Как те обичам? Чуй изповедта.
Обичам те с онези висоти,
на своя дух, когато полети
в безкрайния простор на вечността,
Обичам те и тъй - със нежността
към простите неща - към слънцето и
светлината на свещта.
Обичам те като човек, жадуващ свобода
и искрено отричащ гордостта.
Обичам те със страст, родена в мен
от стари рани, и със детски плам,
обичам те с любов на минал ден,
и паднали светци - и още, знам,
с дъха, смеха, сълзите.
В смъртен плен щом падна,
ще те любя и оттам.


Елизабет Барет Браунинг, „Португалски сонети”,
Превод Станислава Миланова

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

Друг път се засилих да прескоча едно блато. Пришпорих коня и когато стигнахме в средата на блатото, разбрах, че то е много по-дълбоко, отколкото предполагах. Затова се върнах назад и излязох на брега, за да се засиля още повече. Но тоя път се случи нещо ужасно: цамбурнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля. Коня държах между краката си и по тоя начин спасих и него.

Из "Невероятните приключения на барон Мюнхаузен"

"Всичко има край, само саламът - два... "
Из *Джем*'s WC

Город

Луна убывает, такое бывает
Я иду стричься
Меня убивают, из ЭМКИ стреляют
В левую мышцу
И не попадают, что тоже бывает
Сбиты прицелы
А я улыбаюсь, живу и не старюсь
Четырнадцать целых лет

До свиданья, мой любимый город
Я почти попала
В хроники твои
Ожиданье - самый скучный повод
Нам с тобой так мало
Надо для двоих

Потухли все звезды совсем от мороза
Всё потемнели
Пожухли те розы
Вызвали слезы
И надоели
Ненужная проза из-за мороза
Будет ли белой
А я улыбаюсь, живу и стараюсь
И волосы целые

не всичко върви по мед и масло

Боговете са добри

Стиховете продължават да стават
все по-добри,
а аз продължавам да побеждавам
по пистата за надбягване
и дори когато ме сполетяват
лошите мигове
ги преодолявам
все по-добре.
Сякаш вътре в мен
има ракета,
която се готви
да се изстреля
от върха на
главата ми
и когато това стане
аз няма да съжалявам
за всичко останало.


Дъжд

Симфоничен оркестър.
Има гръмотевична буря,
свирят увертюра на Вагнер,
а хората напускат местата си под дърветата
и се стичат вътре в павилиона.
Жени се кикотят,
мъже имитират спокойствие,
изхвърлят се влажни цигари,
тече още Вагнер, а всички те
вече са в павилиона.
Птиците дори от дърветата слизат
и влизат и те,
а вече е
Унгарска рапсодия # 2,
Лист,
и все още вали,
но вижте,
един мъж е останал сам на дъжда,
заслушал се.
Публиката го забелязва.
Обръщат се и го гледат.
Оркестърът все така гледа
единствено своята работа.
Мъжът седи сам в дъжда на нощта,
заслушал се.
Нещо му има,
не смятате ли?
Той беше чул
музика.

Синята птица

Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
Хей, казвам й, стой си там вътре,
няма да позволя никой друг
да те види.

Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз я поливам с уиски и вдишвам
цигарен дим
и курви
и бармани
и продавачи
така и никога не узнават
че тя е там вътре.

Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й,
стой долу, нима искаш да ме объркаш?
Искаш да провалиш всичко?
да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?

Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде умен, пускам я само
понякога нощем,
когато всички останали спят.
Хей, казвам й, знам че си там,
затова недей да си
тъжна.
После я вкарвам обратно,
но тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил съвсем
да умре
и заспиваме заедно
просто така
с нашия
таен пакт
и това е достатъчно хубаво
за да накара един мъж
да заплаче, но аз
не плача, а
вие?


Преди малко

Почти зора
косове по кабела на телефона
чакащи
докато аз изяждам
вчерашен забравен сандвич
точно в шест
във тихото неделно утро.
Обувка в ъгъла
застанала е права
другата полегнала е
настрани.
Да, животът на някои даден е
само да се
похаби.


За тези преводи ме присети Култивирана, по ясни причини. Дори не знам истинското име на преводачката.
Добре че има сайтове като хулите.

...това е той - на него не може да се изневери...

"Всичко има край, само саламът - два... "
Из *Джем*'s WC

Бряст

Силвия Плат

Познавам дъното, казва тя.
Познавам го с огромния си отвесен корен.
Ти от това се страхуваш.
Аз не се страхувам - била съм там.

Морето ли е шумът, който чуваш в мен,
неговите недоволства?
Или гласът на нищото, който беше лудостта ти?

Любовта е сянка.
Как лежиш и плачеш след нея.
Чуй - ето копитата й - избягала е, като жребец.

Цяла нощ ще препускам така, устремено,
докато главата ти стане на камък, възглавницата ти малка
морава.
Отеквайки, отеквайки.

