die Duefte zur Traenke,
und ich erkenne die Handgelenke
entfernter Engel.
Nur die ich denke: Dich
seh ich nicht.


*
So lass uns Abschied nehmen wie zwei Sterne
durch jenes Uebermass; von Nacht getrennt,
das eine Naehe ist, die sich an Ferne
erprobt und an dem Fernsten sich erkennt.

Редактирано от Koтkaтa Mapтa на 08.02.04 22:13.