Като малка, вкъщи често ми говореха за това, как човек "трябва "или "не трябва"да поствъпва във взаимоотношенията си с околните-общо взето,нравствени поучения,в които се повтаряше често думичката"МОРАЛНО".
В контекста,който се споменаваше,то твърде много напомняше бабешки брътвежи от 20те години...което ме доведе до идеята,че "МОРАЛЪТ"всъщност е нещо много архаично и задръстено ,от чието вредно влияние е добре човек овреме да се отърси...
И успях...нещо повече-срещнах много хора,които са успяли в още по-голяма степен да се освободят от всякакви предразсъдъци и общо приети норми,които биха могли да се нарекат"морално обременени"....което беше много радостно за развитието ми в тая насока...
Но тази думичка се беше запечатала ярко върху съзнанието ми и продължаваше да задава въпроси"морал-що е то?За какво всъщност е потребен той?И на кого?Моралът често се свързва с религията-но кой днеска му дереме за религия?!Да се чете библията е колкото модерно,толкова и антиестетично,предвид старомодните виждания за ограниченията в човешките взаимоотношения.....покрай старомодното,обаче,отдавна се заличиха императивите"не кради","не убивай",не прелюбодействай","не лъжи".....Някога е било много модерно да си морален,както и да вярваш в Бог(но какво,по дяволите, занчи да си морален?!)..днес е модерно да си циничен и да вярваш преди всичко,че никой не може да ти каже как ще живееш.Което отрича Моралът....."
Моралът на кого,обаче?
Времето се мени,и подобно модата,която се нагажда към стила и темпото на живот,така също ценностите и моралът.
Страната ни е типичен пример за завидно светкавична смяна на морала и ценностите-имаме в рамките на 100-150 години над 4 вида морал!Възрожденски,следосвобожденски,следвоенен,тоталитарен,посткомунистически....
Имахме най-различни авторитети,налагащи този морал-цар,Бог,Тато,СССР,....поле какво всъщност идваше?....Общоприетия ценностен критерии колко са ти обиколките,колко ти е дълъг езика и колко ти е дебел портфейлът
Има ли нещо,в което днес вярват хората?
Има ли нещо,което смятат за свой дълг?
Има ли нещо ,което не биха направи никога?
Има ли нещо истинско в този живот ,освен раждането и смъртта-нещо,на което не може да се намери заместител с химия?
(всъщност,след като разрешиха зачеването "ин витро",май смъртта остана единственото понякога естествено нещо...)
И ако отговорът на всички въпроси е не,има ли смисъл всичко???
тоя въпрос май беше наистина тъп...



You give me reason to live!

Верно, че си е архаично понятие... особено в този контекст. Макар че въпросът звучи по-скоро леко истерично, отколкото да е тъп...
Сега пък какво? Всеки да решава идеалист ли ще е или обикновен меркантил, морален ли ще е или пък ще си кара през просото?

Няма единица мярка за морал. Няма цвят, вкус и мирис. Не се изпарява от жегата. Това е като дали някой е "готин"... За едни е такъв, за други не е. Или пък "добър" - пак същото. В различните обстоятелства и спрямо различните хора нещата се променят. Може би?
Просто се опитваш по външни признаци да съдиш за съдържанието, или поне на мен така ми изглежда.
За кои точно хора става дума?

Справка: Параграф 22

Първо - прочетох ти почти целия постинг...похвално за мен. не се справям с много дългите :(
..по същество...хмммм...по-леко я карай.
Първо защото задаваш пак много въпроси наведнъж, успокой малко топката.
Учила си етика и право в училище, нали?...етиката = морал. Сега се сещам за разни такива етични спорове относно....за ефтаназията се сещам в момента. Виждаш ли нещата не са решени дойрай. Спори се по въпроса. А относно тия предразсъдъци...не знам, аз не ги смятам май толкова свързани с "моралните норми".
Тия партийни морали ги остави. Не че не влияят. Но дай да говорим за индивидуалния. Най-вече защото моралът е субективна история. То да ти кажа май не ми се говри и за морала на Библията
Да ти кажа и друго. Преди известно време се питах какво е да загуби човек морала си (притеснявах се нещо за себе си...може пак да си повдигна въпроса). За този въпрос трябваше и да имам по-пълна представа за това какво е точно морал. Не че сефте я чувах думата. исках някой друг да ми каже.... не че се получи кой знае колко, но поне май разбрах, че не съм си изгубила моя :)) мда...остави ги и тия неща.