Или да ти донеса звука на отровите?
Тази огромна тишина е дъжд сега.
А това е плодът му - тенекиенобял, като арсеник.

Изстрадах зверствата на залезите.
Обгорени до корен,
червените ми влакънца пламтят и не помръдват, една ръка от
жици.

Сега се разпадам на парчета, които политат наоколо като трески.
Вятър от такава ярост
няма да допусне свидетели - трябва да крещя.

Луната, също, е безмилостна - ще ме влачи
жестоко, оставайки без успех.
Сиянието й ме поразява. Или може би аз съм я уловила.

Ще я пусна да си ходи. Ще я пусна да си ходи.
Смалена и плоска, като след основна операция.
Как лошите ти сънища ме обладават и даряват.

Обитава ме вик.
Вечер той излита
като търси, с кукичките си, нещо, което да обича.

Ужасена съм от това тъмно същество,
което спи в мен;
цял ден усещам леките му, пухести премятания, злобата му.

Облаци минават и се разпръскват.
Нима това са лицата на любовта, тези бледи безвъзвратности?
И за това ли тревожа сърцето си?

Неспособна съм на повече знание.
Какво е това, това лице
така убийствено в примката от клони? -

Неговата змийско-отровна целувка.
Тя вкаменява волята. Това са усамотените, бавни грешки,
Които убиват, които убиват, които убиват.

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

*Луната и тисът*

Това е светлината на ума - студена, планетна.
Дърветата му са черни. Светлината е синя.
Тревите трупат пред мен тъгите си, сякаш съм Бог,
бодат ми прасците, шептят ми за своята кротост.
Призрачни, димни мъгли витаят из тоя кът,
отделен от дома ми с ред от надгробни камъни.
Просто не виждам къде бих могла да отида.

Луната не е врата. Тя е всъщност лице -
като кокалче бяло, съвсем разтревожено.
Тя влачи морето подире си като черно деяние,
устата й - нямо, отчаяно "О". Аз живея тук.
В неделя камбаните стрясват двукратно небето -
Възкресение, утвърдено от осем огромни езика.
Накрая те всички трезво кънтят имената си.

Тисът сочи нагоре. Той има готическа форма.
Очите се вдигат след него и срещат луната.
Тя е моята майка. Не е тъй добра като Дева Мария.
От сините й одежди излитат прилепчета и сови.
О, добротата - да можех да вярвам в нея,
в светото лице, омекотено от свещите,
свело, към мен специално, кротките си очи.

Аз падам отдавна. Облаци разцъфтяват -
сини, мистични - над ситните звездни лица.
В църквата всички светци ще са сини,
ще плават на нежните си нозе над студените пейки,
с лица и длани втвърдени от святост.
Луната не вижда това. Тя е дива, плешива,
а тисът вещае мрак - мрак и мълчание.


Силвия Плат

Сексът е една от деветте причини за прераждането, другите осем нямат значение.

Смърт в Бевърли Хилс


*
Носят роза на гръдта си влюбените и обичат да се целуват сред шумолене на
слънчогледи и витла.

Има листенца от роза, изоставени от вятъра в коридорите на клиниките.


Учениците си втъкват писалките между нокът и плът и натискат леко, докато
кръвта започне да шурти. Някои намират мъртви под задните чинове.


Ще бъда влюбен до смъртта и ще трептят ръцете ми, когато хвана твоите ръце и ще
трепти гласът ми като приближиш и те погледна в очите сякаш плача.



Келнерите познават такива клиенти, които молят за жетон на съмване и навъртяват
ненужни телефонни обаждания, после окачват слушалката, искат един
джин, опитват се да се усмихват, премислят живота си. По тези часове
нощта е синя птица.



Започва да захлажда, русите момичета, треперещи, се гледат във витрините. Едно
избликване на звезди погасва тихо.



Светлините в отразяващо стъкло копират мрачното великолепие на пролетта,
намръщените сини припламвания, техните цветя от сяра и от негасена
вар, викът на патиците, приканващ от страната на мъртвите.



*
В телефонните кабини
има странни надписи, рисувани с молив за устни.
Това са последните думи на сладките руси момичета, които с окървавени деколтета
там се приютяваха, за да умрат.
Последна нощ под бледия неон, последен ден с халюциниращото слънце,
измити току-що улици с магнолии, жълтеещи фарове на патрулиращите коли на
разсъмване.

В един и половина ще те чакам, на излизане от киното - и в този час в Депото
мъртва е онази, чието тяло беше клонка орхидеи.
Ранена в нощните престрелки, свряна по пресечки от прожекторите, зашлевявана в
night clubs, моята вярна и сладка любов плаче в ръцете ми.

Последна светлинка, най-тънката и чиста,
се плъзва сякаш от затворените заведения:
онази светлина, която спира минувачите
и им говори ласкаво за детството им.
Музика от едно време, песен, в такт с чиито някогашни ноти опознахме една нощ,
Ава Гарднър,
момиче, в светъл шлифер сгърнато, което в асансьора сме целували веднъж, на
тъмно между два етажа, и имаше наситено сини очи, и говореше винаги
много тихо - наричаше се Нели.

