Това не е случайно, отново е петък вечер и по нова телевизия има гей филм... От доста време ми се набива това в очите, я аз гледам, я разбера , че съм изпуснала готино филмче...
Вече месеци наред в петък или събота през нощта – след 1,2 часа , има тематичен филм без изключение. Преди въобще не пусках този канал, а сега дори в края на седмицата му поглеждам нощната програмата... Дали е случайно това, някой има ли информация?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз следя по ВВТ сериала "Завръщане в Брайдсхед" по романа на Ивлин Уо...и книжката и филма ми харесват......тази толкова романтично-драматична любов между студентите Себастиан Флайт(със синя кръв) и бедния художник Чарлс...действието се развива в Оксфорд в началото на 20 век...забавно ми е запознанството им...ще цитирам малко от книгата,в момента Чарлс разказва:


"...Нито пък,когато най-сетне се запознахме,бяха обстоятелствата по-благоприятни...Разтворих прозорците и от предния двор нахлу обичайният шум от къркан смях и несигурни стъпки.Някакъв глас каза,по-ясен от останалите:"Знаете ли,чувствам се направо необяснимо зле.Налага се да ви оставя за минута" и на прозореца ми се появи лице; то бе Себастиановото,но не както бях свикнал да го виждам - одухотворено и оживено; той ме погледна мътно и след това,като се наведе дълбоко навътре в стаята ми, повърна..."

Ако си чела книгата Аби, ще се съгласиш (мисля) с мен,че приятелството им е доста забавно,нищо че завършва с лош край.


П.П. Мила Аби,
Аз все още желая да се срещна с теб на живо.Знам, че ме игнорираш и съм ти неприятна,а и си признавам,че е особено "нагло" от моя страна да продължавам да ти досаждам и да копнея за твоето внимание,но толкова кристално-ясно си представям срещата ни,че не мога да се въздържа и да не разкажа...
...ще се срещнем в някое чисто и уютно заведение,ще си поръчаме по кафе, аз ще забия поглед в земята,ще мълча и ще слушам внимателно укорната ти справедлива Реч...след може би час,след като ще си изчерпила аргументите и доводите си (защо ме мислиш за чудовище,как съм те обидила и т.н.)- аз ще погледна в сините ти очи и ще ти поискам прошка,но ти презрително и бързо ще отместиш поглед...тогава аз съкрушена от безразличието ти, ще падна на колене,ще целуна ръба на панталона ти и повторно със сълзи на очи ще те помоля да ми простиш...в този сюблимен момент ще се появи сервитьорката и загрижено ще ме попита, дали съм загубила нещо под масата?!Аз ще я погледна с насълзените си очи и ще и отвърна,че нищо не съм загубила, а моля синеоката дама за прошка...милата сервитьорка ще хлъцне от изумление и ще си изпусне таблата, ще се чуе едно:Прассссс - Трааааассс, от счупените чаши и чинии, ще настъпи гробна тишина, посетителите на заведението ще престанат да се хранят,да пият и да си говорят...всички погледи ще се насочат към коленичалата ми трагична осанка, ще погледнат и към теб - как си кръстосала елегантно крака...ти ще продължиш да мълчиш и невъзмутимо ще си пафкаш цигарката,ще издухаш стройна струйка дим към тавана,ще се усмихнеш криво и ще ми позволиш да си седна обратно на стола си...сервитьорката ще измете счупените прибори,ще забърши с голям парцал локвичката от солените ми сълзи,появила се под краката ти...посетителите ще продължат да си говорят,никой вече няма да ни обръща внимание...ти ще ми направищ забележка да престана да цивря,аз ще избърша последните си сълзи и ще ти се усмихна...ще поръчаме бутилка Мерло и някое изискано блюдо,ще хапнем и пийнем в мълчание...после навън пред заведението, аз ще ти наема карета,ще ти целуна ръката и ще промълвя: Сбогом Аби.....ще тръгна бавно в противоположната посока,подритвайки падналите есенни листа и ще си пея тихо наум:"...тъжен сезон е този кон, с който препускаме ние...аз ще мълча, ти ще мълчиш,а вълк в гърдите ни вие..."

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Имам чувството че вие с АБИ имате интерсени взаимоотношения и не трябва според мен да падаш на колене и да притесняваш сервитьорката и клиентите на заведението ЕВИ:)))Не трябва да падаш на колене пред никой:)))

Еви, не знам колко ирония и колко истина има в думите ти, нито какво се опитваш да ми кажеш, но искам да знаеш нещо, което съм ти писала не веднъж тук... да не кажа, че е писано във всеки постинг до теб.
Аз не те мразя, нито имам лоши чувства. Напротив, съзнавам, че явно си в труден момент... Опитах да ти отговарям дружелюбно в темите като се появи, блъснах се в ... (не искам да ползвам определения) и после всички знаят. Съжалявам, че думите ми толкова са те обидили, но трябваше да разбереш, че не е редно да ни подлагаш на това непрекъснато, че може да се търпи, но не до безкрайност, че има някакви граници - това е!

........
Не желая срещи, не само с теб, а въобще с хора от клуба, като изключа приятелките си разбира се, дори в това няма нищо лично, винаги съм си била такава.

Приятен ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно нищо не си разбрала!Което въобще не ме учудва!


п.п.ще падам на колене,когато сметна за необходимо и никой не може да ми наложи мнението си,че това не е правилно...ще правя задни и предни салта,ако ми е кеф!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Аууууууууууууу.. ех, Еви...айде да ходим да скачаме от Аспаруховия мост вече!!!!

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

По един-единствен пункт сме на едно и също мнение с теб Аби - я тоже нямам никакво намерение да се срещам с теб на живо- това беше една (малоумна) метафора от моя страна за евентуалната ни среща,незнайно как ми хрумнала?!
Отдавна съм забелязала,че в тоя мил клЪб - никой не си прави труда,да направи леко усилие да схване поне донякъде метафорите ми, не че всъщност е необходимо!!!
И в какво си се блъснала, не разбрах?!Може би в мръсна стена?!
п.п.поздравявам те с песен Аби;


(пеейки) Влака кара ръждясалите дни
на въжето обесника виси,
аз играя с моето мече и
на всичко отговарям с НЕ

Аз обичам да се повдигам над мислите
и да гледам как си отиват птиците,
аз обичам да се издигам над църквите
и да виждам как се усмихват мъртвите.

Капки мокрят предното стъкло
някой кара моето легло
след завоя пътя излетя и остави старата лъжа....

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Мисля да скокна от Аспаруховия мост, но вече без бънджи...ще си полетя волно за последен път...


(пеейки) Навярно си обречена за мен
с дълги сини мигли,
с прическа като на олигофрен
изстрелваш своите флуиди.
Видях те още като те видях
да лъжеш променено,но
в цялата индустрия разбрах,
че ти си нещото за мен.

Момиче без споменииии....

Виновна ли си, че си по-добра
от всичките могили,защото те
досаждат с вечността,която им отива.
Не вярвам да се умориш,
да чувстваш,че ме няма,
защото щом се появя в спомен ще остана...

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Искам да те питам сериозно Аби- дали,ако действително се срещнем в заведение,твоето поведение ще се различава много-много от описаното от мен?Защото моето ще е такова, както го описах!


Също така не ми отговори дали си чела "Завръщане в Брайдсхед",дали си гледала филма, дали ти е харесал (Джерами Айрънс на младини в ролята на Чарлс)?!Все пак нали основната тема беше за Тематичните филми?!


П.П.Искам малко да поразсъждавам по Речта ти - с твое позволение!"Съжалявам,че думите ми толкова са те обидили,но трябваше да разбереш,че не е редно да ни подлагаш на това непрекъснато,че може да се търпи,но не до безкрайност, че има някакви граници - това е!" край на цитата!

Никой не ме е обидил!Сърдя и се обиждам единствено и само на себе си!
На какво съм ви подлагала?!Никога никой не съм обиждала и не смятам и в бъдеще да обиждам някоя!
И какви са тези (незнайни) граници???!!!

Ще се радвам ,ако ми отговориш мила Аби!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Пак забравих да уточня, че става въпрос за хипотетична евентуална (неадекватна) наша среща!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....