Моя интерпретация на морал - чсичко онова, което смяташ за правилно и грешно. Но без влияние на партии и религии, защото няма да е чиста мисълта ти.... постно, но факт!

Пак търсиш отговори на екзистенциални въпроси, а! ....по-леко.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Въпросът ти не е никак тъп, а понятието не е архаично. Всъщност, очаквам скоро да стане пак на мода с нова сила. Само се моля да не се роди поредния фанатичен фундаментализъм... но това е друга тема.

Изглежда има един универсално приет принцип и той е: "не прави другиму, това което не искаш да ти се направи на теб". Простичък е, но и много дълбок, ако наистина си помислиш за него. Мисля, че е достатъчен, за да си изградиш добър код на поведение.

Ако питаш кому изобщо е притрябвал този код, то отговорът е чисто прагматичен. Без него, трябва да мислиш всеки път, когато изпаднеш в една и съща ситуация :)

Е, ако никак не искаш да мислиш, можеш и без всякакви кодове и правила. Неудобствата на тази липса са, че може да се окаже, че безучастно се носиш натам накъдето те задуха вятъра и че живееш с осморни стандарти.

Знаеш ли,пуснах тази тема с тайната бледа надежда,че някой ще се сети за този принцип"не прави другимо това,което..."
Каква ирония!Надеждиде понякога се сбъдват....дори и тук!:)))

You give me reason to live!

Не,нещата не се променят-точно това е липсата на морал.Морал,според мен,значи,да имаш принципи-нещо като лични закони,които прилагаш по съвест еднакво и за най-близкия си и на най-големия си враг....
Опитвам се по поведението да съдя за съдържанието,а и не съдържанието е винаги най-важното-кого интрересува колко прекрасно е съдържанието,ако в отношенията си не личи(теоретично)?....
Ако за теб това са външни признаци,съгласна съм.
А иначе-конкретни имента не са важни,още по-малко тук.....Важното е,че са хора,които са ми повлияли някак...и в този аспект мога да кажа,че са всички,защото всеки,когото познавам някак ми е повлиял в това отношение...

You give me reason to live!

Значи, да се пробвам да си го синтезирам за себе си. Моралът в съвремието да го разбирам. И, че безвъзвратно отмина времето на етичните норми, които правеха хорат с едни светли и весели лица.
Променили ли са се хората? По-лоши ли са станали? Или пък липсата на задръжки показва истинската им същност. А в миналото е било фасада - страх от държавната власт, от дядо боже, от Зевс, дето мята светкавици и от други знайни и незнайни войни. Свобода или свободия един вид. Цинизмът не е роден в наши дни, както и покварата. Въпросът е какъв е отделният човек. Общите показатели са без значение. Но нашето време е на път да отрече, че любовта ми към друга жена е грях или болест. И това време ми харесва. Не бих живяла доброволно по времето, когато баба Лили пее "Така ужасно е да си момиче."

Аз вярвам, че любовта не е мит.
Мой дълг е да съм винаги до семейството си и приятелите ми.
Не мога да знам.
Отговорих на първо място.

Поздрави!

Апропо - на мен ми дреме за религия. Не изповядвам никаква.

Редактирано от Rauch на 18.06.03 00:42.