Затвори очи и слушай песента на сирените в посребрената от светещи реклами
нощ.
Нощта си има жарки сини булеварди.
Сенки прегръщат сенки в барове и по басейни.
В тъмното небе звездите се сражаваха,
когато от любов умря нощта,
и беше като много бавно ухание на парфюм.

Сексът е една от деветте причини за прераждането, другите осем нямат значение.

Любими непознати

Понякога усещам,
че съм загубил нещо,
за да спечеля всичко,
но не бих се доверил на това.
То е само дразнещото чувство
за връщане назад,
пред отворена врата,
в очакване на любим непознат.

Откривам това неумолимо очакване
навсякъде, и не мислете, че е лесно.
Връщането назад е така мъчително,
чувствам, че нещо липсва,
нещо не е както трябва.

Опитвам се да ти обясня,
чуй ме,
любими страннико,
моля те,
нека не виждам лицето ти в щрихите,
в този момент бих казал,
че те обичам
в минало време.
Честно признавам -
не зная защо съм тук,
споделям проблемите,
и получавам своя дял
от любими непознати.

Може би се нуждая от слушател,
преструвайки се,
че това е само театър,
но всичко, което печеля,
е само доверие,
и телефонен номер в бележника,
записан срещу нечие малко име,
което ще изтече в разлятото шампанско,
и няма да успея да си го спомня,
любими страннико.

Понякога зная,
че губя всичко,
когато печеля нещо,
и ми е трудно да се облегна на това -
мъчителното усещане
за връщане назад
пред вече отворена врата,
в очакване на любим непознат.

Сексът е една от деветте причини за прераждането, другите осем нямат значение.

Редактирано от Rene на 19.03.05 23:16.

***

Не плачи, девойко, защото блага е войната.
Възлюбеният твой със ярост ръце към небесата вдигна
И подплашеният кон побягна сам.
Не плачи.
Блага е войната.

***

Един човек рече на Вселената:
"Господине, аз съществувам!"
"Добре," отвърна му Вселената,
"но това не ме кара
да ти се чувствам задължена"

***

Един човек се страхуваше, че може да открие убиец;
А друг, че може да намери жертва.
Единият от тях беше по-умен от другия.

***

Един разгневен бог
биеше един човек;
удряше го силно
със гръмотевичен замах,
който ехтеше по цялата земя.
Всички хора се събраха.
Човекът викаше и се съпротивляваше,
и хапеше в полуда краката на бога.
А хората казваха:
"О, колко зъл човек!"
и "О, какъв могъщ бог!"

***

В пустинята
видях аз голо, озверяло същество,
което, клечейки на земята,
държеше сърцето си в ръце
и го ядеше.
Рекох му: "Хубаво ли е, приятелю?"
"Горчиво е, горчиво" отговори той,
"но го харесвам,
защото е горчиво
и защото е моето сърце."

***

Видях един човек, който гонеше хоризонта;
въртяха се във кръг един след друг.
Смутих се от това
и заговорих човека:
"Безсмислено е," рекох,
"никога не можеш да…"
"Лъжеш!" извика той
и продължи да бяга.

...субективна обективизация на реалността ?...

Танцуват дъждовни богове

Пусти църкви и празни пейки.
Застинал е тунелът на метрото,
статично някак радиото дрънка
в тежки, монотонни звуци -
за танц на дъждовните богове.
Безлюдни игрища и празни барове.
Забравих спомените си
за времената преди дъжда,
когато разпознавах
цветовете на любовта
и лесно я раздавах.

Всичко давах,
а връщаха ми го обратно,
и нищо не остана,
един е обръчът,
прегърнал в мрака
пустотата и самотата –
сърцето на болката.

Виждам пътя си огрян
от дъждовните богове
с бляскави запалки,
и тенекиено човече
как свенливо крие
счупеното си сърце.
Дъждовни богове
с бляскави запалки,
то знае, че ще си отиде
ведно с угасващия пламък

И лягам си с дъжда -
приспивната ми песен,
в безсънен сън блуждая,
след себе си оставям
живот безжизнен,
населен с призраци и чума,
погребан във вина,
и в спомени дълбоки,
укрит в самосъжаление,
дъждът ще ги отмие, знам -
чувствам притихнал
идването на урагана.

Дъждовни богове
с бляскави запалки,
аз съм тенекиено човече,
обвито в ръжда,
което се разпада на късове -
излишни боклуци...
Дъждовни богове
с бляскави запалки,
единственото,
което си позволи
да остави от себе си -
отмити капки кръв
докато смазваха
сърцето му.

-------------

Сексът е една от деветте причини за прераждането, другите осем нямат значение.

Редактирано от Rene на 20.03.05 22:53.