Смях в залата. Завесите падат. / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

Приказката е руска версия на Красавицата и звяра. Много по-добра от нея според мен:-)
Та... живял някога един търговец в приличен дом с трите си дъщери. Едната се казвала Аксиния, дрягата не помня, най-малката - Альона. Альона била най-мила и най-добра от трите сестри. Заради нежността и доброто й сърце, баща й обичал най-много нея. Другите му две дъщери били алчни и злобни. И така, един ден таткото се приготвил за поредното си дълго пътешествие, събрал дъщерите си и ги попитал какви подаръци искат да им донесе. Едната пожелала скъпи накити, втората - дрехи, а Альона поискала... Аленото цвете, което била чула да плаче в съня си и което се намирало в замъка на някакъв неизвестен никому принц. Бащата въздъхнал и прегърнал малкото си момиче. Тръгнал на път. Двете по-големи сестри на Альона я подигравали и казвали, че била глупава, защото не знаела какво да пожелае. Но Альона не им обръщала внимание. Единственото, което искала било да сложи на гърдите си аленото цвете, за да го стопли и прогони самотата му.

И ето, че един ден, бащата свършил своите търговски ангажименти, купил подаръци на големите си дъщери и поел към замъка, в който трябвало да се намира цветето. Когато намерил замъка бил изненадан от това, че в него градините били грижливо подредени, всичко било свежо, но въпреки това никъде не срещнал никакъв човек. Обикалял дълго замъка, докато най-накрая стигнал до малка градинка, в която съзрял аленото цвете. В очите му то не изглеждало никак необикновено. Посегнал и в мига, в който го изтръгнал от земята небето потъмняло, излязъл вятър и от някъде прогърмял страшен глас - гласът на чудовището, което било разярено, защото някой посегнал на малкото му цвете. Бащата се разтреперил от страх, но нямало как да върне цветето обратно в земята. А чудовището било огромно. Имало някакъв човешки вид, но било много високо, с огромен гърбав нос и дълги извити остри нокти. То поискало да убие човека, задето дръзнал да го лиши от най-скъпото му цвете, но бащата през сълзи разказал за желанието на малката Альона и поискал от звяра да зърне дъщерите си за последен път. Тогава звяра му дал едно вълшебно огледало, в което плували образите на момичетата. Двете големи дъщери се дразнели, че баща им още не им е донесъл подаръците, а Альона седяла настрани и тъгувала, притеснявайки се за дългото отсъствие на татко й. Тогава звяра отнел огледалото от ръцете на стареца и му казал, че има три дни да отиде до дома си и да се върне там, за да умре или да изпрати една от дъщерите си да се грижи за градината. Отпътувал стареца към дома си. Когато се прибрал, дъщерите му се нахвърлили върху подаръците, а Альона го прегърнала, взела в ръцете си аленото цвете и попитала баща си защо изглежда тъй тъжен. Тогава той им разказал за срещата си със звяра и им казал, че няма много време защото трябва да се връща обратно там, за да умре. Альона била тъжна. Аленото цвете вече не й говорело. Тя решила да отиде при звяра вместо баща си, тъй като цветето било изтръгнато от почвата, заради нея. Така й станало. Докато летяла към двореца на звяра, сложила на малкия си пръст пръстенчето на звяра, чула гласа на злата вещица Калина, която я увещавала да не отива. Но Альона не искала да я слуша. Стигнала до двореца. Портите се отворили и тя пристъпила по алеята. Не виждала никой. Повикала звяра, но той не се появил. Видяла по стените на двореца със златни букви да се изписват думи - звяра я приветствал с добре дошла и я насочвал към покоите й. Така останала тя дни в двореца, без да го вижда - тя му говорела, а той й отвръщал с букви по стените. Альона засадила обратно в градината аленото цвете и седяла до него с часове всеки ден. Искала да види звяра. Била очарована от неговото гостоприемство и доброта. Попитала го защо не й говори, а той отвърнал, че гласът му е много страшен и не иска да я изплаши. Не помня добре, но мисля, че той първо започнал да й говори и Альона бързо свикнала с гласа му. След време звярът вече приел нейното желание и с тъга решил да й се погаже. Когато го направил, Альона се изплашила и припаднала. Когато се съвзела помолила звяра да й прости лошото поведение. Скоро отношенията им се нормализирали и те започнали да си бъбрят както преди срещата им. Дошъл момент, в който АЛьона се затъжила много за дома си и помолила звяра да я пусне, за да види баща си и сестрите си. Той й дал подаръци за всички, дал й пръстен, който да сложи на малкия си пръст и да завърти, когато иска да полети, но й казал, че ако не се върне до три дни, той ще умре. Альона го уверила, че това няма да се случи, завъртяла пръстена на ръката си и след миг се озовала в бащиния дом. Сестрите й много се зарадвали на подаръците, но ги обзела завист, като слушали как Альона разказва за звяра. Решили да й скрият пръстена. Когато настъпил часът за тръгване Альона закъсняла защото й отнело много време да го намери. Полетяла и чула пак гласа на злата Калина, която през смях и казвала, че вече е закъсняла и че звяра вече е мъртъв. Стигнала Альона до замъка, тичала, викала, но звяра не се показвал... Видяла голямото му туловище да лежи безжизнено до пейката, на която преди дълго си говорили. Бил мъртъв. Альона заплакала. СТрадала. Зълзите и се ронели върху звяра. И ето че изведнъж чула глас, обърнала се и видяла млад и красив принц. Тялото на звяра го нямало. В началото се изплашила, но той й разказал неща, които тя била казвала на звяра и тогава тя разбрала, че той и малката му сестра били омагьосани от злата вълшебница Калина и че само истинската любов могла да развали магията. Появила и сестричката му - това било аленото цвете. И после - три дни яли, пили и се веселили и живяли щастливи до дълбоки старини. А злата Калина се пръснала и умряла от завис.

Това е в общи линии и ако има някакви отклонения - сори, но съм я слушала преди доста години. За съжаление сега не я намирам нито на диск, нито на касета.

:-)

Ако искаме дъга, трябва да се примирим с дъжда...