И така, след поредният смях в залата, имам само един въпрос: кой е свободен да се напие тази вечер с мен? Поводът: мисля, че без да искам уцелих в десятката, осъзнавайки че съм щастлива, заради някакво събитие, което повечето биха нарекли душевен катаклизъм. Да ама не. Аз черпя. Двойна порция тройка кебапчета. После ако ни се прииска нещо за мезе, ще поръчаме салата от кюфтета. Писна ми да съм вегетариан. Имам само едно желание: някой най-сетне да ми разкаже приказката за Аленото цвете....

Kolko galko, 4e ne znaia prikazkata za Alenoto zvete........:)

Не съжалявай, Джули. Не знаеш какво печелиш, когато губиш. Просто си представи, че може и да не съм цвете за мирисане. Затвори очи и преброй до 10. Ето видя ли? Вече разполагаш с печелившото каре, дошло от незнанието ти за нещо. А кой знае, може и да няма такава приказка....

Zatvariam o4i samo, kogato ne moga da se spravia s umorata na denia:) Vsi4ko ostanalo posrestam s shiroko otvoreni o4i.
Nikoga ne sum pe4elila ot neznanie. Ako izobsto moge da se govori, 4e kato sum se rodila sum izteglila pe4elivsh bilet:)
A sto se otnasia do mirizmata- vij tuk bi moglo da vuznikne problem ako ne si zvete za mirisane- mnogo sum 4uvstvitelna po otnoshenie na mirizmite.
A prikazka za Alenoto zvete ima.......

Хубаво е това за широко отворените очи. Единствено така можеш успешно да посрещнеш атаките на врага. Не е здравословно да се спори за цвят и аромат. Добре си се ориентирала в тази джунгла . Знам, че има такава приказка. Още откакто регистрирах този ник преди 5 месеца....

Za zdravoslovni nesta ne samo ne sporia, a izobsto ne obsugdam- tova e strogo individualno
Zuvti na volia:)))

Имаш стил.

Xe Xe Hei taka se umira ot smiah

А не се умира толкоз лесно :) Пък и като се замслиш, има още много да се изживява. Нали? :) Нищо, че съм дребна и трътлеста, стара и прегърбена :) Животът продължава. Аз със него. Той със мен :)

И така, както казах, тръгвам да се напия.
После ще си пея градил Илия килия,
по-натам по пътя си на Кракра№5 ще се отбия,
за да си допия
и в трилогията да има идилия.

Все още будните ми сетива крещят,
че от трън та на глог ще се натреса,
но какво от това.
Щом ще е глог,
важното е да е по-висок.

Адио, Рио :)


Знаети кво? Ами олекна ми вече,
а и мислите са приятно далече....