И така – щом днес ще е денонощие, в което трябва да стоя още час будна. Налага се. Нещо поне да напиша и тук....

Почвам от това, че дефакто демаркационната линия м/у двете свойства на съзнанието се изразява чрез “съзнателното” и “подсъзнателното” ниво... ако първосигнално те обърква това ,че по дефолт / по рождение
си разделен на две половинки -- поне веднага ти се дава следващиият бонус –който признай, че е адски човешко-прозрим : а именно, това че винаги ако поискаш можеш да си представиш, че

Съзнанието ти е една ГРАДИНА. Градина, в която каквито семена/мисли посееш, това ще пожънеш в тялото си – в заобикалящата те действителност......

Друг е въпросът, че дори и след лоша реколта трябва да сееш..ама трябва да спя все пак, та де не се разрпилявам много....

При все всички асоциации на думата “въртележка в тези среди” и да ти се върти в главицата объркана..”не бой се, лельо, Валя!” - викаха в хор седемте джуджета.....да, ама не, скивай сега продължението:

Всяка мисъл е прична. Всяко състояние е следствие. И се оказва в един единствен ден, че не е важно това в което вяравш, а е важна вярата в собственото ти съзнание, защото точно то поражда резултатите – добри или лоши....подсъзнанието ти е пирнцип просто, а принципът е начинът, по който нещата дейстават, съществуват.....

Ми ето жив пример – днес реших да пуша, ама ми свършиха цигаритие, и обхождайки къщата, открих само две .. пури – позабравени – от повече от две години – е, ще свършат работа.....

И по време на тия часове от денонощието се сблъскваш лице в лице с някакъв си пинцип – който си го наричаш – САТОРИ за най-изчистеното състояние на духа:

Това да си САМ.

При все, че винаги можеш да си позволиш да вървиш с някой друг, но ако ти самият си сам на себе си цял -- тогава другият трябва да върви успоредно на теб........тва е. Няма друг начин...

по Пътя - ти винаги си сам. И колкото по-рано го капирчиш/разбереш това, толкоз по-добре за теб самия – за твоето съзнание, де – градинката цитрана по-горе.....


Та, мили ми клубарки,
при все, че предполагам, че нито една от вас не познава човек, който да не е непокътнат от белезите и ударите на Живота, каква е първата асоциия, която ви хрумва като прочетете думичката:

Въртележка?

Нека и аз изтъкна късния час, който не че ми е особен проблем, но днес определено ми се доспива, въпреки че и аз ще се мотая още известно време... изтъквам късния час, за да призная, че не ти разбрах напълно мислите и асоциациите... нещо ми изпъкна обаче - това да си САМ... да.. така е...а за Въртлежката... видях наистина въртележка пред очите си, такава с кончета и лампички, но първо ми дойде друго - един канал в мирк с подобно име (няма да го издавам съвсем)... а за подсъзнателното-знаеш ли, врачкте говорят за някаква сила, която ти не разбираш, а психолозите говорят за подсъзнание. Аз мисля, че все в една посока им текат мислите.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Живот.

Рулетка.

Живот ли е това, аз питах се
и любех-недолюбвах времето...

Движение..

Напред или назад, Сам или Не-сам, зависи от посоката, която си избрал за Твоя Път...

Свят да ти се завие! Много гот да гледаш отстрани, ама да ти призлее като се качиш...

~ Живата памет на Сърцето ~

krugovrat...bezkraen cikul
снимка на zабравен фотоапарат

Вятър
и
пустинен пясък

всички сме сами...

аз и отстрани като гледам, ми се "завива свят" (и други неща ми се "завиват"). старост-нерадост!

да видиш пък като сляза от въртележката!
ама от тази - "върт-живот" още не съм слясла, държа се - вече с края на пръстите, ама се държа!

~Живата амнезия на въртележките~

една-тиха-лудница

----
Парчета От Мозайка..