Говори, говори!
Аз съм тъжна,
а гласът ти лекува. Кажи,
виждаш ли тази пълна-
тишина
как зловещо мълчи?
Говори, говори!
Аз ще слушам,
тази вечер
ще бъда добра
няма да те напусна
и да оставя скръбта
отново да ме превземе.
Говори!
Твойте думи
целуват
раните
и разкъсват нощта...
Аз съм тъжна,
защото загубих
Нейната красота.
Аз съм тъжна,
защото се влюбих
в Нейния смях...
Говори!
Може би ще забравя.
Може би ще заспя,
за да сънувам безкрая -
където е тя.
Може би...
Говори!
Разкажи ми за нея.
.............................


Най-после думите си намериха мястото. Струва ми се.

айде недей, де! и безтуй времето е гадно и депресивно.....

е, трябва ли и ние отгоре на туй да сме по-още гадни и депресивни?

IMAGINE...

точно туй казвам - много ме натъжи.......
....вали сняг - сложете си ръкавиците и пийнете малко чай с коняк!

на теб май не ти харесват тъжните неща? Но те са най-реалното нещо на този свят и е грешка да ги избягваш, защото от тях можеш да научиш най-много.
Съжалявам, че сам те натъжила. Нямах това намерение. Просо си мислех, че ако човек сподели съвсем мъничко от болката, която изпитва, тя вече няма да е толкова непоносима. Е, може би все пак не е така.

Хубаво е :-)

така е! всички изпитваме непоносима болка понякога! и, ако няма на кого да я споделиш - те задушава! неможеш да избегнеш болката - можеш да я заглушаваш с алкохол, наркотици, безразборни връзки, но идва отрезвяването......и пак ......
това е реалността, за съжаление......

Така е, ама понякога се налага и да я защити след това.

ДА
......знаеш ли кой е най-големия щастливец?.......този който на нищо не се надява и нищо не очаква от никой.........евала на такива хора........те не знаят що е болка......или може би са знаели......но много отдавна....

Krasivo e:)