Всъщност,"обичам те"си е "обичам те"по всяко време и повод-разликата е,че понякога можеш да се оправдаеш с три водки или една ръка разстояние...
Самите думи носят...не знам...някаква енергия,която,ако си се престрашила да дадеш на някого,значи не е случайно..кога?не знам...може би когато нуждата да го направиш надделее над гордостта и инстинкта за емоционално самосъхранение..
много е сложно и е адски просто!
А кога склонността към софистициране и интелектуално съревнование надделява над обикновените, прости човешки взаимоотношения?

Останалото е мълчание.

Усещам... И какво от това?!?

Справка: Параграф 22

Май ще трябва да поискам брат ти на заем за мъничко...
На сестра ми, като тръгна да й обяснявам, че я обичам - и тя подхожда терапевтично...

Справка: Параграф 22

И нищо друго?
Лесно ти е - светиш си...

Справка: Параграф 22

Замисли ме...
А дали миналото време е достатъчно оправдание за премълчаване?
Дали хубавият спомен е основание за неказване?
И... как стоят нещата с липсата на смелост?

П.П.: Дъждът само дава... Специфика на породата.

Справка: Параграф 22

Да се оправдаваш за "обичам те" ?!? Интересно...

За енергията - права си.
Вероятно неказването е вид безотговорност...

Справка: Параграф 22

Не мога да отговоря на въпросите ти, защото не знам. Знам само, че и понякога не искам да знам.

П.П.
Тази порода е рядко срещана, и май винаги се радва на хубаво време:-)

Виж все пак на какво попаднах преди време, има хубави неща, дано си избереш някое :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма да ти кажа, че те обичам... не искам ти да ми го казваш... няма нужда... когато се взра в твоите сини очи... когато ме погледнеш тайно... когато другите са около нас... когато цялото ти същество се стреми към мен... когато душата ми се слива с твоята... когато те докосвам през километрите... когато пръстите ти се вплитат в косата ми... когато ми говориш с тихия си равен глас... когато звънкият ти смях пронизва съществото ми от край до край... когато мълчим заедно и тишината е пълна със смисъл... когато се докоснем неволно... когато се смеем гръмко... когато... когато те погледна... когато погледите ни се целуват... няма нужда от думи. Вричам ти се... и ти ми се вричаш. И не го казахме... но го знаем... Вятър топъл мой... Проливен напояваш дъжд... Мой водопад... Моя река...

Редактирано от Violet_Oleander на 23.06.03 22:33.

Уау!
Ъъъ... ще ми се и при мен да беше така...

Чиста случайност !!!

За мен "обичам те" е действие. Няма нужда да го казваш, но това, което правиш, ще го покаже. Въобще препатила съм и вече не се доверявам на разни, които ми казват "обичам те", а после се оказва нещо съвсем друго.