Да постигнеш всичко, което си мечтал...
И да усетиш, че цената, платена от теб, не си е струвала...
Че си дал толкова много от себе си...
и това, че си получил нещо...
просто е нищо

... та за какво ставаше въпрос?!!!

Незнам защо обаче, понякога ми се струва,че светът наоколо ни се представя най-вече като заведение за утоляване на желанията. А когато успееш да заситиш някое от тях, вместо очакваното доволство ти остава само неприятният вкус на нещо блудкаво. Толкова блудкаво, че почваш да се питаш, дали жаждата все пак не е за предпочитане пред засищането:)))

Добрите момичета отиват в Рая, а лошите...където си поискат

Така е, като не щете да ме осиновите!


dum spiro spero

почти съм сигурна, че гадно ще ти прозвучи това, което ще кажа /ама тако съм го разбрала и усещала и получавала досега/:

обикновено така се случва.

но във всяко лошо има и нещо хубаво:
- 1. ставаш повече реалист - по-малко летиш във въздуха да искаш всичко
- 2. ставаш по-обективен и критичен към хората и нещата около себе си
- 3. все повече и по-ясно си даваш сметка - всъщност какво искаш и каква цена си готов да платиш - и да избереш нужното ти съотношение между двете

капиши?

IMAGINE...

"дали жаждата все пак не е за предпочитане пред засищането"

а ти не познаваш ли - нормално е да и да не, но да си чела за такива - за които светът е точно жажда, жажда за постигане? дали изобщо на непостигнатото преди тях от друг, или на непостигнатото от тях....

искам да кажа - светът не като утоляване, а светът като жажда.... за разлика от първото, второто е неутолимо....

IMAGINE...

А при мен - наоборот:
1. все повече ми се лети, и даже извънредно много, точно въпреки реализмъъъ
2. все по-малко разбирам хората, па и нещата покрай тях
3. хич вече не знам какво искам и защо въобще съм искала някога нещо, а цена - ко беши туй?!

Тва кво е?! Необикновеност, или енергийна нетрудоспособност? Или?
Щот аз не капиша.

Не говори така, че все едно никой не иска да те осиновява, че се дразня!!!...знаеш, че аз искам да те осиновя и ВИНАГИ ще искам, колкото и да ти е неприятно - примерно!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

отговор от раз: много си млада. сиреч малко опит, респ. негативен опит имаш.

всеки отговор от раз поне на 50% рискува да е грешен обаче. ако нямаш против разговор по въпроса - пиши ми бележка. щото е неприлично да си говорим за биологични години и преживян опит публично.

IMAGINE...

няма ли някак начин и мен, поне за един ден в седмицата?

ама така ме пронизва идеята да имам чудовище осиновител дори за един ден в седмицата, че нямаш идея как. щото цял живот повечето близки по задължение хора са ми обяснили, че съм чудовище - че нЕма как да не стигтна до извода, че само чудовище ми трябва

тва както майтап, така и сериозно - за чудовището /сериозно/, за осиновяването /не, естествено/.

IMAGINE...

"Ела със мен да пием чай,
чай със чуден аромат,
освежава, подмладява,
ела ще пием чай за двама
...........................................
чай сервират в кафенето,
блудкав и фалшиво оцветен,
знам, но той те утолява,
не пий от него, а ела със мен"

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.