Ама, се разбираме!...
Идеята беше - всеки за себе си има различни принципи, които да спазва.
КактО и за един и същи човек при едни обстоятелства са валидни една част от тези принципи, при други обстоятелства - друга част.
За мен има разлика дали хлапе със силно подозрителен дъх и нестандартни зеници ще ме задърпа за пари за "лекарства" /като откажа, често ми подвикват "Ийй, ква си гадна, що не ми даваш!".../ или ще е някой възрастен човек с акордеон и кутия пред себе си, който дори не смее да ме погледне... Има и още нещо - давам, ако имам... Е, това неморална ли ме прави?!?
Същото важи и за личните отношения. Ако някой при определени обстоятелства прояви претенции към мен - извън обичайните, знам, че човекът наистина има нужда да му отговоря. Но, когато същият някой повиши нивото си на претенции без обстоятелствата да са се променили... тогава, ами, си показвам рогата... Че и опашката, че и копитата!
Това прави ли ме неморална?!?

Освен това, не съм сигурна, че трябва да се съди за съдържанието на човека по поведението му. Поведението е променлива величина и от твърде много фактори зависи. Човекът може да е притеснителен, да е сънен, да мисли за нещо лично и важно, просто да не е на кеф, да е обиден... или пък да е пиян, да е щастлив, да е спечелил от тотото... И всяко едно от тези неща ще променя поведението му. А дори и от най-близките си не получаваме винаги едно и също отношение... хъм...
/ Както се казва, много сол трябва да изближеш - за да стигнеш до нечие съдържание. И още повече - за да вникнеш в него. /
Това прави ли човека неморален?

И последно... не съм и питала за конкретни имена.
Би било неморално...

Справка: Параграф 22

Редактирано от geminiled на 18.06.03 01:13.

Дам.очевидно не много успешно...което не е нищо ново,напоследък
А на мен,честно казано,ми е интересен принципът,на който слагаш запетаите в изреченията си...(понеже ти гледам всяко изречение под лупа като малък литературен образец....)освен това имаш и правописна грешка!!!Т'ва не се случва,просто не е истина!!!
както и да е-малко граматическо отклонение...
Нямам против нито едно от нещата ,които изброи-нито мога да имам против представите за морал на КОЙТО И ДА Е!Виждаш ли,днес всички сме свободни-нямаме задръжки,нямаме норми,нямаме инквизиция,нито някакъв такъв гнет над главата си -самостоятелни сме,като деца,останали рано без родителския контрол в добрия и лошия му смисъл.Имаме свобода,което ще рече и отговорност сами да изберем ,изградим и защитим принципите си...(та след тази дъъълга обяснителна тирада,основната идея бе,че)както е характерно за децата,все си обещаваме,че ще направим нещо и все не стогаме да го изпълним..принципите уж ги има,а всъщност хич ги няма.или поне аз ги не виждам,може да е от очилата,не знам...:))
ти виждаш ли да царят някакви принципи около теб,например?хората да са издигнали някакви ценности и да ги следват ревностно?и пр....
И още нещо....струва ми се ,че трагедията на днешното общество е в липсата на цел в живота-Миерто веднъж питаше"за какво живеете"-един от онези простички въпроси...на които няма отговор.....Аз бих задала друг въпрос"за какво бихте умряли?"
Убедена съм,че и на него няма да му намерим много смислен отговор....А някога,немалко хора са имали точен отговор и на двата въпроса...но пък са нямали топола вода....нито интернет.....Така е то-едно печелиш,друго-губиш...


You give me reason to live!

цинизмът не е роден в наши дни,но никога не е бил по -голяма добродетел ,отколкото днес...което,само по себе си,далеч не е най-голямата беда...
Баща ми,виден атеист,казваше:"хората имат нужда да бъдат заблуждавани-за това си измислят религии..."И това може да е така.Може и да не е....Не спорих с него тогава,Не бих спорила с никого и сега по този въпрос-само бих заменила думите " да бъдат заблуждавани"с "да вярват"-съвсем едно и също е,а всъщност не е-и там точно е магията!
Ти вярваш в любовта-ако това е така,ако запазиш ттази вяра,дори когато(ако)се разочароваш от любовта в човечките й измерения,значи си открила Бог....по твой си начин...Защото Бог е любов....Поне според Стиви Уондър..

You give me reason to live!