Ето че поне до един конкретен въпрос достигнах, стига с общите приказки
Говорих си за разни страхови ситуации с разни умни хора и на два пъти ми бе отговаряно: "Това не е страх, а срам".
Е, казах аз, та срамът си е страх в най-чист вид.
Неее, не е страх ми бе отговорено.
Та какво е срамът: страх или не е страх?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката!

Въпреки, че съм от другата страна на барикадата отговора е ДА! Най-чист, двойно рафиниран, кристално ясен страх

Маскиран зад хубави думи, добри помисли и прочие изобретения на словесната еквилибристика. Но същността си е една и съща от хилядолетия насам.

Ако индивида е сигурен, че няма да има негативни последици за него, ще говори и се държи както си иска. Но тъй като не е сигурен, използва всевъзможни хватки за да маскира страховете си. Етика, добро държание, уважение към другите и прочие бла-бла.

Няма значение дали е мъж или жена. Пък мъжете, какви страхове и срамове ги друсат - направо не е за приказване Затова много от тях са смели само на чашка с приятели. Съвсем като вашите "кокоши партита"

Аз като по-цапнат в устата, отдавна съм си спечелил прякора "Оня с голямата уста и без грам задръжки". И това само защото съм се опитал да разсея няколко мита и глупости. А при вас колко ли има за разсейване

Когато се страхуваш от някакво свое решение, но не се срамуваш...

Или да се срамуваш от нещо, което не те плаши...

/
познато?

//
обърках ли те? Не дей, де

----
Парчета От Мозайка..

Преди време, когато дълбаехме "Епопея на забравените" (творение, което за мен е велико), многоуважаемият...ебаси...преподавател всячески ни въртеше мозъците, само и само да ни "накара" да стигнем до идеята, че страхът е сред чужди, а срамът - сред свои.
Можеш да помислиш и върху това.
(без "Епопеята" де, само идеята)

Az sum Sizif, koito izbutva Lipsata...
A kogato tia se turkulne, se rajda Muzika

Какво шиГано значение има дали страха е срам или обратното???!!!
И ми е леко чудно , интересува те самата тама, като такава или кой, какво ще ти отговори?!


п.п.да ти имам проблемите!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Но да се страхуваш, не значи във всеки случай да се срамуваш.

Lessy - а нужно ли е да знаеш?...все призраци, призраци...

dismal - браво, браво.... хубав учител си имала поне.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Страхът не винаги е срам, но срамът винаги е страх или с други думи срамът в подмножество на страха :-)))

Защо се срамуваш от това нещо, би ли ми казала? Защото в твоите очи то не е хубаво. А щом в твоите очи не е хубаво, то се предполага, че и в очите на други няма да е хубаво. И ще бъдеш съдена. Ако казваш, че не те плаши, то е защотро се бунтуваш срещу този страх...но докато все още се срамуваш...значи не си успяла да го победиш.

П.п. Ей сега - обърка ме как да отговоря на въпроса дали си ме объркала. Ако кажа да - значи не те разбирам и не те познавам. Ако кажа не - значи мисля, че си твърде елементарна, за да може да ме объркаш. Това са страховете, които сам човек може да предизвика с поведението си у отсрещния. Само че аз знам, че като ти кажа, че не си ме объркала, ще ми се усмихнеш и зарадваш, че те познавам и разбирам. м?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката!

Да, статията определено е интересна и има истини в нея. А е и като балсам за болни от любов души...поне в първата си част.

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката!

То идеята добре, ама обяснението какво е май е забравил да каже :-))
За мен..това означава, че става въпрос просто..за нюанси :-))

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката!